ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Писмо на унгарския крал Сигизмунд от 16 април 1404г. до бургундския дук Филип, в което се споменава българския цар Константин

Писмото се публикува по хрониката на Жан Брандон, която обхваща историческите събития до 1413г.. Брандон е починал на 13 юли 1428г. и следователно се явява съвременник на описваните събития в писмото и на споменатите в него лица.

Нямаме достатъчно надеждно сведение какво се е случило с Константин ІІІ Страцимир след битката при Никопол през 1396г. и превземането на Видин. В изворите е посочено само, че цар Иван Страцимир е бил пленен с измама и изпратен в Бурса, но не и какво е станало със сина му. Предполага се, че заедно с майка си царица Ана той е успял да избяга във Влашко, макар че не е изключено Баязид да е отвел със себе си само цар Иван Страцимир, а да е оставил Константин ІІІ Страцимир на управлява на негово място. След битката при Анкара и пленяването на султан Баязид прогонените от османците владетели се върнали по местата си. Макар в турските извори да се говори предимно за турските бейове, които си възвърнали владенията, то най-вероятно същото е направил и Константин. В преписката свързана със спора между цариградския патриарх и охридския архиепископ за Видинска епархия не се споменава нищо за Константин, като от писмата изглежда този въпрос да е бил решен изключително от византийския император. Писмото на император Сигизмунд представя Константин редом с други балкански владетели, които реално управляват страните си, а датата на документа допринася още повече за изясняването на този иначе тъмен период от българската история. Последвали два похода на претендентите за османския трон, като първият бил предприет от Сюлейман, а вторият през 1413г. от Муса Кеседжия, която военна кампания е определяна като „Второто разорение на България”. След повторното завладяване на българските земи Константин ІІІ Страцимир се установил в унгарската столица Буда. Починал на 16 септември 1422г. докато гостувал в Белград на деспот Стефан Лазаревич.

Издания: съкратен преразказ: Jacobos Meyer, „Annales rerum Flandricarum”, Antverpiae, 1561, fol. 220, verso; частично: Fejér, Georgius: „Codex diplomaticus Hungariae ecclesiasticus ac civilis”, Budae, 1844, t. X. vol. 4, стр.324 препечатана от неговия текст от Hurmuzaki, E., „Documente privitore la istoria Românilor”, т. 1, ч.2 , 1890, В., № CCСLІІІ, стр. 429; Šišič, F., Nekoliko isprava iz početka XVst., „Starine JAZU”, 39, 1938, стр. 240, частично: ХБИ, т. 1, стр. 375-376; частично: Ц. Георгиева, Д. Цанев, „Христоматия по история на България”, С., т.3, 1982, стр. 189; настоящия превод е направен по: Хрониката на Жан Брандон публикувана в сборника на de Lettenhove, K., „Chroniques relatives à l'histoire de la Belgique sous la domination des ducs de Bourgogne”, 1870, стр. 93-95, препечатана оттам от Данић, М., „Писмо угарског краља Жигмунда бургундском војводи Филипу”, В: „Zbornik za drustvene nauke”, sveska 13-14, 1956, стр. 93-98.

                                                               ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

Сигизмунд, по Божия милост крал на Унгария, Далмация, Хърватия и т.н., маркграф на Бранденбург и т.н., генерален викарий на Свещената Римска империя и управител на кралство Бохемия, до прославения принц, господар Филип, херцог на Бургундия1 и т.н., Наш знаменит родственик, поздрав и искрена сърдечна любов

 

И така, ние съобщаваме на вашата милост за нашите успешни начинания, за които вярваме, че копнеете да научите от нас: към момента на изпращането на това писмо Ние се радваме на добро здраве и на желаното развитие на всички Наши дела, както ще можете да бъдете по-подробно осведомени от Нашите верни съветници, преподобния в Христа отец господин Николай, епископ на Вацката църква2, както и от великолепните и почтени Херман, граф Цили3, и Николай де Гара4, палатин на Нашето кралство, които решихме да изпратим като посланици до най-сияйния френски крал, Наш скъп брат, и редом с другите Наши приятели и родственици до Вас, като Наш особено близък приятел, като разпоредихме да Ви бъдат съобщени някои интересуващи Ви неща.

Известяваме Ваша милост за това, че между най-сияйния принц Венцеслав5, крал на Рим и Бохемия, Наш скъп брат, и Нас се водят такива преговори, чието завършване, ще донесе желана от всички полза не само на Нас двамата и на Нашите кралства и поданици, но и на много други страни. Освен това прославеният господар Остоя6, крал на Босна, се подчини на Нашето величество и показа готовност за послушание, каквато и както неговите предшественици са Ни показвали или оказвали на Нас и на Нашите предшественици. И в знак на това подчинение и вярност той лично, със силни въоръжени мъже и цялата си войска, съединена с голяма част от Нашите народи, които възнамеряваме да изпратим на помощ, ще тръгне победоносно срещу Ладислав7, син на покойния Карл от Дурацо8, и Хейовойа9, който се осмели да се разбунтува срещу този крал на Босна и срещу Нас, както и срещу някои други Наши врагове. По същия начин прославеният господар Стефан10, деспот и херцог на Рашка, подчинявайки се на Нашата власт и господство и обръщайки се към Нас, беше подтикнат да потегли срещу турците и другите Наши, а още повече врагове на Христовия кръст, с такава сила, че предприемайки и влизайки в битка с тях много пъти, той получи победата, която Бог дава на своите верни, и в последното си военно настъпление той повали и изби близо десет хиляди от тях. И той, и прославеният Константин11, император на България, и великолепният Мирчо12, войвода на Трансалпийска Влахия, които също се върнаха под Наше подчинение, многократно мощно нахлуваха в земите на гърците и други, досега владени от турците, като получаваха триумф и победа над Нашите и техните врагове. И сега, съединени с Нашите народи, от които изпращаме голяма войска на помощ, те са в състояние да напреднат с такава мощна военна сила, че може да се надяваме, че след като враговете на кръста и другите езичници и народи бъдат отстранени и изкоренени оттам, католическата вяра и броят на християните ще се увеличат по-благотворно. Също така, наред с другите неща, които отново Ни бяха предадени и завладени от Нас и Нашите хора, бе и повторното придобиване и възстановяване на властта Ни над принадлежащата на короната на Нашето кралство главната крепост, наречена Сокой13, разположена между Славония и Хърватия, която беше превзета от Нашите верни от ръцете на хората на споменатия Ладислав от Дурацо, откъдето ни е подготвен сигурен път за навлизане и изтегляне за Нас и Нашите хора, и ще има по-лесен начин и път за търсене на други неща, които са Ни били предадени и завзети от Нас там. Освен това, смятайки, че такива щастливи събития трябва да Ви бъдат съобщени за утеха на духа Ви, като изискваме най-сърдечно искреността на Ваша милост, Ви увещаваме да благоволите по-често да уведомявате Наше височество за Вашите и на Вашите хора успехи, чието щастливо състояние кара ума ни да се радва с приятни радости, които Ние желаем да бъдат извършени от Вас за Нас.

Дадено в Пожон14 на 16 април в годината Господня 1404.

 

БЕЛЕЖКИ:

 

  1. Филип ІІ Смели (15 януари 1342 - 27 април 1404) - херцог на Бургундия (1363 – 1404); Филип Смели на два пъти е бил член на регентския съвет управляващ Франция; през 1396г. значителен военен контингент начело със сина му Жан участвал в битката при Никопол; няколко дни след написването на това писмо Филип ІІ починал;
  2. Николай – вацки епископ (1401 – 1406);
  3. Херман II фон Цили - граф на Цили (1385), Ортенбург и Зегер (Загорие) и наследствен бан на Славония (1423 – 1435);
  4. Николай де Гара (Никола II Горянски Млади) – унгарски палатин (1402–1433), бан на Мачава (1387-1390, 1393-1394), бан на Усора (регион в Босна разположен край река Усора) и Соли (дн. Тузла), бан на Далмация и Хърватия (1394–1402), бан на Славония (1397–1402); зет на сръбския княз Лазар и участник в битката при Никопол през 1396г.
  5. Венцеслав ІV (или Вацлав), крал на Бохемия (1378 – 1419), римско-германски крал (1376 – 1400), курфюрст на Бранденбург (1373 – 1378) и херцог на Люксембург от 1383 г.; полубрат на Сигизмунд Люксембургски;
  6. Стефан Остоя Котроманич - крал на Босна (1398-1404, 1409-1418). Остоя първоначално бил на страната на Ладислав Анжуйски, след това се подчинил на Сигизмунд, но едва изминал месец от написването на това писмо бил детрониран и му се наложило да избяга в Унгария; Брандон го нарича „rex Rozuae”, докато Майер го е посочил като „rege Bosnae”.
  7. Ладислав (Ласло) Анжуйски - крал на Неапол (1386 – 1414), титулярен крал на Йерусалим и Сицилия (1386 – 1414), титулярен крал на Унгария и Хърватия (1390 – 1414), титулярен граф на Прованс и Форкалкие (1386 – 1414), граф на Лече и княз на Таранто (1406 – 1414);
  8. Шарл III Анжуйски - крал на Неапол (1382 – 1386), принц на Ахея (1383 – 1386), титулярен крал на Йерусалим (1382 – 1386) и крал на Унгария, където е наричан Карой ІІ (1385 – 1386);
  9. Хървое Вукчич Хорватинич - велик воевода на Босна, княз на Долни край (област в дн. Босна и Херцеговина, която включвала градовете Ключ, Котор и Яйце) и херцог на Сплит; поддръжник на претендента за унгарския престол Ладислав Анжуйски;
  10.  Стефан Лазаревич – княз на Сърбия (1389-1427); през 1402г. получил от византийския император Йоан VІІ Палеолог титлата деспот; заел престола след тежкото поражение на Косово поле Стефан Лазаревич умело лавирал между турците и унгарците, като не само успял да опази държавата си, но дори да я разшири; в битките при Ровине, Никопол и Анкара участвал на страната на султан Баязид І;
  11.  Цар Константин ІІІ Страцимир – син на цар Иван Страцимир. Изписването на името обаче е твърде противоречиво в изданията. Михайло Данич го е публикувал по хрониката на Жан Брандон като „Constantinus, imperator Bulgariae magnificus”. Майер пише Константин Август, като в случая Август е употребено в смисъл на император, което на Запад е било честа практика през Средновековието. Фейер, следван от Хармузаки макар да се позовават на Майер изобщо не споменават името Константин, а в техния текст е отбелязано без име само Constantinopolitanum Imperatorem, т.е. Константинополския император. Явно за разлика от Брандон, като по-отдалечени от събитията и недобре запознати с личността на българския цар са счели, че става дума за византийския император.  В публикацията на превода на А. Милев в ХИБ макар да се сочи като източник латинския текст от изданието на Хармузаки е написано нещо, което се отличава на практика от всички споменати по-горе версии: „Константин, благороден владетел на България”, т.е. липсва титлата император, която е единствената, която присъства във всички вариации на латинския текст.
  12.  Йоан Мирчо І Стари – воевода на Влашко (1386-1418); в българския превод на Милев неправилно е преведено като Трансилванска Влахия, което е Седмоградско, наричано също Трансилвания, т.е. Загоре.
  13.  Сокол или Соко – средновековна крепост. Според Ф. Шишич става дума за крепостта Сокол при Бихач.
  14.  Братислава (на унгарски Пожон, а на немски Пресбург) – днешната столица на Словакия.