ЙОАН      ДЬО    БРИЕН

(1230-1237г.)

 

 

Монета на крал Йоан дьо Бриен

 

Йоан дьо Бриен е втория син на граф Ерард II, граф на  Бриен в Шампания и на Агнеса дьо Монтфуко, графиня на Монтбелярде, намиращо се в дн. Източна Франция.

По предложение на френския крал Филип ІІ Август  Йоан дьо Бриен  е бил избран за Йерусалимски крал. През септември 1210 година Йоан пристигнал в Акр с около 300 рицари. Той се оженил за наследницата на йерусалимския трон Мария – дъщерята на Изабела и Конрад дьо Монфера, като  приел титлата на крал встъпвайки в правото на неговата съпруга.

Сватбата на Йоан дьо Бриен и Мария дьо Монферат (Biblioteca Medicea-Laurenziana, Florence)

 

В периода 1210-1211 година пристигнали няколко малки рицарски армии, които провели някои военни операции, но накрая бил сключен мир със султан Ал-Адил. През 1212 година починала кралицата и от брака с която му останала една дъщеря, Йоланда (също така известена като Изабела). Йоан дьо Бриен скоро след това той встъпил във втори брак с принцеса Стефания, дъщеря на Лъв II от Армения. Роденият от този брак син починал още като дете.

По време на Петия Кръстоносен поход (1217-1221) унгарския крал Андрей ІІ и кипърския крал Хуго отказали да признаят на Йоан дьо Бриен за предводител и армията се ръководела от съвет на бароните. Във връзка с обсадата на Дамаск възникнали раздори сред командването на армията. Когато на 7.12.1217г. обсадата на Дамаск била снета, разгневения католически патриарх на Йерусалим си заминал. Унгарския крал Андрей ІІ, разочарован, че е снета предложената от него обсада решил да се откаже от похода и да се върне в земите си, за което патриарха на Йерусалим го отлъчил от църквата. Възползвайки се от затишието Йоан дьо Бриен с помощта на херцог Леополд VІ и хоспиталиерите  възстановил укреплението Цезарея, а фламандския предводител Готие д’Авен постороил крепостта Шател-Пелерен (Замъка на Поклонника) На 31 август 1218година Ал-Адил починал в селото Аликин, недалеч от Дамаск. Въпреки че след смъртта му владенията били разпокъсани между синовете му под формалното върховенство на египетския султан Ал-Кадил, кръстоносците продължили да срещат решителна съпротива. Разтревожен от настъплението на кръстоносците, Ал-Кадил предложил да върне на християните пленения при Хатин Христов кръст, а също да отстъпи Палестина. Йоан дьо Бриен бил готов да приеме предложението, но тук се намесил папския легат Пелагий дьо Албано, който настоявал да се продължи с обсадата на Дамиета. На 5 ноември 1219г. Дамиета била превзета и дьо Бриен отсякъл монета с надпис „Крал Йоан – Дамиета”. Папския легат отново влязъл в пререкание с дьо Бриен относно владението на Дамиета, но все пак дьо Бриен успял да запази върховенството над града. През 1221г. Ал-Кадил отново предложил мир и въпреки, че с предложението се съгласили дьо Бриен, бароните, темплиерите и хоспиталиерите, Пелагий отново се противопоставил. Той на своя глава организирал поход срещу Кайро, който завършил с провал. Дьо Бриен бил принуден да капитулира, като се съгласил да върне Дамиета, а в замяна да получи Светия Кръст и да се извърши размяна на пленниците. 

След пропадането на кръстоносния поход, Йоан дьо Бриен се отправил из западноевропейските страни за да търси помощ за неговото кралство. През 1223 той се срещнал с папа Хонорий III и императора на Свещената Римска империя Фридрих II във Ферантино. Там Фририх се сгодил за дъщерята на дьо Бриен - Изабела, която била наследницата на Йерусалимското кралство. След това посетил Франция и Англия, а после при посещението си в  Сантяго де Компостела се договорил с краля на Леон Алфонсо IX да се ожени за дъщеря му Беренгария Кастилска. От този брак имал 4 деца – Мария, Алфонсо, Йоан и Луис. През 1225г. Йоан дьо Бриен се върнал в Рим.

Бароните на Латинската империя поканили за регент на империята българския цар Иван Асен ІІ за да могат с негова помощ да се противопоставят на солунския император Теодор Комнин и никейския император Йоан Ватаци. Опасявайки се обаче, че с помощта на тъст като цар Иван Асен ІІ император Балдуин ІІ лесно ще може да укрепи централната власт, на 9 април 1229г. в Перуджа бароните на Латинската империя се договорили с Йоан дьо Бриен да стане регент на империята. Било уговорено Балдуин ІІ да се ожени за за Мария, дъщерята на Йоан дьо Бриен от третия му брак. Към реализация на договореностите се преминало когато в битката при Клокотница, която станала на 9.ІІІ.1230г. Иван Асен ІІ разбил и пленил единия от двамата най-големи врагове на Латинската империя - Теодор Комнин. Цар Иван Асен ІІ разгневен от постъпката на бароните прекъснал унията с римската църква и се съюзил с Йоан Ватаци, срещу което на събора в Лампсак на търновския архиепископ било признато патриаршеско достойнство. Цар Иван Асен ІІ и Ватаци предприели настъпление срещу Цариград, но не успели да превземат столицата благодарение на умело водената от Йоан дьо Бриен отбрана. Въпреки това положението на Латинската империя, превърнала се малък анклав било критично. Но опасявайки се от засилването на Никейската империя, цар Иван Асен ІІ възстановил мирните си отношения с латинците.

Йоан дьо Бриен починал през 1237г. в Цариград, докато зет му Балдуин ІІ бил на обиколка из западноевропийските страни, за да търси помощ за залязващата Латинска империя.

Византийския историк Георги Акрополит е оставил следното описание на външността на Йоан дьо Бриен: „Аз самият съм го виждал и бях поразен от неговия величествен вид и осанка: той далеч превъзхождаше всички по ръст и снажност.”