ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Писмо на Патриарх Антоний до Мъркша Жаркович (погрешно се е считало че е до Мирчо Воевода Угровлахийски¹) — 1394 година.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Първоначално се е считало, че адресат на писмото на цариградския патриарх Антоний ІV (1389-1390; 1391-1397) е бил влашкия воевода Мирчо І Стари (1386-1418). В по-ново време изследователите приемат, че адресат на писмото е Мъркша Жаркович и документа е свързан с брака му с Ругина. Част от писмото е била публикувана на български език още от Марин Дринов (вж. М. Дринов, Избрани съчинения, т. 2, С.,1971г., стр. 122). Тук е даден пълния текст на писмото на български език въз основа на руския превод на В. И. Грегорович, „О Сербии и ее отношении к соседним державам в ХІV-ХVв., преимущественно в ХІV и ХV столетиях, Казань1859г. Грегорович е направил превода по ръкописи № 47 и № 48 на Виенската императорска библиотека.

ALD

Възлюбени сроднико на държавния и свят мой Самодържец², в Светия Дух възлюбен син на Наше Смирение, най-благороден господин Мирчо, благодат, мир, милост, здраве - душевно и телесно и прочее всичко добро и спасително за твое благородство моли Наше Смирение от Господа Всемогъщ. Най-честния монах кир Атанасий, пристигайки тук, представи на Наше Смирение и на Божествения, Свят и Велик Събор³ всичко, което Ваше благородство му е предложило за родствен съюз: това дело ни се видя тежко и необичайно, защото то срещаше затруднение още и от близостта на варварите⁴, така както ни извести кир Атанасий и другите честни хора, че, поради очевидна опасност, грозяща християните и околните места, вие сте били принудени и насилени от великия емир (султана)⁵ да сторите това, на което и вашия охридски архиепископ е съблаговолил да се съгласи и да даде своя благослов, допускайки като по-добро да се случи това, отколкото да бъдат предадени на изтребление и гибел такова множество християни, и тъй, той направил това по неизбежна необходимост. Това, че е видяла и разсъдила за общото благо на християните неговата мъдрост, ние нито пресъждаме, нито отменяме. Едно само ще кажем, че така както искаш от нас разглеждане и молитви, то тъгувай всякога за своята душа и моли Бога да получиш от него помощ и да успееш в сегашния век и в бъдещия, и се старай да виждаш често духовни отци, покажи милост към бедните, откупувай пленници и ги освобождавай. Така действайки с дадената Ви власт, ще наследите и вечно царство на небесата. Бъдете известени също, че държавния и свят мой Самодържец и цар и държавната и света моя Господарка⁶ са твърде загрижени да узнаят за твоята полза, и аз се потрудих да разбера с точност от кир Атанасий, затова вие сте задължени на него да благодарите. Благодатта на Господа Бога да съхрани Твое Благородство безболезнен, благодушен, здрав и вън от всяко скръбно приключение.

БЕЛЕЖКИ:

1. Угровлахия – Влашката земя се подразделяла на Угровлахия, Мавровлахия и Росовлахия.

2. Държавния и свят мой самодържец – става дума земния император, в отличие от небесния. В случая най-вероятно става дума за Мануил ІІ Палеолог (1391-1425г.).

3. Става дума за Светия Синод на Константинополската православна църква.

4. Варварите – в случая става дума за турците, които били превзели вече българската столица Търново и така се оказали в непосредствена близост с Влашко.

5. Великия емир (султана) – на „Восточная литература” след „великия емир” стои в скоби „султана”, което е направено по същия начин и в превода. Става дума за султан Баязид І Илдъръм (1389-1402).

6. Държавната и света моя Господарка – става дума земната императрица, в отличие от небесната царица Богородица. В случая най-вероятно се има пред вид императрица Елена Драгаш.

© ALD