Рим, базиликата "Сан Клементе" / Rome basilica "San Clemente"
Базиликата „Свети Климент” е на три нива, като две от тях са под земята. На най-ниското се намира антична сграда от Ів. направена върху изгоряла през 64г. по време на Нероновия пожар постройка. Второто (средното) ниво е черква от ІVв. Третото ниво се състои от трикорабна базилика от ХІІв. с ниска камбанария и атриум.Базиликата е изградена върху основите на сграда от републиканската епоха, която е била унищожена от големия пожар през 64г. Скоро след това руините били засипани и били построени две сгради разделени от тесен проход. Едната е била многоетажен частен дом с вътрешен двор. Около 180-220г. дворът бил преустроен в светилище на бог Митра, като вратите водещи към него били зазидани и бил надстроен свод. Централната зала била оформена със свод като "пещера" (speleum). Тя е около 9,6м. дълга и 6м. широка. При проучванията са открити жертвеник с изображение на Митра убиващ бик и на спътниците му Кавт и Кавтопат. На това ниво са открити и други скулптурни произведения: бюст на Сол, композицията „Раждането на Митра от скалата” и фрагменти от статуи на факлоносци. Втората сграда също е имала вътрешен двор, но е разположена върху много по-голяма площ и се предполага, че е имала обществени функции. В края на Ів. зданието вероятно е принадлежало на консула Тит Флавий Климент, който според преданието е бил християнин и е бил убит при управлението на Домициан. Предполага се, че някои от службите на християните, които са се събирали там са били водени от четвъртия по ред римски папа Св. Климент І. Около 200г. мястото вече е било известно като „titulus Clementis”, но е дискусионно дали това название е свързано с името на консула или на папата.
През ІVв. домът на семейство Клеменс бил разширен и превърнат в трикорабна базилика с абсида и нартекс – вътрешния двор бил зает от централния кораб, а ограждащите го стаи в странични галерии. Свети Йероним съобщава за съществуването в Рим през 392г. на черква посветена на папа Климент І. През 395г. император Теодосий І забранил езическите култове, вкл. и този към Митра. Храмът бил разширен за сметка на съседната сграда, като абсидата му била изградена над митрариума. Черквата е била ремонтирана през ІХв. след земетресението през 847г. и тогава са били зографисани стенописите със сцени от житието на папа Климент, сред които е и фреската, на която св. Андрей Първозвани, св. Климент и архангелите Михаил и Гаврил представят св. Кирил и св. Методий на Христос.
Други запазени фрески в базиликата от ІVв. са „Богородица с младенеца”, „Възнесение” където папа Лъв ІV (847-855) е изобразен като ктитор с квадратен нимб, „Разпятието”, „Мироносците”, „Сватбата в Кана Галилейска”, „Слизането в ада”, „Житието на свети Алексий”, „Месата на св. Климент”, „Чудото на св. Климент”, „Донасянето на мощите на св. Климент в Рим”. Последните две са били зографисани през ХІв. със средствата на семейство Рапиза, което е изобразено под първата като ктитори. Интересен е единият от надписите на фреската „Месата на св. Климент”, тъй като тя е изписана на простонароден италиански език, а не на латински.
В черквата се съхранявали мощите на св. Игнатий Богоносец, след това били донесени от св. Кирил и св. Методий мощите на папа Климент І, а когато на 14 февруари 869г. св. Кирил починал, той също бил погребан там.
През 1084г. по време на нападението от норманите начело с Робер Гискар храмът бил изгорен. Около 1080-1099г кардинал Анастасий предприел възстановяването на храма. При изграждането на новата сграда средното ниво е било засипано, а в най-горната част от на базиликата от ІVв. била разрушена при заравняването, в резултат на което най-горния ред стенописи са запазени на нивото до пояса на фигурите.
Понастоящем изградената през ХІІв. представлява вътрешен двор ограден с колонада, в средата на който има малък фонтан, от който се преминава в трикорабна базилика дълга 45м. и широка 25м.. В края на стената на вътрешния двор до базиликата е изградена ниска камбанария. При изграждането на храма са били пренесени реликвите, а също и някои строителни елементи от по-стария храм – например по декоративните прегради на олтара и на хора са запазени монограми на папа Йоан ІІ (533-535). Мозайката на абсидата или е пренесена от старата черква или са копирани елементи от нея, тъй като там са изобразени много раннохристиянски символи. През 1719г. под ръководството на Карло Фонтана е била направена нова фасада и са били оформени богато украсените тавани. Корабите са разделени от колонади.
В абсидата е запазена мозайката от ХІІв. изобразяваща сцената „Триумф на кръста”, около нея има изображения на Христос Вседържител между символите на четиримата евангелисти, апостолите Петър и Павел, пророците Йеремия и Исая, св. Лаврентий и св. Климент.
В олтарната част се намира конфесиона, където се намират мощите на св. Климент и на св. Игнатий. Пред олтара се намира хорът (Scuola Cantorum), амвонът и пасхалният канделабър. От дясно на олтара се намира табернакъла от ХІІІв. подарен от кардинал Джаково Гаетани, племенник на Бонифаций VІІІ.
През ХVІІІв. в централния кораб са изобразени 10 фрески: „Св. Методий” (дело на Пиетро Разина), „Св. Климент и Флавия Домицила” (дело на Пиетро ди Пиетри), „Св. Климент проповядва в Крим” (дело на Сабастиано Конка), „Мъченичеството на св. Климент” (дело на Джовани Одаци), „Пренасянето на мощите на кв. Климент през 867г. (дело на Джовани Одаци), „Св. Кирил” (дело на Пиетро Разина), „Смъртта на св. Сервул (дело на Томазо Кяри), „Траян осъжда св. Игнатий Богоносец” (дело на Пястрили), „Раздялата на св. Игнатий със св. Поликрап Смирненски” (дело на Джакомо Триджа) и „Мъченичеството на св. Игнатий” (от „Пиерлеоне Джеци). Подът е направен от разноцветна мраморна мозайка в стил козматекс.
Към храма има 5 параклиса: „Света Екатерина” в югоизточния ъгъл на базиликата, изграден в периода 1411-1431г.; „Свети Йоан Кръстител” в северозападния ъгъл, отдясно на олтара с мраморна статия на светеца; „Свети Кирил” изграден при северната стена със средства на папа Лъв ХІІІ, където днес се пази частица от мощите на светеца, която е открита през 1963г.; Св. Доминик” в североизточния ъгъл на базиликата (там е бил ковчегът с мощите на св. Кирил до 1798г .) и „Светите Дарове” в югозападния ъгъл, който параклис първоначално е бил посветен на „Рождество Богородично”.
Фотоалбуми/ Gallery
Рим, фотоалбуми / Roma, gallery
Офиц. сайт на базиликата „Сан Клементе”
