ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ЛЪВ ХИРОСФАКТ

Коментар на Васил Златарски на десето писмо между Симеон І и Лъв Хиросфакт

Лъв Хиросфакт е високопоставен византийски сановник, който е носел високите титли магистър, антипат и патриций. Запазени са 27 писма от кореспонденцията му, 14 от които са разменени между него и цар Симеон І. Съдържанието на писмата е по превода на Васил Златарски публикуван в СбНУК, ХХІV, 1908, стр. 133, като текста е осъвременен, за да е по-достъпен за днешните читатели. Тъй като В. Златарски е направил коментари към повечето писма, те са добавени в списъка по-долу под съответното писмо.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Целта на това писмо е очевидно да докаже с общо разсъждение за двойния състав на човешката природа, че това, което Симеон е написал в последното (5 по ред) си писмо, не може да се вземе за истина, защото то не се съгласува с вътрешното му решение и убеждение, с душевните му наклонности; а че тия последните не могат да бъдат не човеколюбиви, се вижда от добрите дела на българския княз, защото „когато делата на човка см добри, то и написаното (от него) се смята за добро." Ако ли пък тоя, който праща писмо, е наистина човек с добра душа, какъвто се явява в случая Симеон, и това всички удостоверяват по добрите му дела, то, ако написаното всякога и един път се окаже не добро, каквото се явява последното писмо на Симеон, това, според Лъв Магистър, е нищо друго освен само едно изпитание, а не истина, и една само шега, а не сериозност от страна на Симеон; Лъв е готов да смята това по-скоро за грешка на ония, които см писали писмото, т. е. на Симеоновите граматици, но не и на оногова, който е заповядал да го напишат, т. е. на самия Симеон. Защото Лъв не допуска, че един добър човек, какъвто е Симеон, да може да се бори сам със себе си, т. е. да се колебае в решенията си, или пък устната му реч — думите му да не са в съгласие с вътрешното му убеждение, или най-сетне едно едничко негово дело, когато всичките му други дела и постъпки са добри, да върви в разрез с всекидневната му практика, защото и в трите тия случаи винаги доброто ще надвие в него. Противното е свойствено само на такива хора, които сами въстават от злоба против себе си и против другите, но не и на Симеон, който за Лъв е двоен по състав, но не и по разум.

В следващите две писма Лъв Магистър привежда нови съображения за потвърждение на горния си извод.

______________________________

Преписката на цар Симеон с Лъв Хиросфакт