ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
Писмо
на папа Бенедикт XII до майката на цар Иван
Александър от 15 юли 1337г.
През 1337г. папа Бенедикт
ХІІ изпратил писмо до „Petrisse ducisse
Carnonen”, според което тя е
майката на „Alexandrum regem
Bulgarie”. В Бориловия
синодик за нея е отбелязано следното: „На Кераца, благочестивата майка на великия цар Йоан
Александър, която като възприе ангелски образ бе наречена Теофана,
вечна памет”. В Синодика отделно от нея е посочен
деспот Страцимир с братята си Радослав и Димитър,
като от известието на Йоан Кантакузин научаваме, че
цар Иван Александър е бил син на Страцимир. Името Петриса, с което папата се обръща към нея не е особено
ясно, като се предполага, че вероятно се има предвид, че тя е потомка на
севастократор Петър (Иван Божилов -
Фамилията на Асеневци (1186-1460). Генеалогия и просопография, 1994, № 28, стр. стр. 136-139). Не по-малко
неясноти има и с нейната титла. Тя е наречена дукеса, което съответства на
херцогиня, княгиня. У нас „дукеса” се превежда като „деспотица”,
което от гледна точна на известната ни титла на Кераца
е вярно, но не е точно по отношение на написаното в писмото. Областта
управлявана от Кераца-Петрица също е спорна. Според
едни Carnonen е Карвуна (дн. Каварна), според други
Крън, а според трети Червен. В преписът на писмото намиращ се в авиньонския архив майката на царя е посочена като „Petrisse ducisse Carrionen”, което не спомага особено много за решаването на
спора, но в този си вид стои най-близо до Крън, доколкото топонимът
се е запазил в турцизирания вариант на името на Крънския проход като Карън-овас. В
Дубровнишката грамота са посочени Карвунска и Крънска област, но не и Червенска,
при което ако разглеждаме титлата „дукеса” като съпруга на владетел на голяма
област, то това би довело от отпадането на Червен.
Преводът по-долу е съобразен с този на В. Гюзелев, но съдържа някои корекции и уточнения с оглед на
латинския оригинал. Титулуването на адресата е запазено като „дукеса“, както е
посочено в писмото (ducisse), а не интерпретирано
като „деспотица“. В превода на фразата „ad fontem baptismatis
non sine laudum sonoro preconio
prompto animo convolasti”, Гюзелев е пропуснал
конструкцията „non sine”,
която е важна за смисъла и риторичната структура на изказа. Освен това са
нанесени корекции в терминологията, синтаксиса и богословските формулировки, с
цел по-точно съответствие с латинския текст. Липсва също датираното „идите на юли”, т.е. 15 юли, макар това да го има не само в
превода на Дуйчев, а и самият Гюзелев
го сочи в в изследването си в същата книга.
Ръкописи: А: Reg. Aven. 77
f. 563rv; V: Reg. Vat.
123, ff. 156rv-157. Benedictus papa XII. anno III. ep.
370, Litt. comm.
Издания: Ив. Дуйчев.
„Едно неиздадено писмо на папа Бенедикт XII до
майката на цар Иван Александър”, В: ИИД,
XIV-XV, 1937, стр. 205-210; В. Гюзелев, „Папството и
българите през Средновековието” (Съчинения в 5 тома, т. 3),С., 2013, стр. 349-352.
ALD
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Видео] [Ново]
До възлюбената в Христа дъщеря, благородната
жена Петриса, дукеса на Карнона
— поздрав и прочее.
Сърцето Ни ликува в Господа, от когото произтичат всички дарове на благодатта,
защото — както се разкрива чрез достоверни сведения — ти, озарена от лъча на
небесната светлина и предварена от благословението на
небесната благодат, си се устремила с готовност на душата към извора на
кръщението, не без възторжена възхвала. Това ни е още по-приятно и скъпо,
защото чрез теб бе открит пътят към живота, и чрез теб, с помощта на Божията
благодат, се надяваме да бъде отворена вярата за мнозина от враговете ѝ.
Затова
те молим и увещаваме в Господа Иисуса Христа като
дъщеря на благословението да се упражняваш с будно и
непрестанно старание в добри и похвални дела и добродетели, чрез които
католическата вяра действа любов към ближния. И да се стремиш да пазиш същата
вяра, с чиито превъзходни знаци си се украсила за спасение, със сила на духа и
искрена преданост, увещавайки другите — и най-вече благородния мъж Александър, крал
на България, твоя син — с полезни слова и примери да встъпи в същата вяра, чрез
която се отваря небесната врата за вярващите, като проявяваш особена грижа към
църквите и църковните лица.
Така,
след като преминеш пътя на този живот, в който няма сигурност за положението си,
да получиш наградата на вечното блаженство. А ние, поради твоята преданост, да
можем достойно да те удостоим с апостолски благоволения.
И за да
бъдеш по-пълно напътена в изповедта на същата вяра, без която е невъзможно да
се угоди на Бога, ние ти я обясняваме с ясни и точни думи, като я включваме в
настоящото писмо. Тя е следната:
Вярваме
в Светата Троица — Отец, Син и Свети Дух — един всемогъщ Бог, и цялата
божественост в Троицата е единосъщна и съприродна, съвечна и съвсемогъща, с една воля, власт и величие, създател на
всички създания, от когото са всички неща, чрез когото са всички неща и в
когото са всички неща — на небето и на земята, видими и невидими, телесни и
духовни.
Вярваме,
че всяко от лицата в Светата Троица е един истински, пълен и съвършен Бог.
Вярваме, че Синът Божи, Божието Слово, е роден от Отца от вечност, единосъщен, съвсемогъщ и напълно
равен на Отца по божественост, и че временно е роден от Светия Дух чрез Мария,
винаги Дева, с разумна душа, имащ две раждания — едно от Отца, вечно, и друго
от Майката, временно — истински Бог и истински човек, съвършен и в двете си
природи, не осиновен, нито призрачен, а единствен и единороден Син Божи, в две
и от две природи — божествена и човешка — но в единствеността на едно лице,
непострадал и безсмъртен по божественост, но пострадал за нас и за нашето
спасение по човешки, с истинско страдание на плътта, умрял, погребан, слязъл в
ада и на третия ден възкръснал от мъртвите с истинско възкресение на плътта, на
четиридесетия ден след възкресението възнесъл се на небето с плътта, с която
възкръсна, и душата си, и седнал отдясно на Бога Отца, оттам ще дойде да съди
живите и мъртвите и да въздаде на всеки според делата му — добри или лоши.
Вярваме
също в Светия Дух е пълен, съвършен и истински Бог, изхождащ от Отца и Сина,
равен, съвсемогъщ, единосъщен
и съвечен във всичко с Отца и Сина.
Вярваме,
че тази Света Троица не са трима богове, а един всемогъщ, вечен, невидим и
неизменен Бог.
Вярваме,
че Светата католическа и апостолска църква е една истинска църква, в която се
дава едно кръщение и истинско опрощение на всички грехове.
Вярваме
също в истинското възкресение на същата плът, която сега носим, и във вечния
живот.
Вярваме,
че Законът на Новия и Стария Завет, както и пророците и апостолите, имат един Творец
— Бог, Господ Всемогъщ.
Това е
истинската католическа вяра, и тази вяра по горепосочените положения изповядва
и проповядва Светата Римска Църква. Но поради различни заблуди, въведени от
някои поради невежество, а от други поради злоба, тя учи и проповядва, че
онези, които след кръщението паднат в грях, не трябва да бъдат повторно да се
кръщават, а чрез истинско покаяние могат да получат прошка на греховете. И ако
умрат в любов, преди да са въздали достойни плодове на покаянието, душите им се
очистват след смъртта чрез чистилищни наказания, и за
облекчаване на тези наказания помагат молитвите, жертвоприношениата
на литургията, милостините и други благочестиви дела, които вярващите извършват
за други вярващи, според установеното на Църквата.
Душите
на онези, които след кръщението не са осквернени от никакво петно на грях, както
и онези, които след като са се осквернили, са били очистени — приживе или след
смъртта — се приемат веднага в небето. А
душите на онези, които умират в смъртен грях или само с първородния грях,
веднага слизат в ада, където се наказват с различни мъки.
Светата
Римска Църква също така учи и проповядва, че има седем църковни тайнства: едното
— кръщението, както бе казано по-горе; друго — тайнството на миропомазанието, което се извършва само от епископи чрез
полагане на ръце за помазване на новородените; друго — покаянието; друго — причастието;
друго — тайнството на свещеничеството; друго — бракът; друго — последното помазание, което според учението на блажения
Яков се дава на боледуващите.
Светата
Римска Църква извършва тайнството на Евхаристията с
безквасен хляб, вярвайки и учейки, че в безквасния хляб истински се претворява
и може да се претвори Тялото Христово, което желаем ти, духовенството и народа
на твоята земя да изповядвате и вярвате. И че при самото тайнство, чрез
божествена сила, хлябът действително се претворява в Тялото, а виното — в
Кръвта на Господ Иисус Христос.
Относно брака, тя учи, че нито един мъж може
едновременно да има повече от една съпруга, нито една жена — повече от един
съпруг. След прекратяване на брака чрез смъртта на единия от съпрузите, тя
казва, че втори, трети и последващи бракове са
позволени, ако не съществува друго канонично препятствие.
Същата
Света Римска Църква, която притежава върховното и пълно първенство и
превъзходство над цялата католическа църква, признава с истина и смирение, че е
получила това първенство от самия Господ чрез блажения
Петър, княз и глава на апостолите, чийто наследник е римският понтифик, с пълнотата на властта. И както тя е длъжна преди
всички да защитава истината на вярата, така и ако възникнат въпроси относно
вярата, тя трябва да ги решава със своето съдебно решение. Към нейния съд може
да се обръща всеки, който е обременен в дела, отнасящи се до църковната
юрисдикция, и във всички дела, които се отнасят до църковното разглеждане,
трябва да се прибягва до нейното решение. На нея са подчинени всички църкви, и
техните предстоятели ѝ дължат послушание и
уважение. В нея така пребъдва пълнотата на властта, че тя допуска другите
църкви до участие в грижата, като е почела много от тях, особено патриаршеските,
с различни привилегии, но винаги съхранявайки своето преимущество както в
вселенските събори, така и във всички други случаи.
Дадено в
Авиньон, на идите на юли, в третата година от понтификата.