ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Клетва и договор на господин Александър, император на Загора от 1346 или сключен през [13]47г.

 

Грамотата е била  издадената от цар Иван Александър през 1347г. за да се уредят обтегнатите отношения с Венеция и да се регламентира търговската дейност на поданиците й в България. На 19 юли 1343г. във връзка с ощетяването от страна на българския цар  на венецианските благородници Николо Пизани с 1000перпера и Лоренцо Фоскарини с 4000перпера в стоки, които били отнети от пълномощника им Франческо Дандоло, който търгувал във района на Варна венецианския сенат взел решение и разпоредил на байула в Цариград всички венециански  търговци идващи със стоки от българското царство да плащат в столицата на Византия по 0.5% до пълното обезщетяване на ощетените. На 15.12.1343г. венецианския сенат във връзка с ощетяването от служителите на българския цар на венецианеца Орсато Бонинсеня и други възложил на байула в Цариград да оцени щетите, но той не успял да стори това. За да се регламентира търговията на венецианците на българска територия цар Иван Александър издал настоящата грамота.

Макар документа да е озаглавен „клетва и договор”, той е издаден под формата на грамота, в който подобно на актовете издавани в полза на светските и духовни феодали и тук владетелят едностранно определя правата, привилегиите и имунитетите на поданиците на венецианската република. За разлика от договорите тук липсват клаузи регламентиращи положението на царските поданици на територията на Венеция. Заради развитието на феодалните порядки и закрепостяването на голяма част от населението през ХІVв. търговията в Европа на практика се е осъществявала предимно от свободните градове, като Венеция, Генуа и Дубровник.

Грамотата  не е достигнала до нас в оригинал, а е запазена в 4 късни преписа, заедно с писмо на цар Иван Александър от 1352г.. При правенето на преписите е възпроизведен не само текста, но има и някои допълнителни сведения, които са дадени по-долу с курсив, за да се отличат от съдържанието  на самата грамота.

 

Ръкописи:

А = Венеция, Държавен архив(ASV), Codice Trevisaneo (Codice di Bernardo), стр. 446-447. Сборникът е съставен между 1415-1418г. от неизвестно лице, като в него са включени извлечения от секретните архиви на Венеция за периода 630-1394г. По- късно сборникът принадлежал на Бернардо Тревизано (1652-1720) и днес се нарича с неговите имена. Известно време сборникът бил в Императорската библиотека във Виена, а след Първата световна война бил върнат в Държавния архив във Венеция.

М1 = Венеция, Библиотека Марчиана, Mss. lat. Clase X cod. CLXXXI (3179), f. 346-347. След смъртта на Бернардо Тревизано горепосочения сборник А преминал в Апостоло Зено, който направил копие, като го допълнил с документи обхващащи периода 686-1512г. Този препис бил притежание на А. Луиджи, а след това на Авадеус Свайер, който през 1794г. го подарил на библиотека Марчиана.

М2 = Венеция, Библиотека Марчиана, Mss. lat. Clase X cod. CССX (3559), f. 765-767. Преписът е направен от горепосочения сборник А през ХVІІІв. от Михаел Джасич. Неговият племенник Павел Джасич го продал на  09.02.1832г. на Джовани Роси, а от него сборникът постъпил в Библиотека Марчиана.

С1 = Венеция, Музеят Корер, cod. Cigogna 2672, f. 395-396. Преписът е направен от сборник М1 през ХVІІІв. от Джамбатиста Верей Баседжио, който го подарил през 1838г. на Емануеле Чиконя, а от него кодексът попаднал в музея Корер. Този препис съдържа също важни допълнителни бележки.

С2 = Венеция, Музеят Корер, cod. Cigogna 2851, f. 166. Апостоло Зено съставил подробен индекс-регести на съдържащите се в Сборник А документи. Регестът е със следното съдържание: 1346 или 1347г. Клетва и договор на царя на Загора с Венецианската сеньория, написан на наш език. Накрая: Споменатия препис е изпратен от венецианеца Марко Лионардо, консул на венецианците във Варна през октомври 1352г., заедно с едно писмо на казания цар от октомври 1352г., с една бележка на същия консул, която гласи: Напомням ви, че един перпер от Варна е 16 карата и две трети и струва шест гроша и пет аспри.”

Издания: F. Maria Pelegrini, Giornale dell’itala letteratura, XVII, Padova, 1807q p. 5-32, 113-144, 1808, p= 49-80, 193-224 ; Ив. Дуйчев, СБК, 2, стр. 137-149 (двуезичен), П. Петров, В. Гюзелев, ХИБ, т.2, стр.248-249; В. Гюзелев,В: ”Средновековна България в светлината на нови извори”, С, НП, 1981г. (текст и обстоен коментар), стр. 156-186 (номерацията на ръкописите е по това издание); В. Гюзелев, „Венециански документи за историята на България и българите от ХІІ-ХІVвек” (съдържащ двуезичните текстове на А и С2, като в латинския текст на А липсва изречението регламентиращо случаите на смърт на венецианец на българска територия), 2001г., стр. 82-85.

Поради различията в публикациите, то настоящия текст е компилация от тях, като са добавени и някои мои бележки в края.

                                                               ALD

 [Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

Мое царство дава тази повеля на моите прия­тели и братя франките венецианци и се заклева Мое царство в Бога Отца и в Дева Мария и в светия истински Кръст и света Петка Тър­новска 1 и в моята душа, че всички венециански търговци могат да отиват и идват с своите кораби и стоки по цялото мое царство здрави и в безопасност.

Те трябва да плащат комерк 2 3 на сто. Не може да понася наказание нито синът за бащата, нито бащата за сина. Ако за нещастие се случи да погине някакъв кораб, да се спаси имането и лицата. Също за тегло от сто перпери да платят 4 гроша. За половината на сто - 3 гроша. За тегло на стока на кантер 1.5 аспри 3.

За закотвяне 4 на голям кораб два перпера, на малък един перпер.

Ако стоките не се продадат, да вървят, гдето им се нрави по суша или по море и да не плащат нищо.

Също така не може да се запечатва или да се тури възбрана в къщата на никой венецианец, ако не се отиде първом на съд.

Също ако умре някой венецианец, ако първо не се [отиде на съд] никой да не може да се разпорежда с неговите блага, освен самите венецианци.

Също така да могат да купят и да построят църква и ложа, гдето им се нрави в земите, без никой да им се про­тивопоставя по тази повеля. Който би дръзнал да се противопостави, да бъде предател спрямо моето царство.

Това копие е изпратено от венецианеца Марко Лионардо, консул на венецианците във Варна, през октомври 1352г., придружено с едно писмо но същия цар от октомври 1352г., както е изписано, с една бележка на същия консул, а именно: „Напомням ви, че перперът на Варна е 16 карата и 2/3 и струва 6 гроша, 5 аспри. Перперът струва 8 аспри и един грош.

______________________________

 

БЕЛЕЖКИ:

1.     В латинския текст стои “Parasceve de Drenovo”

2.     В латинския текст стои “commerchlo”; в Рилската и Дубровнишката грамота митото е обозначено като „кумерк”.

3.     Има разминаване в латинския текст и съответно в преводите на Дуйчев и Гюзелев – според първия е 1 ¼, а според втория е 1.5 аспри.

4.     Става дума за пристанищна такса.