ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
ЖИТИЕ НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ДАМАСКИН ГАБРОВСКИ
(по Νέον
Μαρτυρολόγιον)
Житието на свети Дамаскин Габровски е било публикувано в Санаксирния Нов
Мартирологий, съставен под редакцията на свети Никодим Атонски (1749-1808).
Свети Никодим Атонски е съвременник на
свети Дамаскин Габровски, а житието е публикувано 28 години след смъртта на
мъченика. Свети Дамаскин също е съвременник на свети Паисий , който също е
бил проигумен и таксидиот на
Хилендарския манастир.
Издания:
Сборника с жития е с пълно заглавие: Νέον
Μαρτυρολόγιον,
ήτοι Μαρτύρια
των νεοφανών μαρτύρων
των μετά την
άλωσιν της
Κωνσταντινουπόλεως
κατά διαφόρους
καιρούς και
τόπους
μαρτυρησάντων.
Συνταχθέντα εκ
διαφόρων
συγγραφέων και
μετ'
επιμελείας ότι
πλείστως διορθωθέντα,
εν οις και
ικαναί
ακολουθίαι
προσετέθησαν.
Първото издание е било издадено през 1799г. във Венеция: (Διαφόρων
συγγραφέων,
Νέον
Μαρτυρολόγιον
εν Αθήναις), второто допълнено издание е било в Атина
през 1856 (Διαφόρων
συγγραφέων,
Νέον
Μαρτυρολόγιον
Εκδ. Στεφ. Κ.
Σκάθαρου, Τυπ. Φ.
Καραμπίνη & Κ.
Βάφα, εν Αθήναις
1856) и пак в Атина през
1961г.( Νικοδήμου
Αγιορείτου,
Νέον
Μαρτυρολόγιον,
Αστήρ, Αθήνα 1961). В изданието от 1799г. житието се
намира на стр. 213-214, а в изданието от 1856г. се намира на стр. 190. Житието
е издадено в руска редакция в: „Афонский патерик или жизнеописание святых,
на Святой Афонской горе просиявших”,
Част 1,1897, стр. 165-167.В руската редакция има някои отклонения, като е бил
малко разширен диспута между мъченикът и турците, а в края е добавено: „Свети
свещеномъченик Дамаскин пострадал на 16 януари 1771 година.”.
ALD
През 1771г. свещеномъченик Дамаскин прие мъченическа
смърт
Той бил от едно село в Търновската епархия, наречено
Габрово. След като напуснал родината си, дошъл в Света Гора и бил отшелник в
светия манастир Хилендар, където станал дякон, йеромонах и проигумен. Той бил
изпратен от отците на манастира си като таксидиот в България, в селището
Свищов. Когато изминало определеното престоя му там време, възнамерявайки да се
върне в манастира си, той събрал каквото бил раздал там, като потърсил и
някакви пари, които бил дал назаем на едни турци. А те, тъй като били несправедливи
и зли хора, не искали да му ги дадат. Но те не само възнамерявали да задържат
дължимите пари, но и да му вземат онова, което има в метоха. И така, дяволът ги
подмами и те го направиха. Взеха една туркиня и като я отведоха през нощта,
качиха се в метоха и я оставиха вътре. После разбиха вратата на метоха и
влязоха вътре. Като намериха туркинята там, където те самите я бяха сложили,
веднага хванаха светеца и го вързаха. След като взеха каквото имал в метоха,
като го биеха и го ритаха, го заведоха при съдията, викайки и свидетелствайки
срещу него, че се е осмелил да има турска жена и да греши с нея. Съдията разбра
как е било и че става въпрос за клевета и той поиска да го откупи; но
лъжесвидетелите и всички турци, които го чуха, се изправиха срещу него и извикаха,
че е достоен за смърт. Като надделяха и като го хванаха, отидоха да го обесят;
и докато вървяха, попитаха мъченика три пъти дали ще стане турчин, за да спаси
живота си и да му дадат всичко, което са му взели и да му дадат и други неща; и
Христовият мъченик отговори: „Роден съм в християнската вяра и в нея искам да
умра отново; затова ме заведете там, където искате.“ И така го заведоха на
мястото на екзекуцията и му вързаха ръцете зад гърба; но светецът ги помоли за
разрешение да се помоли като християнин, и те го развързаха и го оставиха да се
моли; и така мъченикът застана с лице на изток и се помоли, и след като се
прекръсти, каза на убийците, и те го вързаха отново, и след това го обесиха, и
вечният мъченик получи венеца на мъченичеството; и божественият съд наказа тези
несправедливи убийци след смъртта на светеца, защото докато преминавали река
Дунав, се удавили във водите и получиха като наказание вечен ад; от който ние
бяхме избавени и станахме достойни за небесното царство, чрез застъпничеството
на свещеномъченик Дамаскин. Амин.