ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
ЖИТИЕ НА СВЕТИ ДИМИТЪР СЛИВЕНСКИ
ОТ СХИМОНАХ ПАРТЕНИЙ (АГЕЕВ)
Запазени са три жития на свети Димитър Сливенски, като между тях има
някои различия. Едното е обширно и съдържа ред подробности. Именно то е било използвано за описанието на живота на
светеца в сборника „Жития на светиите”, (Синодално издателство, София, 1991
година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р
Атанасий (Бончев). Второто житие е от архива на Георги Ив. Кръстев, което видно
от текста е било записано по разкази на стари хора. Третото житие е било
написано от монаха Партений, който е отбелязал, че е по разкази на очевидци.Различията
са свързани предимно с живота на светеца преди мъченичеството му, докато за
изтезанията и посичането му, които са били изпълнени публично и са били видени
от мнозина няма съществени разлики.
Авторът Партений се родил на 14 ноември
1806г. в град Яш, Молдова. Светското му име било Петър Агеев. Първоначално през
1831г. той се замонашил при старообрядците в Бело Кринище под името Паисий. На
30-годишна възраст се отрекъл от разколничеството и се преместил в манастира
„Врана”. През 1839г. заминал за Атон, където станал послушник. През 1841г.
Партений приел великата схима и бил изпратен в Русия. През 1845г. заминал за
Томск, където негов наставник бил епископ Атанасий. Именно Атанасий го
подтикнал да напише книга за своите пътувания. През 1852г. московския
митрополит Филарет прочел книгата и препоръчал нейното издаване. Партений
починал на 17 май 1878г. в Троице-Сергиевата лавра.
Издания:
Партений (Агеев): „Сказанiе о странствiи…”, ч. IV, Москва, 1856, стр. 288290;
преиздадено: „Сказание о странствии и путешествии по России, Молдавии, Турции и святой
Земле”, т. 2, М., 2008г., стр.
373-374.
ALD
192. Вторият мъченик – Димитър, родом българин,
пострадал през 1841г. в тракийския български град Сливен. Поганците-турци го
принуждавали да се отрече от Христа и да приеме мохамеданството. Но той
дръзновено изобличил турското заблуждение и скверната им вяра, укорил ги заради
лъжливия пророк Мохамед и изповядал Иисуса Христа като истинския Бог, едносъщен
с Отца и Светия Дух; заради което понесъл жестоки и продължителни мъчения.
Мъчили го шест месеца: ежедневно го били, изтезавали, пробили му главата,
поставили го на нагорещена сковрада1, забивали му трески в ноктите, така че
не му останал нито един нокът нито на ръцете, нито на нозете; неговата
възлюбена майка2, всичките му роднини и всички граждани
гледали неговите страдания. После бил осъден на посичане с меч; и на самия
Велики петък3 била отсечена
главата му. Турците искали да хвърлят тялото му в реката, но християните не
дали; турците го хвърлили в полето до сутринта, защото настанала вечер; и
поставили стража, за да не го вземат християните, а християните поставили своя
стража, за да не би турците да го изхвърлят в реката. През нощта едните и
другите стражи заспали, а над тялото точно в полунощ имало неописуемо сияние и
ангелско пеене. По това време един свещеник отивал от селата в града на пазар и
като не знаел какво се е било случило в града много се удивил. Като пристигнал
в града казал на епископа4. Епископът чувайки и виждайки това,
изпратил да кажат на пашата-мъчител5. Това явление било видяно от почти
целия град, от християните и турците и всички се удивили на това. Когото отишли
на мястото, то нищо не видели. Само лежащото голо тяло и спящите стражи. Тогава
пашата заповядал на християните да вземат тялото и да го погребат. Християните,
като взели тялото, го понесли в града със свещи и пеене, и го погребали вътре в
църквата6,
като Христов страдалец и мъченик, и нов изповедник. Той бил търговец и търгувал
в лавка, бил навършил около двайсет години7 от раждането си, още не бил женен. Макар
и да бил млад, но със своето търпение победил злите мъчители, пашата и дявола;
и отишъл при своя Господ Иисус Христос, небесния Цар, с Него да царува навеки.
Това ми го разказаха очевидци, българи, както миряни,
така и монаси от Атон.
БЕЛЕЖКИ:
1. Сковрада - уред за наказание чрез изгаряне, мангал,
скара.
2. Според обширното житие родителите му Иван и Комна били
починали още преди да отиде да слугува на турчина, а брат му Стефан бил заминал
за Влашко.
3. Според обширното житие свети Димитър бил посечен на 30
януари 1841г. в 8 часа сутринта.
4. В обширното житие се споменава, че свети Димитър е бил
при русенския владика, който му подарил кръстчето, което се пази като реликва в
катедралният храм „Свети Димитър” в Сливен. В самия Сливен обаче е споменат
йеромонах хаджи Стефан от манастира Дохиар. Йеромонах Стефан пребивавал в
сливенския метох на своя манастир, където събирал помощи и всяка година отивал
с поклонници до Дохиар. След смъртта на мъченика е отбелязано в манастирската
кондика, че на 21 март 1841г. той пристигнал в Дохиар с поклонници. Тъй като
Партений през същата година заминал за Русия е възможно именно това са да
споменатите от него светски и духовни лица, от които научил за мъченичеството
на свети Димитър Сливенски.
5. В обширното житие не се споменава да е имало паша, а
като инициатор се сочи тамошния мюдюрин.
6. Според обширното житие мъченикът бил погребан в двора
на Дохиарския метох от йеромонах хаджи Стефан и местния свещеник Янко, а храма
„Свети Димитър Солунски” било поставено само сандъче с пръст, напоена с кръвта
на мъченика. По-късно вторият екзархийски митрополит на Сливен Гервасий наредил
сандъчето с пръста да се постави под светия престол в олтара.
7. В Кръстевото житие също е посочено, че е бил на 20г.,
а според обширното житие – на 22години и 4 месеца.