ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Из Походът на Фридрих І

Предполага се, че съчинението, известно под името „Походът на император Фридрих І” е написано от австрийския каноник Ансберт и е един от най-подробните извори за военната кампания. Авторът е имал достъп до императорските документи и писма и дава доста подробни данни за съдържанието им.

Писмото на цар Петър е било връчено на император Фридрих І Барбароса в Ниш в периода между 27 и 30 юли 1189г.. Допълнителни сведения за развоя на отношенията между двамата владетели са дадени за периода мужду 24 декември 1189г. и 21 януари 1190г. при Фридрих І, който по това време преговарял с византийския император за условията за преминаване на кръстоносците отново дошли пратеници на цар Петър, който му предложил военна помощ срещу Цариград. Сходно известие има и в „История на кръстоносците” (ЛИБИ ІІІ, стр. 241): „Между това Калопетър, който заедно със своя брат Асен властваше над влашките народи, изпрати посолство в Адрианопол. Той молеше императора да положи на главата му собственоръчно диадемата на гръцкото царство и обещаваше да му дойде на помощ срещу константинополския император с четиридесет хиляди кумани. Императорът даде любезен и съобразен с обстоятелствата отговор на молбата му, въпреки че други грижи и по-големи задължения го караха да продължи по-нататък предприетия поход”. Особено интересна е тази част от сведението, в която се съобщава, че цар Петър се е титулувал император. В тогавашната европейска ранглиста титлата „император” е стояла най-високо и доколкото нямало по-висшестоящ на земята, който да може да я даде, то тя можела да бъде получена само от този, който бъдел признат от равните, т.е. от другите императори. Според известието, цар Петър освен че е искал короната на Византия при преговорите се е титулувал император. Доколкото Фридрих е бил единия от двамата други императори, то използването от Петър на същата титла при тези преговори, при положение, че византийците наричат василевс само българския и византийския владетели, то това известие показва, че е имало пълно международно признание на този най-висок ранг.

Използвана литература: ИБИ- ХІІ (ЛИБИ - ІII), стр. 257, 279.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

В по-голямата част от България и откъм Дунава чак дотам, гдето той се влива в морето, господаруваха със своите власи някой си Калопетър Влах и брат му Асен.

При това разклатено положение на гръцкото царство гореспоменатите жупани [Стефан Неман и братята му Страцимир и Мирослав – б.м.] на Сърбия и Расция през времето, докато кръстоносната войска преминаваше през България, се възползваха от случая, подчиниха под властта си част от България и сключиха съюз с Калопетър против константинополския император. Както е известно, този Калопетър поздрави официално господаря император чрез писмо и пратеници, отдаде му дължимата почит, обеща му сигурна помощ срещу неприятеля и по този начин се приближи до неговата особа.

***

Докато се вършеше това, Калопетър, господаря на власите и на по-голяма част от българите в градините на Тракия, който [се наричаше] император и изискваше от римския император да му възложи императорската корона на гръцкото кралство, настойчиво уверяваше, че около началото на пролетта ще му изпрати четиридесет хиляди власи и кумани, въоръжени с лъкове и стрели за войната срещу Константинопол. Господарят изпроводи от себе си пратеника любезно според обстоятелствата и изпрати благосклонен отговор на Калопетър.