ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
ЖИТИЕ НА СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ДАМАСКИН ГАБРОВСКИ
(по Атонския патерик)
Житието на свети Дамаскин Габровски е било публикувано в Санаксирния Нов
Мартирологий, съставен под редакцията на свети Никодим Атонски (1749-1808).
Свети Никодим Атонски е съвременник на
свети Дамаскин Габровски, а житието е публикувано 28 години след смъртта на
мъченика. Свети Дамаскин също е съвременник на свети Паисий , който също е
бил проигумен и таксидиот на Хилендарския
манастир.
Издания:
Сборника с жития е с пълно заглавие: Νέον
Μαρτυρολόγιον,
ήτοι Μαρτύρια
των νεοφανών μαρτύρων
των μετά την
άλωσιν της
Κωνσταντινουπόλεως
κατά διαφόρους
καιρούς και
τόπους
μαρτυρησάντων.
Συνταχθέντα εκ
διαφόρων
συγγραφέων και
μετ'
επιμελείας ότι
πλείστως
διορθωθέντα,
εν οις και
ικαναί
ακολουθίαι
προσετέθησαν.
Първото издание е било издадено през 1799г. във Венеция: (Διαφόρων
συγγραφέων,
Νέον
Μαρτυρολόγιον
εν Αθήναις), второто допълнено издание е било в Атина
през 1856 (Διαφόρων
συγγραφέων,
Νέον
Μαρτυρολόγιον
Εκδ. Στεφ. Κ.
Σκάθαρου, Τυπ. Φ.
Καραμπίνη & Κ.
Βάφα, εν
Αθήναις 1856) и пак в Атина през 1961г.(
Νικοδήμου
Αγιορείτου,
Νέον
Μαρτυρολόγιον,
Αστήρ, Αθήνα 1961). В изданието от 1799г. житието се
намира на стр. 213-214, а в изданието от 1856г. се намира на стр. 190. Житието
е издадено в руска редакция в: „Афонский патерик или жизнеописание святых,
на Святой Афонской горе просиявших”,
Част 1,1897, стр. 165-167. В руската редакция има някои отклонения, като е бил
малко разширен диспута между мъченикът и турците, а в края е добавено: „Свети
свещеномъченик Дамаскин пострадал на 16 януари 1771 година.”.
ALD
Страдание на свети свещеномъченик Дамаскин
Свети свещеномъченик Дамаскин се родил в селището
Габрово, Търновска епархия, в България. Напускайки отечеството си, той
пристигнал на Света гора и, приемайки монашество в манастира Хилендар,
впоследствие бил ръкоположен за дякон, после за йеромонах, а накрая бил
възведен и в степен игумен на същата обител.
Поради някои нужди на манастира той трябвало да замине
за България, в селището Свищов, откъдето, след изпълнение на поръченията и
нуждите на обителта, възнамерявал да се върне на Света гора и вече се стягал за
път. Но понеже някои от турците му дължали пари, той поискал от тях дълга. Турците
не само не искали да му го върнат, но, след като се наговорили помежду си,
отнели от него и това, което имал като собственост в метоха.
Малко им било да оскърбят по този начин смирения инок
— турците тайно довели в метоха една туркиня със съмнително поведение, оставили
я вътре в монашеското жилище и след това нападнали метоха, разбили вратата с
шум и крясъци и, като намерили туркинята в монашеския метох, веднага вързали
невинния Дамаскин. Всичко, което могли, разграбили от него и накрая, като виновен
в похищение на мюсюлманка, го изправили пред турския съд, беснеейки и
клеветейки преподобния старец, че бил осквернил техния закон.
Управителят на това място ясно виждал и разбирал, че
това е клевета и затова всячески се стараел да оправдае невинния. Но викът на
разярената тълпа надделял, така че въпреки съда и закона, не обръщайки внимание
нито на заплахите, нито на исканията на главния старшина, те хванали
божествения Дамаскин и го повели към бесилото.
Оставало само едно средство да се избави от незаслужена
смърт: да се отрече от Христос и да признае Мохамед за пророк. Но страдалецът,
без да обръща внимание на ласкателствата и обещанията на турците, които
трикратно му предлагали всевъзможни блага и житейски наслади, ако само се
отрече от своята вяра и приеме техния закон, то той без да обръща внимание на
самата смърт, спокойно отговарял: „Християнин съм се родил, християнин и ще
умра. Да се отрека от Христос — това е същото като да се откажа от вечния
живот; без Него няма спасение за грешниците, каквито сме всички — и аз, и вие.
Той е примирителят на Божията правда с грешното човечество; Той е подателят на
Божията благодат, необходима за изпълнение на Божията воля. Жал ми е за вас,
ако не разбирате това. Но би било безумие, ако се съглася да купя с временен
живот вечна погибел. Водете ме, където искате.“
Тогава го довели на мястото на екзекуцията със
завързани отзад ръце. Докато турците се готвели да обесят свети Дамаскин, той
ги помолил да му позволят да се помоли на Господа. Турците не му отказали — и
светия мъченик, като се обърнал на изток, помолил се, оградил се със знамението
на кръста и казал на убийците, че е готов за смърт. Те го обесили. Така свети
Дамаскин получил мъченическия венец.
А Божият гняв скоро постигнал яростните му убийци.
След неговата кончина, когато преминавали през Дунав, те потънали и по този
начин още тук, на земята, получили заслуженото наказание за невинната кръв на
свещеномъченик Дамаскин.
По неговите молитви да ни спаси Господ. Амин.
Свети свещеномъченик Дамаскин пострадал на 16 януари 1771 година.