ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ДИМИТЪР ХОМАТИАН

 

ПОСЛАНИЕ ДО КОРФУСКИЯ МИТРОПОЛИТ ВАСИЛИЙ ПЕДИАДИТ ЗА ПОЛОЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕПИСКОПИ И РЪКОПОЛОЖЕНИТЕ ОТ ТЯХ ДУХОВНИЦИ, КАКТО И ДАЛИ Е ПОЗВОЛЕНО ЕДНО И СЪЩО ЛИЦЕ ДА СЕ ОЖЕНИ ЗА ДВЕ ВТОРИ БРАТОВЧЕДКИ

 

Посланието на охридския архиепископ Димитър Хоматиан (1215-1235г.) съдържа важни сведения за учредяването на българската архиепископия в Търново след въстанието на Асеневци, както и за положението на българската църква в края на ХІІ и началото на ХІІІ век. Близко по съдържание до това послание е и друго такова на Синода на Охридската архиепископия.

            Текста е по превода на д-р П.Ников: „Принос към историческото изворознание на България и към историята на българската църква”, Списание на БАН, ХХ, 1921, с. 43-51. Направил съм само някои незначителни изменения свързани с промяната на българския език от времето на издаване на превода. Има и някои малки корекции в текста, тъй като тук се публикува само българския текст и няма възможност както в списанието да се прави сверка с паралелния гръцки  (Ников е направил пълен превод, при който поясненията са инкорпорирани в текста – напр. „Константинопол” в текста е даден като „Цариград”, „Романия” като „Византия”, „Загора” като „България” и т.н.). За да не се създава объркване, някои важни названия са дадени като в гръцкия текст, като има бележка указваща превода на д-р П.Ников. Превода на посланието е бил частично преиздаден на осъвременен български език и в ХИБ, т.2, С.,1978г., стр. 314-316. Тъй като Ников е направил публикацията в специализирано списание има само една пояснителна бележка. Имайки предвид, че тази публикация ще бъде достъпна на по-широк кръг читатели добавих още някои пояснения към текста.

 

ALD

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

----­

 

Размишлявайки винаги за дръзкия страхливец у Стагирит3 стараейки се да го определя според характеристиката на оня гениален човек, аз го сравних сега напълно със себе си, като си послужих със случая, който ми попадна, като с добър учител и така послужих сам на себе си за поука. С това, дето пред­приех да напиша писмо на твоя святост, мислейки, че и имам език, и мога да говоря, аз изпаднах в дързост, за която фило­софът се произнася, че е мъжество, свойствено на поетите и горделивците; с това пък, дето се почувствах неподготвен, като си спомних изведнъж изречението на Хилон4: ,,Познай себе си" и не устоях пред страха, нито пък станах безстрашен, което е свойствено за мъжествените, аз изпаднах в противоположния порок, искам да кажа страхливостта, и така се явих някак като смес от два порока, достойна за укоряване и освиркване. Нищо общо няма, свети владико, между мене, мъж оварварен (защото години съм вече между българите и варварщината е от дълго време) и тебе, който си преизпълнен с всяка добродетел, сила на словото и мъдрост, духовна и светска. Аз не мога да те считам освен като високохвърчащ орел за възвисените ти думи, защото със силата на благодатта на духа в теб ти разперваш крилете на словото и умозрението, изди­гаш се умствено над облаците и гледаш от високо на нас, ходещите долу и ни уподобяваш на червеи, заради низостта на нашия живот и невежество. Твоят език, изострен и лъснат в двойно горнило, отгоре в горнилото на духа, а отдолу в онова на огнедишащата софистика, поразява всичко противно и според това толкова повече затъмнява диалектиците, епотвор­ците и ораторите, искам да кажа Демостеновци, Архилоховци, Аристотеловци и 3иноновци, на които остротата на езика е общоизвестна, колкото прямо произнася и провъзглася с духа на истината  догмите на нашата вяpa и евангелските думи и поучения за живота. Така аз съпоставих, със себе си Трасидил (дръзкия страхливец); така аз го нарисувах с точност, като се показах, на първия ред, както се казва, дързък, после, обаче, се свих от боязън поради смайването пред страхотиите,. спрях писалката и станах подобен на треперещия, понеже си помислих, да не би някой да ме осъди, че съм не само несведущ в словото, но и невежа в мисленето. Така пак ти ми се яви страшен и непостижим заради добродетелта и заради мъдростта, благодатта на която се излива чрез устните ти според псалма. Дали да оставим, прочее, да се виждаме върху такъв стълб от малодушие, така че да се извиква смущение според псалма и погребална песен на езика, или пък трябва да унищожим и премахнем тази картина, а да въздигнем нова, като поставим за подражание апостолската заповед за любовта? Разбира се, последното; защото на нея е присъща (не само) смелостта, която се счита и от специалиста като достопохвална умереност, но и пропъждането на страха. Ето, ние преобразяваме себе си чрез, краските на духовния копнеж любовно на смели и се осмеляваме да ти напишем това писмо; ние се освобождаваме от страха и, (ти) отправяме (настоящето си), не за да се покажем, а за да изтъкнем силата на нашата любов към твоя святост, защото отдавна обичаме твоите добродетели и копнеем да прибегнем, към техния блясък, и да влезем в сношение с тебе, техния извор, при все, че сме неподходящи и несъгласими с тебе, както се каза преди. Благопожелаваме да те пази Господ, тебе, който си неуклоним и неподвижен стълб и опора на вярата, и стълб на добродетелно поведение, особено сега, когато се явят ­чуждите догми и поведението по Бога губи смелостта поради умножението на беззаконието според евангелието; защото ти ако и да осветляваш чудесно Корфу, понеже си поставен в нея от светия дух, твоите светкавици светят и в нашия мир, според пословицата, пръскат навсякъде богоподобни искри на твоя живот и слава, и карат всички да ги желаят. Ти, обаче, укрепвай ни в евангелските заповеди и моли се за нашите  грехове, като слизаш при нас от височината, на която се намираш, защото ти можеш да бъдеш и с нискостоящите и да се възвисяваш, и да спазваш правия път в смесицата (на двете крайности). Да бъде! Думата ти задава питане за някои нужди като на баща (на син); защото попитай, казва еван­гелието, баща си и ще ти яви, по-старите си и ще ти кажат. Твоята мъдрост пък нека приеме благосклонно въпроса и ни даде отговор, който разрешава недоумението.

            Не преди много време българската власт, като завладя и нашата такава, постави навсякъде в църквите от тоя край и едноезични5 архиереи, понеже от бившите в тях йерарси едни предпочетоха, поради промяната на властта, за да се спасят, да се преселят другаде, а други бяха вече измрели. Тези български архиереи ръкоположиха по време на своето служене мнозина в чин на поддякони, дякони и свещеници, които, постъпвайки съгласно със старите свещенически правила за светата черковна служба, останаха докато тази власт пропадна, а преселилите се архиереи потеглиха назад от чужбина в полагащите им се (епархии). След като те се завърнаха, обсъди се въпросът дали трябва да се приемат ръкоположените от българските епископи. Едни бяха на мнение последните и ръкоположените от тях да се отхвърлят; те ги нарекоха прелюбодейци6 и натрапници и  посочиха циника Максим7, който се споменава в четвъртия канон8 на втория вселенски събор9, и се произнесоха, че и тука трябва да се спазва онова, което съборно се определя за него и за ръкоположените от него, защото и той се опитал натрапнически и по начин лукав да се натрапи на Константинополския трон.

            От други пък, тяхното неприемане се счете за несъгласно и недостойно за хуманния обичай на църквата, защото, казват, те не само не са на противно мнение с нас в догмите, на вярата, но са напълно съгласни с нас и съблюдават в цър­ковното положение същите закони с нас. Че цялото свещено писание и поведението, и живота на светиите преведени на техен език от нашите книги, направляват и поддържат тяхното поведение. Техният тъй наричан патриарх, при всичко, че после е бил възведен в патриаршеско достоинство10 от папата на стария Рим11, обаче, в началото е бил въздигнат в степента на архиерейството от епископ законен и грък, именно Видинския и от двама други епископи. И ако и оня, който извършил ръкопожението, да е бил след това посечен, понеже е бил намразен от българите, за щото е предпочел да се завърне в Романия12, ала това не уврежда, казват, свещенството на ръкоположените; защото оня, който ръкополага, чрез ръкоположението на предава на ръкополагания своите пороци, били те душевни или телесни, а като призовава благодатта на всесветия дух, съвършенства чрез нея ръкополагания. Телесните болести на ръкоположителя знаят да церят лекарите, а душевните - ония, които са  добили власт от Бога, да прилагат предписанията на светските и църковни закони. Така и отците са приели ония, които са били ръкоположени от еретици и са преминали към православието, и са определили, че трябва да се приемат тези, които се връщат от ересите.  Поддържат пък, че тези не бива нито да се смятат за прелюбодейци и натрапници; защото, когато с нашествието на латинците блясъкът на царството и на йераршеството изчезна от Константинопол13, а архиереите се пръснаха на разни страни, повечето от които измряха при самото гонение, властта пък на царството на запад мина по това време почти цялата върху Загора14, когато и сам императорът на ромеите избягал от Константинопол15 и пребивавал нататък, а тогавашният константинополски16 патриарх17 влязъл в преговори с царя на бълга­рите, следваше се, това началство да размисли и да има владици в църквите под негова власт, защото нямаше надежда за възстановяване на ромейската власт. Те тогава биха се счели за натрап­ници, когато при спокойно и неизменно състояние на работите се одързостяха и натрапиха по примера на циника Максим, и след като изгонеха съществуващите архиереи, грабнеха даровете на светата благодат. Понеже, обаче, те се провъзгласиха според църковния обичай, когато църквите бяха вдовстващи, не бива да се подозира нещо достоосъдително в тяхното ръкополагане, нито им подобава названието на прелюбодейци. Понеже духовниците бяха разделени с такива мнения, окончателното решение по това остава още висящо, понеже е запазено за времето на синодално разследване.

Остроумието на твоя святост ще разбере, че оня, който е проучил въпроса няма да се намери в недоумение и при двете мнения, защото задачата изглежда тъкмо според прагматическия силогизъм, би рекъл посветения в тайните на реториката; тъй като от една страна той ще приложи правилата: че в съм­нителни случаи трябва да се скланя към човеколюбието: решения произнесени за едни случаи не трябва да се прилагат в други случаи: че ако ръкоположението на произведените се счита несъстоятелно и като нестанало, то трябва да се ръкоположат наново,  както заповядва 68-ият апостолски канон за кръсте­ните и ръкоположените от еретици, като счита направеното от тях като нестанало. Обаче, българите не са еретици, а право­славни, поради това те не трябва да се ръкополагат отново, нито пък да се отхвърля станалото ръкополагане, защото е било извършено от православни. От друга страна пък: че ако оня, който престъпва църковното предание, се низвергва, както се казва в края на 80-ия канон от седмия вселенски събор18, то как да не бъдат отхвърлени българските епископи и ръкоположените от тях, получили своето ръкополагане въпреки писаното предание превратно, със съдействието на българската власт? Че правилата налагат епитимия на низвергване на онзи, който е станал епископ със съдействието на светската власт. А и онова, на светейшия патриарх Сисиний: „че, ако при всяко нещо недо­стойното да се приеме, извършено, подлежи на отговорност, как да не подлежи на отговорност заграбването на светата благодат по насилствен начин, която обикновено се дава с изпитване и други църковноканонични разследвания?" И много други такива би прибавил човек. Затова, прочее, каквото твоя святост намери за нужно, като законно и канонично за разрешение на предлежащия този спор, удостои да ни явиш с писмо, подписано от тебе; ние ще приемем и усвоим твоето мнение като законоположение възприето от скрижалите на Бога и изпратено на нас.

            Синодалното разследване относно брака на оня, който е взел за жена втората братовчедка на жена си след смъртта на последната, ето, изпрати се на твоя святост, подкрепено чрез нашия номоканон. Мнозина от разсъдливите, като разглеждат този брак, едни се произнасят, че е законен, понеже достига до седма степен; между тях е казаното синодално разследване и едно решение на гражданските съдии. Други пък се произнасят, че е незаконен заради неприличието; от тях е друнгария на виглата19 и протоасикрита20 Зонара и антиохийският патриарх Валсамон21. При мене има писани техни мнения, нарочно, съставени от всеки един от тях. Затова днешните, като обсъждат този брак, предпо­читат да вземат едно становище, ако и средно спрямо тези взаимнопротивоположни мнения. Те не искат нито да ги отхвърлят, нито пък напълно да ги последват. В същност те решават да се придържат в този брак към снизхождението на светейшия патриарх кир Алексий22, което той синодално е опре­делил за седмата степен по кръв, ако и после във времето на светейшия патриарх Лука23 да се отмени чрез синодално решение и императорска заповед; т. е., че такъв брак преди да се сключи да не се позволява, а след сключването да не се разваля, но тези, които така се съединили, да се подлагат на епитимия.

Ние съобщаваме това на твоя святост за знание, а тя, която се управлява от божествен ум, от мъдрост и благодат и затова може да схваща и по-добре и по-съвършено, знае, как ще реши това безупречно. Твоите свети молитви да бъдат до живот, с мое смирение!

 

 

 

           _________

 

1) керкирския митрополит Василий Педиадит (+1219г.)

2) под „България” Хоматиан разбира диоцеза на Охридската архиепископия, докато самата българска държава на Асеневци обозначава като „Загора”.

3) Аристотел от Стагира (384-322г. пр.н.е.) – един от най-видните древногръцки учени; автор е на множество съчинения в различни области на човешкото познание

4) Хилон от Лакадемон бил един от седемте елински мъдреци; живял през VІв. пр.н.е.; сентенцията на Хилон : „Познай себе си” била написана на стената на храма в Делфи

5) д-р П.Ников превежда като „архиереи от българска народност” (което е възприето и в ХИБ, т.2, стр. 315, но в съпровождащия гръцки текст стои  „όμογλώσσους”, т.е. „едноезични” с установената българска власт (βουγαρικη εξουσία)

6)  Тук д-р П.Ников дава следното пояснение: „Думата прелюбодеец (μοιχος ) е употребена тук преносно. Всеки архиерей се свързва, според правилата, със своята епархия тъй, както мъжът с жената. И както мъжът, който посяга на чужда жена е прелюбодеец, така и тук се нарича със същата дума и оня архиерей, който се опитва да заграби чужда епархия приживе на  законния й йерарх. - Натрапник или натурник (επιβητωρ от επιβανω, επιβατικως; επιβασις = invasio = нашествие, второжение, натрапване, натурване) е оня епископ, който самочинно, или даже с употреба на лоши средства, незаконно заеме някоя вдовстваща от епископ църква. Ср. затова тълкуванието на 15-то правило на І-я вселенски събор в - Правилата на св. православна църква. ред. на Д-р Цанков, Стефанов и Цанев. София, 1912 І стр. 334 сл. също Ράλλη και Πότλη, Σύνταγμα των υειων  και ιερων κανόνων. Άυηνησιν – 1852 І- стр. 147. Също  Σύνταγμα на Матей Властар. Jh. VI стр. 85.” По същите съображения „вдовстваща епархия” е тази, която е останала без титулярен архиерей (напр. ако владиката е починал), а „вдовстващ епископ” – този владика, който е загубил епархията си (напр. поради завладяване на диоцеза му от друговерци).

7)  Максим І Циник – цариградски патриарх (380г.)

8) „ 4. За Максим Циника и за произведеното от него безобразие в Константинопол: Максим не е бил и не е епископ, нито поставените от него на която и да е степен от клира, и стореното от него и стореното от тях: всичко е нищожно.

9) ІІ вселенски събор се е състоял в Цариград през 381г.

10) На 7.ХІ.1204г., на празника на св. Яков, кардинал Лъв извършил миропомазването на Василий І за примас на Българската църква.

11) папа Инокентий ІІІ (1198-1216г.)

12) д-р П. Ников го превежда като „Византия”, но в приложения от него гръцки текст е посочено Ρωμανιαν. Византия или Романия са другите наименования на Източната Римска империя.

13) Ников използва Цариград, но по приложения от него гръцки текст е Константинопол; Хоматиан споменава за превземането на Цариград от латинците на 13.ІV.1204г.

14) макар Ников да превежда като „България”, в приложения от него гръцки текст стои „Ζαγορα”; както посочих по-горе за Хоматиан „България” е била територията на диоцеза на Охридската архиепископия, докато под Загора разбира територията на държавата на Асеневци.

15) по Ников - Цариград

16) по Ников - цариградски

17) става дума за цариградския патриарх Йоан Х Каматир (1198-1206г.)

18) VІІ Вселенски събор се е състоял в Цариград през 787г.

19) в своя превод д-р П.Ников посочва направо значението на  длъжността δρουγγάριοσ της βιγλης (по Pitra: βιλγις) – „началникът на царската гвардия”

20) в своя превод д-р П.Ников посочва направо значението на  длъжността „πρωτασηκρητης” – „управител на императорската канцелария”

21) Теодор ІV Валсамон – антиохийски патриарх (около 1185-1191г., починал след 1195г.) ; автор е на тълкувание на Номоканона в ХІV титула

22) цариградския патриарх Алексий Студит (1025-1043г.)

23) цариградския патриарх Лука Хрисоверг (1156-1169г.)