ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Из синоделен акт от 1392г. на цариградската патриаршия за разменена преписка с цар Иван Страцимир

Синодалният акт е издаден през септември 1392г. във връзка с ръкополагането на Йоасаф за видински митрополит. В синодалният акт се съдържат сведения за писмото на цар Иван Страцимир до цариградския патриарх Нил, с което той изразил съгласието си видинската епархия да се откъсне от Търновската патриаршия и да се подчини на Цариградската, а също и за преписката във връзка с низложението на Касиян, който след отцепничеството от българската църква извършил и убийство.

Ръкописи: ÖNB, HIS, Wien, Cod. vind. hist.gr., f. 64^r-65^v.

Издания: Гюзелев, Извори за средновековната история на България – том 1 СУ, стр. 222-227.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

… Преди няколко години, при светейшия у уважаван патриарх Нил, височайшият български цар, любим в Светия Дух син на Наше смирение, господин Иван Страцимир, като бе обхванат от ревност, достойна за него и неговия разум и доблест, реши да поправи тази многолетна несправедливост, приведе бързо в изпълнение замислите си и изпрати при патриарха пратеници с писма, а с тях и тогавашния йеромонах Касиян, молейки синодално да бъде ръкоположен за Видински архиерей. След това каза, че иска и освещаването и ръкополагането да бъдат оттам, където е била и преди това подвластна тази същата митрополия, а не да получава това грабителски от друга църква и да се украсява с лъжливи имена. По молбата на този цар, бидейки справедлива и добронамерена, господин Касиян беше ръкоположен със синодално решение за видински митрополит и известно време стоеше начело на онази църква, но поради завистта на лукавия дявол изпадна и бе обзет от духовна завист, и щеше да бъде застрашен самият му живот, и напусна църквата по волята на височайшия български цар, и се усамоти, грижейки се за собствената си безопасност, както писа по-късно на онзи уважаван патриарх, признавайки сам грешката си. Мина време и понеже се грижим за царя, и патриархът господин Нил, и Наше смирение, който дойдохме след него, решихме, че не трябва без негово съгласие да ръкоположим друг архиерей и многократно му изпращахме писма, убеждавайки го в това или да изпрати някой доблестен човек, който да бъде ръкоположен от нас, или ако не разполага с такъв, да ни пише и ние ще изберем подходящ и ще го ръкоположим. Едвам миналата година той ни изпрати уважаемия йеромонах Йоасаф и с пратеници писма, за да бъде ръкоположен за видински митрополит, но това на Наше смирение не се стори добре да стане поради някои добронамерени и наложителни причини и затова не споделихме за това със Светия Синод, но притиснати от времето и като определихме за по-нататък ръкополагането, така го отпратихме с добри надежди скоро да се върне обратно…

… Неотдавна почитаемият йеромонах господин Йоасаф отново пристигна с по-внушително пратеничество, носейки писма от височайшия български цар, който силно молеше да бъде почетен с ръкополагане на видински митрополит и да не се отпраща отново както преди…