ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
Сведение
в „Летопис” на Айнхард за преписката между хан Омуртаг и император Людовик
Айнхард се е родил около 770г. и е починал
през 840г. Първоначално е учил в манастира Фулда, а след това бил изпратен в
двора на император Карл Велики, където негов преподавател бил Алкуин. По-късно
император Людовик Благочестиви (814-840) го направил съветник на сина си Лотар
І. Айнхард е автор на биографичното съчинение „Животът на Карл Велики”, като на
него се приписва и един „Летопис”. Около
818г. тимочаните се отцепили от властта на хан Омуртаг. Българският владетел
възползвайки се от сключения 30-годишен мир с Византия насочил усилията си към
уреждане на проблемите на северната граница. Писмото на император Людовик
Благочестиви до хан Омуртаг е било изпратено в началото на 824г. да се определи
границата между двете държави. Императорът бил изненадан от предложението и
изпратил с българските пратеници бавареца Махелм да проучи обстоятелствата.
След това българските пратеници отново
пристигнали в Бавария, но императора отложил приемането им чак за месец май,
като междувременно се срещнал с пратениците на абодритите, които му се
оплакали, че българите искали да ги подчинят и молели за неговата закрила. След като приел българските пратеници, той
изпратил по тях писмо до хан Омуртаг. През 826г. пристигнал отново същия
български пратеник с ново писмо, в което отново се предлагало да се уредят
границите между двете държави, а ако не било угодно на императора всеки да
пазел границите си и без договор. Междувременно достигнал до императора слух,
че в България бил извършен преврат и ханът е детрониран или убит от свой
болярин. Людовик възложил на графовете Белтрих, Балдерих и Геролд да проучат
въпроса, но след като те не научили нищо сигурно, върнал българския пратеник
без отговор. През 827г. българските войски настъпили с лодки по Драва, покорили
тамошните славянски племена и поставили там свои управители. Императорът излял
гневът си върху дук Балдерих, че не успял да се противопостави на българите и
неговата област била разпределена за управление между четирима графове.
Използвана литература: ИБИ 7, ЛИБИ 2, стр.
34-38
ALD
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]
824г. Българският владетел1 Омуртаг, под
предлог уж да сключи мир, изпратил пратеници с писмо до императора2.
След като ги изслушал и прочел донесеното писмо, [императорът] останал твърде
основателно учуден от тази неочаквана постъпка. Затова той изпратил някой си
баварец Махелм заедно със самите пратеници при споменатия български владетел,
за да проучи по-внимателно причините за това необикновено и никога по-рано
невиждано посолство във франкската държава. В това време настъпила сурова и
твърде продължителна зима, която изморила с необикновения си студ не само
животни, но и някои хора. На 5 март в седем часа вечерта станало лунно
затъмнение.
824г. Защото той заповядал да го срещнат там и
пратениците на император Михаил,които били изпратени при него.
Сам императорът заминал за Аквегранум, гдето бил решил
да зимува. Когато пристигнал там и отпразнувал Рождество Христово, било му
донесено, че пратениците на българския владетел се намират в Бавария; тогава
той пратил да ги посрещнат и наредил те да изчакат там удобното за среша време.
Обаче императорът позволил веднага да дойдат при него пратениците на
абодритите, наричани обикновено преденеценти, които са съседи на българите и
обитават Крайдунавска Дакия, тъй като също му било съобщено, че тия пратеници
пристигнали. Когато те започнали да се оплакват от несправедливите враждебни
отношения на българите и поискали помощ срещу тях, било им заповядано да се
върнат в страната си и отново да дойдат в това време, което било определено за
българските пратеници.
825г. След като отпразнувал тържествено светия
пасхален празник в Аквегранум, при твърде хубаво пролетно време императорът
отишъл на лов в Новиомагум3 и наредил българските пратеници да
дойдат в Аквегранум към средата на месец май, защото той бил решил да се
завърне там с намерение да свика на това място събора, за който бил съобщил на
първенците при завръщането си от Британия4, че желае да бъде свикан
по това време на същото място. Когато след привършване на лова се завърнал там,
императорът изслушал българското посолство. То било дошло, за да се установят
границите и предели¬те между франки и българи. … А императорът, като изслушал
българското посолство, отговорил на владетеля им, както намерил за добре чрез
писмо, изпратено по същите пратеници, които били проводени при него. А като
разпуснал събора, той отишъл на лов във Вогезите5, в Румерицимонс6,
и приел там сина си Лотар, който се бил върнал от Италия и идвал при него. След
привършването на лова се завърнал в Аквегранум и през месец август свикал по
обичая общ народен събор.
826 г. Когато пратениците на българския владетел му
съобщили какво са направили, той отново пратил с писмо до императора онзи
пратеник, когото най-напред бил изпратил, молейки го незабавно да стане определяне
на границите, или, ако това не му е угодно, всеки да пази границите си и без
мирен договор. Обаче императорът отложил отговора си, понеже имало слух, че
българският владетел бил свален от престола си или убит от един свой болярин.
След като заповядал на пратеника да почака, той изпратил дворцовия граф Бертрих
в провинцията Каринтия при графовете Балдерих и Геролд, пазители на аварската
граница, за да проверят истинността на този слух. А когато той се върнал и не
донесъл нищо сигурно относно това, което мълвата разпространила, императорът
приел пратеника иго изпратил назад без писмен отговор. Между това крал Пипин,
син на императора, около 1 февруари заедно със своите първенци и с пазителите
на испанската граница дошъл в Аквегранум, както му било заповядано, защото там
зимувал тогава императорът.
___________________
БЕЛЕЖКИ:
.