ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Писмо на папа Бенедикт XII до цар Иван Александър от 15 юли 1337г.

На 15 юли 1337г. папа Бенедикт ХІІ (30.12.1334. – 25.04.1342) изпратил писмо цар Иван Александър (1331-1371) с призив да приеме католическата вяра. Папата изпратил също така писмо и до „Petrisse ducisse Carnonen”, според което тя е майката на „Alexandrum regem Bulgarie”, с което я призовал да убеди сина си да премине в лоното на католическата църква. Двете писма са датирани „идите на юли, в третата година от нашия понтификат”, т.е. 15 юли 1337г., което означава, че са написани в един и същи ден.

Ръкописи: An. 3, par. I, com. ep. 369.

Издания: A. Theiner, „Vetera monumenta historica Hungariaam sacram illustrantia”, I, Romae, 1859, № DССССХXVII стр. 617-618; N. Densusiani, „Documente privitore la istoria Romanilor 1199-1345”, І, B., 1887.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Бенедикт, епископ, слуга на слугите Божии, до великия мъж Александър, крал на България — благодат в настоящето, която води към слава в бъдещето

Сред многото желания на нашето сърце, това което най-горещо желаем и да което с ревност се молим е да озари небесният лъч на благодатта всички смъртни, които Божият Син Исус Христос е изкупил със скъпоценната си кръв и да се осъществи желаното спасение на душите, така че злобата на древния враг, който винаги търси да навреди, да бъде победена, и славата на небесното блаженство — която човешкият разум не може да обхване, и която нашият Спасител, от когото произтичат всички добри дарове, обещава на онези, които го обичат — да бъде вкусена чрез сладостта на плодотворното възраждане във водата на кръщението.

Такова спасение се постига чрез делата на правата вяра и се дарява чрез твърдото и непоколебимо спазване на тази вяра, тъй като, както казва Свещеното писание, никой не може да бъде угоден на Бога без вяра.

Затова призоваваме твое кралско величество и те насърчаваме настойчиво, и ти съветваме с разумен съвет — теб, чиято спасение в тази част желаем — да размислиш дълбоко и усърдно колко крехка и преходна е човешката природа, колко е пълна с опасности, на какви падения е изложена, колко нестабилно е нейното състояние, и че нищо не е по-сигурно от закона на смъртта, нищо не е по-несигурно от часа ѝ, и никой не е изключен от нея.

Затова се представи доброволно, пристъпи готов към признаването на християнската вяра и приемането на тайнството на кръщението — за прослава на Божието име, за напредък на твоето спасение и за укрепване на гореспоменатата вяра — така че, озарен от неговия лъч на светлина, да станеш негов триумфиращ боец, да разшириш неговите граници и да увеличиш пределите му, та след затвора на настоящия живот да получиш наградите на вечното блаженство, които надминава всяка сладост и превъзхожда всяко удоволствие, и да го наследиш като достоен княз.

Дадено в Авиньон, на идите на юли, в третата година от нашия понтификат.