ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ПРОЛОЖНО ЖИТИЕ НА ПАТРИАРХ ЙОАКИМ І

 

Йоаким І (1227-1246) е бил първият търновски патриарх. Тъй като в житието е посочено, че е починал на 18 януари 1246г. и че е бил архиерей 19г., то това означава, че е бил избран за архиепископ около 1227г. За съжаление от ръкописа е откъсната една страница и липсва около половината текст и то в частта, отнасяща се до периода, в който свети Йоаким е бил архиепископ и е осъществена подготовката за издигането му в патриаршески сан. Освен в това житие, патриарх Йоаким е посочен поименно в Разказа за пренасянето на мощите на света Петка във връзка с донесеното от него житие на светицата, в Бориловия синодик, в Боянският поменик и в Житието на свети Сава І Сръбски. За събитията от времето на неговото църковно управление се разказва и в ред други извори. С патриарх Йоаким І е свързан и един уникален български манастирски комплекс – Ивановските скални църкви. Според Л. Мавродиева т. нар. „Затрупана църква“ е храмът „Свети Архангел Михаил“, за който се говори в текста. За съжаление ктиторската композиция е силно повредена, като от царският образ е запазена само короната на владетеля.

Ръкопис: БАН, Празничен миней № 23 от ХVв., л.156а-157а. Житието е запазено само в един ръкопис, като липсва един лист, съдържащ средата на съчинението, на който вероятно са били описани обстоятелствата свързани с избора на Йоаким І за архиепископ и удостояването му с патриаршески сан след това.

         Издания: Ив. Снегаров, „Неиздадени жития“, В: ГДА, III (29),С., 1954, стр. 162-168, 173-175; Хр. Кодов, „Опис на славянските ръкописи в Библиотеката на  БАН“, С., 1969г., стр. 44-48; ХИБ, т. 2, стр. 332-333; Иван Божилов, Стефан Кожухаров, „Българската литература и книжнина през XIII в.”, С., 1987, стр. 57-58; „Стара българска литература”, т. 4 „Житиеписни творби”, С., 1986, стр. 87-88, бел. стр. 528-531; Пламен Павлов, Венелин Грудков, „Призвани да просияят”, 1999, стр. 16-18.

        

ALD

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

НА ТОЗИ ДЕН1 ПРЕПОДОБНИЯ НАШ ОТЕЦ ЙОАКИМ, ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

 

Този преподобен наш отец Йоаким беше родом българин, роден от благородни родители. А [като] достигна до възраст и възневидя прелестите на този свят, и [като] оставил света отиде в Света гора. И там възприе върху себе си великия ангелския образ. И се подчиняваше на всички отци. И пребиваваше непрестанно в молитва, чист живот, пост и бдение. Никога не си даде сън, ни покой, но понякога стоеше, а понякога седеше. И никога не постъпваше според своето желание, но бе послушен на игумена и на всички братя. И когато игуменът и братята го пращаха на каквато и да е дякония, никога не се ослушваше, но извършваше манастирските дяконии. И винаги бе в умиление, и в сълзи, и в пост, и във въздържание, и изтезаваше тялото си. Извършвайки така чина на отците, той бе прочут сред всички отци. В тази планина той видя много свети старци, стана ревнител на техния живот и благодеяния, и преуспяваше. И пребивава там много време. [После] излезе от там и дойде до Дунав. И като изсече пещера над Красно2, пребиваваше там. Той имаше трима ученици. Имената им бяха Диомид, Атанасий и Теодосий. И изсече малка църквица „Свето Преображение”. И на това място показа много трудове, по-големи от първите.

В началото на своето царуване христолюбивият цар Асен, син на стария цар Асен, слушайки за неговите добродетели и за трудовете му, отишъл при него и му дал много злато. А старецът наел със златото наемници, изсякъл пещера и направил велик манастир на името на великия архистратег Михаил3, който съществува и до ден днешен.

И събра там множество монаси. Като трудолюбива пчела той ги учеше без почивка на монашески сан, който е пътя към спасението. Те пък се надпреварваха един друг в добродетел, възкачвайки се по стъпалата на Лествицата4.

По това време патриарх Василий5 прие края на живота си. И идвайки от цялата българска земя, архиереите направиха събор, търсейки подходящ за архиерейския сан и намериха…6

 

[...липсва 1един лист …]

 

Царят се завърна с голяма радост в своя град Търнов7. А всички западни8 архиереи поставиха патриарха на престола във великата патриаршия на Цариград Търнов. Блаженият патриарх Йоаким седна на патриаршеския престол, като благослови и просвети цялата българска земя. И като събра всички предписания ги държеше в ума си. И добре пр…9 монашеското правило и архиерейското. Като добър кормчия държеше и двете кормила, и управляваше кораба поучавайки този свят. Бе милостив към сираците, даваше потребното на бедните, посещаваше онези, що са в тъмница; и не преставаше да извършва молитви всеки час. И мнозина осъдени на смърт избави, и много, които прибягнаха към него, спаси от гнева на царя.

Той пасеше добре повереното му от Бога стадо. И тъй, държейки двете кормила на този живот, премина през този свят, докарвайки до тихо [пристанище] и добро ония, които го слушаха. И преведе и послушалите го.

И предвиждайки своето представяне, той благослови повереното му стадо, което бе пасъл добре, поучи го да се придържа към правоверието, извика учениците са и целия причт. И като и тях благослови, поучи и настави добро, той завърши живота си и предаде своята душа в ръцете на живия Бог, когото бе възлюбил.

А този блажен патриарх Йоаким живя в йерейство10 19 години и се представи в 6754 година11, 4 индикт, на 18-ня ден на месец януари. Чрез неговите молитви да утвърди Господ Бог българското царство за вечни векове и да ни сподоби със своето царство.

 

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1.         18 януари;

2.         Крепостта Красен, намираща се недалеч от средновековния митрополитски център Червен.

3.         Става дума за Ивановския скален манастир по поречието на река Русенски Лом;

4.         Става дума за духовното израстване на монасите. На тази тема е било посветено известното през Средновековието съчинение „Лествица”, написано от византийския монах свети Йоан Лествичик;

5.         Архиепископ Василий І (ок. 1185-1227). Макар в изпратеното до Василий І писмо Инокентий ІІІ да обяснявал, че значението на „патриарх” и „примас” е едно и също, от съдържанието на писмото е видно, че за разлика патриарсите, българските църковни предстоятели за да имат пълнотата на понтификалната длъжност е трябвало след избора си да получават палуим от папата. Това на практика означава, че българската църква не е автокефална. От друга страна трябва да се има предвид, че има ръководители на католически епархии, които се титулуват патриарси, но са подчинени на папата. Не е ясно, дали Йоаким І е бил пряк наследник на Василий І. Известно е, че Йоаким І е бил ръкоположен за архиепископ в рамките на 1 година след смъртта на Василий І. Но в Боянския поменик между двамата са изброени Висарион, Макарий и Марко, макар тези имена да липсват в Бориловия синодик. Не е изключено някой от тях да е бил само наместник-председател на Светия Синод до избора на патриарх или пък във връзка с промените на политическия курс от цар Иван Асен ІІ да се е стигнало до временно отстраняване на православния Йоаким І и замяната му с униатски архиепископ.

6.         Това е краят на първият лист от житието. Вторият лист липсва и следващия текст е от третия лист.

7.         Явно житието продължава със събитията след връщането на цар Иван Асен ІІ и Йоаким І от събора в Лампсак, където ръководителят на българската православна църква бил удостоен с патриаршески сан.

8.         Византия през Средновековието по традиция наследена от Античността се деляла на 2 големи чести: Изток – включващ малоазийските владения на империята и Запад, в който попадали европейските територии. В случая става дума за архиереите от Балканския полуостров;

9.         На това място има дупка в листа;

10.       Значението на думата „йерейство” е породила ред спорове, като дори в някои издания е подменена с „архиерейство”, които не само е неточно, но и несполучливо. Думата по принцип означава свещеник, жрец. В житието обаче никъде не се споменава, че Йоаким е бил свещеник или свещеноинок (йеромонах). Самата дума е запазена в добро състояние в ръкописа и няма основание за оспорване на правилния й прочит. Проблемът се дължи на обстоятелството, че е записано, че Йоаким І е пребивавал в йерейство 19г. и тъй като е известно, че е починал през 1246г., то това означава, че началото е през 1227г. Тъй като от това, което е известно Йоаким е ръкоположен направо от монах за архиепископ, то не може да се счита, че се има предвид, че е бил архиерей, напр. епископ или митрополит. Някои предлагат да се счете, че тогава е ръкоположен за игумен или архимандрит, но тези понятия не са идентични със свещеник. Възможно е авторът или преписвачът да е допуснал грешка и вместо йерарх да е написал йерей. Думата йерарх може да се употреби и за ръководител на поместна църква и е особено удачно за случая, тъй като Йоаким е бил предстоятел, но в началото е бил автономен архиепископ, а от 1235г. е бил въздигнат в сан патриарх.

11.      1246г. от Рождество Христово