Из житието на св. Теодосий Търновски от патриарх Калист за съборната грамота от 1359/1360г.

 

И с царска прочее повеля се свика събор. Тогава царят седна начело заедно със синовете си, казвам Шишман и Асен, — в новоизградения от него палат, а при тях — и патриархът кир Теодосий, а също и преосвещеният митрополит на Велики Преслав Доротей Прототрон, Захарий, митрополит Дръстърски, Лазар, митрополит на Овеч, Партений, митрополит Ловчански, Мануил, митрополит Филипополски, Леонтий, митрополит Средецки, Яков, вдовстващият митрополит Мадитски, епископ Доротей и Йоаникий, архимандрит на Великата лавра Свети четиридесет великомъченици». А дошлите с блажения Теодосий от Килифаревската пустиня добродетелни и с всякакви божествени добродетели изпълнени старци бяха тези: свещенойеромонах Сава, йеромонах кир Тимотей, йеромонах кир Дионисий и множество други иноци. И със светъл глас изповядаха православната вяра: „Единородното божие слово прие наша плът от девическата кръв на Богомайката и Пречистата: и съвършеният Бог стана и съвършен човек заради нашето спасение. И който не се покланя на въплътения Христос Бог и на неговата Богомайка, изписани в човешки [образ] на икона, да бъде проклет и да бъде осъден с неверните! И не само това, но да бъде проклета скверната и богоомразна богомилска, сиреч масалианска ерес, а така също и другата — новопоявила се, — казвам, Варлаамова в Акиндинова ерес; а нейните последователи и предводители осъди да бъдат прогонени далеч от неговите предели, за да може занапред българската страна да бъде прочистена от такива нечисти плевели в да може благочестивата вяра толкова чисто да сияе, сякаш повече от слънчевите лъчи, както някой би рекъл.

И благоверният цар Иван Александър повели гореспоменатите хулници евреи да бъдат предадени на смъртно наказание, след като разпита по закона много старателно и ги намери за виновни. Но пак поради присъщото му човеколюбие замени онази смърт с живот и ги осъди да бъдат наказани с наказание, та и останалите да се поучат да не хулят.

…………………

С царска, с патриаршеска в на целия събор повеля беше написана грамота за доказателство в потвърждение на другите поколения, които ще бъдат по-късно, щото никой евреин да не посмее да дръзне поради някаква причина или с каквото в да било срещу истинната и благочестива наша вяра, Но както бяха предадени от бога в робство на всички народи, така да бъдат и да пребъдат — раби, а не господари. Затова господ ги порази, обърна ги в свои врагове и им даде вечен срам. И така техните срамове още са и навсякъде ще бъдат.

Когато прочее светлият събор се състоя така и въздигна светла победа, беше подписана грамота с червени в царски писмена и бе подпечатана с царски печат в 28-мата година от неговото царуване, а от сътворението на света в 6868 [1359/1360г. от Рождество Христово].