ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ЛЪВ ХИРОСФАКТ

21 писмо: От Лъв Хиросфакт до император Лъв VІ Мъдри

Издания: Лев Хиросфакт, „Сочинения”, прев. Т. А. Сенина (монахиня Касия), С-П, 2017, стр. 216-223.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Галерия] [Филми] [Ново]

От магистър, проконсул и патриций Лъв до самодържеца на ромеите Лъв

Освобождава ме от страха, наред с твоята справедливост, владетелю, и това, че ти поддържаш откровеността – и я поддържаш по примера на Марциан и Марк¹, както аз твърдо мога да съдя, научен от опита. Какво искам да кажа с това, о свещена глава на всяко общество?

Аз вярвах – ще започна с това – че, както казват: „мълчанието е дар безопасен”². Аз вярвах, уви, безумния, заради древността на обичая, бидейки чист от всякаква завист. В резултат от това, пазейки мълчание за истинското положение на нещата, аз бях победен от измислящите лъжи и заради великодушието или по-добре казано, заради глупост тъй като не пожелах да действам преди моите врагове, аз почти претърпях поражение от изпреварилите ме врагове, врагове трижди жалки в своето злодейство срещу мен и отдавна трудещи се напразно над обвинения в коварство, врагове, които винаги са били спрямо мен неотклонно мрачни и неусмихващи се, постоянно по обичая си гледат изпод вежди, поставят сизифови капани³, лъжливо нашепват и бърборят без отдих в ушите на мнозина, та с хитрост да разпространят мълвата навсякъде.

По този начин – повтарям – бавейки се с говоренето, вместо да не създам грижи и тревоги на твое владичество, аз изпаднах в множество грижи и тревоги; но няма да са до края справедливостта на изпреварилите и осъждането на праведния обвиняем! Ако аз не снема от себе си, представяйки обяснения и клетвено отричане множеството такива обвинения, то това ще е от моя страна доброволно желание да бъда пребит с камъни, защото аз не виждам у себе си каквото и да е зло – свидетел ми е моята съвест, а заедно с нея и Богородица-Градопазителка⁴.

Дотолкова, според пословицата, е „отслабнала доброжелателността, доколкото злодейството е станало дръзко”⁵, заради което аз, старецът⁶ – уви! – съм осъден на заточение – старец немощен да язди кон, немощен – о, мъка! – за високопланинската Петра⁷, съответстваща на своето име и сурова; изнемогващия от пътя, от възрастта и размисли за пратеничествата – и тя наистина съответна на названието, далечна и чудовищна, със „скалистовърхи стръмнини”, както се изразява Еврипид⁸, носеща гибел и водеща към ада, лишаваща ме от всички псалмопения⁹ и празници, неприятна и страшна даже за птиците, която окръжават пропасти, която е отделена от планински хребети, и едни са стръмни, а други изобилстват с пропасти, където дори умеещите да подскачат животни изобщо не ловуват заради труднодостъпността й. И ето още какво: аз се боя от нея и (едва) сдържам трепета си, (защото) пътеката към нея, служеща за превоз на камъни, е тясна и непристъпна, обкръжена от стръмни скали и опасна, и още преди това, за да не паднеш, със своя вид привежда до слабост гледащия. Ето тази Петра и са предназначили за мен враговете, владеещи полята в нейното подножие, за да ме уязвят и с това, - Петра предизвикваща пожълтяване на лицето ми, напълно лишаваща ме от възможността да гледам и слушам.

Нека пропаднат в пропастта проклетите лъжливи обвинители! Да ги видя публично осъдени, о господарю на всички, (водени) на смърт от палачите, тези прокълнати навеки, „говорещи по критски”¹⁰, според пословицата, по-жестоки от телхините¹¹, настроени към всички злобно и враждебно, които никога не са добронамерени в действията си, ужасни в своите изследвания и бърборещи за несъществуващото, лишени от разсъдък и обезумели, нуждаещи се от кукуряк¹², при това не обикновен, а от Фокида¹³. Нека погинат – да, господарю! – и да пропаднат заедно със своите въдици с примамки и немислими съблазни тези, които са избрали за мен Петра, тъй като техният замисъл е по-студен от камък. Защото аз нямам добродетелите на Стефан¹⁴, за да кажа противното.

Ако искаш, ще кажа останалото? Но виж, как няма да изпиташ душевно страдание! (Да казвам ли) за стражарите, набрани за Петра вместо (предишните), от които те цедят злоба подобно на развъждащи диви зверове, а другите са лишени от чувство на гняв? И едни са неудържими подобно на скорпиони, а други бързи на безсрамни погледи; едните много повече отколкото от скитите¹⁵, северните варвари¹⁶, а другите, не считайки за необходимо да се угоят с доброта, се присмиват над моя гняв и превръщат мъката в играчка.

О, съдба, или по-скоро, грях, които ми определихте такава участ! Какво да кажа за лишението от роднините, приятелите, слугите – уви, уви! – и от самата ми съпруга, страдаща от епилепсия, (жена) която не е презряна, която аз доведох не от неизвестен (род), за чийто страдания по време на боледуването аз се грижих за нея цели шест години, страдайки, както (е страдала за болния) Орест¹⁷ неговата сестра или за Касандра¹⁸ нейната майка Хекуба и баща Приам. Защо да говоря за още по-тежкото за слушане – имам предвид похищаването на моите изследвания? О, мъдрост и речи, и държавни закони! Защото настана време – време, достойно за горчиви сълзи, с които да се оплаче моето положение.

Ще им заповядаш ли да кажа това-онова за твоите дела, възхвалявани от всички? Самодържецо август, ти си причислен към великите императори, към мъдреците, към предизвикващите удивление, към способните да понесат неволните грешки на своите поданици. Тогава защо, по какъв начин, о, най-справедливи, ти към мен единствен се оказа по-справедлив от справедливостта, по-верен и по-точен, от линийка¹⁹, не оставяйки нищо за разглеждане от тамошното Божие съдилище. Заради езиците? Но ти знаеш, че „непостоянен е езикът на смъртните хора”, според поета²⁰. Заради завистниците ли? Но ти си усвоил, че „завистта лишава от щастие”, според трагика²¹. Или заради ненавистниците? Но ти пееш по време на всенощното бдение, че има и „несправедлива ненавист”, според псалмопевеца²². Или заради зетя²³, който неотдавна се ожени, а тъй като е жаден за богатства, неправедно счита за своя изгода и моето отсъствие по посланически дела, и сегашното изгнание? Помисли за отцеубиеца Авесалом²⁴, за да не говоря за братята, (тръгнали) против брата²⁵, и за завистта, за проказата и за трудното изцеляване²⁶! Или заради моите раби? Не си ли чувал за Йеровоам, който въстанал срещу своя господар²⁷? Зная, че си чувал! Нима ти не си чел Хермоген, който казва: „Защото по природа робът е враг на господаря”²⁸? Аз знам добре, че ти, прочитайки ги, си ги разпознал добре. Какво пък? Ти разбира се, виждаш, как всеки ден облагодетелстваните от теб твои раби въстават против Твое царство. Зная, че ти виждайки си разбрал. И тъй, докога заради такива аз ще съм изгнаник от Родината, лишен от длъжности и дарове, отдалечен от твоето лицезрение? И Аристид²⁹ е бил изпратен в изгнание, но се завърнал, и Ксенофонт³⁰, но той е бил избавен, и Темистокъл³¹ е бил в чужда земя, но се удостоил с висши почести, и Демостен³², но заради завистта.

Приеми и ти, самодържецо, приеми и изслушай моята молба, спаси ме и ме избави от гибел, появи се като спасител подобно на застъпника от машината³³! Да, спаси ме! Защото доброто дело не остава без награда от Бога. Или у теб няма състрадание към многото сълзи, които аз толкова често проливам? Нима не те призовават към състрадание нито моите неподстригани коси³⁴, нито това, че съм въшлясал повече от Калистен³⁵, нито това, че изсъхнах повече от Зенон³⁶, нито това, че заради обездвижването страдам от водянка подобно на Филоктет³⁷, че оставам без парично възнаграждение толкова години? Бъди човеколюбив, подбуден от твоята човеколюбива душа повикай обратно призоваващия те с цялата си душа на помощ! Защото и морето отново се успокоява след буря, и дъжд идва след суша, и пролет след зима, и възстановяване след болест, и слънцето засиява след тъмата и облаците, и в крайна сметка, след едните отново идват техните противоположни. Нека се завърнем и ние, прогонвайки мрака, паднал върху нашето лице! Да се завърнем като лястовицата през пролетта, би било прекрасно, та по-добре свирейки с китара, да те възпея, отколкото с това писмо, о, най-прекрасни от справедливите императори, обичащи да говорят и слушат!

Защо аз, ридаейки, пиша това с кръв и сълзи? Аз те наричам владетелю „моята любов”, аз съм верен слуга и верността ще ме спаси³⁸. И така това ме утешава и подхранва моето сърце, и всички неприятности ще изчезнат, и ще възсияе за мен деня, и ще преминат призраците заедно със сенките и аз ще бъда спасен или от човеколюбието или от праведния съд.

_____________________________

БЕЛЕЖКИ:

1. Става дума за византийския император Марциан (450-457) и римския император Марк Аврелий, които са били възхвалявани от историците заради своето благочестие.
2. Цитат от поета Симонид Кесоски ( около 557/6-468/7пр.н.е.). Simonides, Fragm. 66, Poetae lyrici Graeci, rec. Th. Bergk, vol. III, Lipsiae, 1882.
3. Сизиф бил цар на Коринт, който често си служел с измами и така успял да окове и държи в плен дори бога на подземния свят Аид. Когато умрял, Аид го наказал да изкачва по склона тежък камък, а когато стегнел до горе, камъка се претъркулвал надолу и всичко започвало отначало, откъдето се появил изразът „сизифов труд”.
4. Богородица е представена като пазителка на Цариград. В нейна чест е учреден празникът Покров на Пресвета Богородица, който се отбелязва на 1 октомври и е свързан със спасяването на византийската столица от нашествениците.
5. Не е известно кой е авторът и съчинението, което е посочено в цитата.
6. Лъв акцентува на това, че е стар, тъй като част от обвиненията, които не споменава в това си писмо са свързани с участието му във хомосексуални оргии по време на пратеничеството при арабите. С това той подготвя императора за твърденията му, че тези обвинения са безпочвени и са съвсем измислени. Някои предполагат, че той е бил по това време на около 70години.
7. Петра означава на гръцки „камък, скала”. В Мала Азия е имало няколко крепости с това име.
8. Цитата не е от Еврипид, а от Есхил, „Прикованият Прометей”, 5.
9. Лъв преувеличава своята набожност. Противниците му го представят като развратник, гуляйджия и чародей.
10. Тит, 1.12: „критяните винаги са лъжци”. Също: Плутарх, „Успоредни животописи”, Лизандър, 20.
11. Телхините са били първите жители на остров Родос, които се славели като откриватели на леярството и ковачеството, а във връзка с това и като магьосници, като им били приписвани божествен произход и демонична природа.
12. Кукуряк (Helleborus) – отровно растение, което се използвало в древността за лечение на безумие. При употреба кукурякът предизвиква шум в ушите, световъртеж, чувство на задушаване, отичане на езика и гърлото, забавяне на пулса и смърт.
13. Фокида е област в Централна Гърция, в която се намират Парнас и Делфи. Според Страбон (География, ІХ.3.3) в Антикид във Фокида се правело най-доброто лекарство от кукуряк. Според Теофраст („Изследване за растенията”, ІХ.10), прекрасният кукуряк растял из планината Ета, в подножието на която се намирал град Антикира.
14. Деян., 7.54-60. Става дума за свети първомъченик и архидякон Стефан, който се молел за спасението на своите убийци, докато те го замеряли с камъни.
15. Под скити византийците разбират въобще северните народи, като архаизират с названието на античното население.
16. Вероятно става дума за българите, като намеква, че по време на затворничеството му в Мадара с него са се държали много по-добре, отколкото надзирателите в Петра.
17. Орест е бил син на микенския цар Агамемнон и Клитемнестра. Майка му изменила и убила баща му, след което започнала да управлява със своя любовник Егист. Орест убил майка си и любовника и, но бил наказан от богините на отмъщението – Ериниите с безумие. Орест дълго скитал, докато не бил оправдан от Атинския Ареопаг.
18. Дъщерята на цар Приам Касандра имала пророчески дар, но заедно с него и проклятието никой да не й вярва и затова я считали за безумна.
19. Думата се използва в смисъл на линийка, отвес, а също на канон, норма.
20. Пиндар, Фрагмент 214 (233), 3-4. Έλπίς, ά μάλιστα θνατων πολύστροφον γνώμαν κυβερνά (Pindari carmina cum fragmentis, ed. O. Schroeder, Lipsiae, 1900, p. 472).
21. Не е установено съчинението, от което е цитата.
22. Пс. 24.19.
23. Авесалом е бил син на цар Давид, който въстанал срещу баща си и макар да успял да завземе властта, скоро загинал. (2 Цар.. 15-18)
24. Бащата на Йосиф бил обичан от баща си повече от останалите му братя и те от завист го продали в робство. (вж. бит. 37.2-33).
25. Вероятно става дума за случая със сестрата на Мойсей – Мириам, която го укорила за сватбата му с етиопката, заради което Бог а наказал с проказа, която оздравяла едва след като тя прекарала седем дни извън израелския лагер и брат й се помолил на Бог за нея.
26. Ср. 3 Цар. 12.
27. Цитат от съчинението на Хермоган (ср. ІІ – нач. ІІІв.) „За гледните точки” (Περί στάσεων), 3.35-36, вж. в: Hermogenis Opera, ed. H. Rabe, Lipsiae, 1913.
28. Петра е била в пределите на Византия. В случая Хиросфокт под Родина има предвид столицата Цариград.
29. Аристид (ок. 540 – ок. 467) - атински държавен деец, който през 483г. бил подложен на остракизъм и бил прогонен от Атина за 10г. След като се завърнал в Атина взел участие във войните и се прославил.
30. Ксенофонт (430 – след 356г. пр. н. е.) – известен атински политически и историк. Бил е осъден заради участието му в кампанията на персийския цар Кир Младши и заради преминаването му на страната на спартанците. След като бил прогонен той живял в Скилунт, а после в Коринт, където и умрял. Наказанието му било отменено малко преди смъртта му.
31. Темистокъл (ок. 524-459г. пр. н. е.) – виден атински политически деец, който бил остракизиран и бил принуден да отиде в Персия, където бил приет с почести от цар Артаксеркс, който му дал да управлява няколко града, сред които и Магнезия, където починал.
32. Демостен (384-322 пр. н. е.) – прочутия атински оратор първо бил въвлечен от противниците си в съдебен процес, на който бил осъден да заплати голяма суми и поради липса на средства, с които да я заплати бил принуден да избяга в Егина и Трезен. След смъртта на Александър се завърнал в Атина, но след поражението в Ламийската война, атиняните трябвало да предадат всички противници на Македония и за да не попадне в ръцете на враговете Демостен се отровил.
33. В гръцките театрални постановки понякога за по-голяма атрактивност при неочаквана и необикновено развръзка на събитията богът се появявал на сцената с помощта на специална машина. Оттам се появила поговорката dues ex machina.
34. Пускането на дълги коси е символ на занемаряване в знак на дълбока печал и отчаяние.
35. Калистен (ок. 360 – 328г. пр. н. е.) – родственик на Аристотел. Александър Македонски въодушевен от успехите си го подтикнал да разкритикува македонците, като считал, че той няма да се справи. Калистен се проявил като блестящ оратор и изпълнил задачата, като при това в речта си казал и много верни неща. Това разсърдило Александър Македонски и той го хвърлил в затвора, където Калистен починал от затлъстяване и въшлясване. Вж. Плутарх, „Успоредни животописи”, „Александър”, 55.
36. Според известието на Диоген Лаертски философът Зенон Китийски (ок. 334 – ок. 262 г.пр.н.е.) бил слаботелесен. вж. Диоген Лаертски, кн. VІ, 1,1.
37. Според мита Филоктет бил един от водачите на ахейците по време на похода срещу Троя, но по пътя бил ухапан от водна змия и трябвало да остене на остров Лемнос, вж. Омир, „Илиада”, ІІ.718-724.
38. Хиросфакт отново си играе със значението на думите. Думата πίστις означава както вяра, тъй и вярност. В случая той перифразира често срещания в евангелията израз: „вярата ти те спаси” (Мат. 9.22, Марк 5.34, 10.52, Лк. 7.50, 8.48, 17.19, 18.42).

__________________

Писмата на Лъв Хиросфакт