ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Кратка история за българския род

Разказът „Кратка история за българския род” е добавен към т.нар „Чирпанска (Герова) преправка” на Паисиевата история, чието преписване е направено от трима писари със средствата на чирпанския учител монаха Харитон. Дело на този Харитон са и още две преправки на Паисиевата история известни като „Втора Змеевска”(1831г.) и „Харитонова”(1832г.).

Ръкописът се съхранява в ГБ, Москва под № Ф.87 №50. Съдържа 120+VIII л. и е с размери 4˚ (21,5 х 16,0) см. Първоначално се е съхранявал в Румянцевия музей под № М. 1731 Преправката съдържа следните глави: За заглавието на тази книга. За предисловие. За родословието на Маврубир. За славяно-българските прародители.За Илирик. За цар Троян. За Константин и Лициний. За Асен І. За Крум и за Никифор. За Йоан Владимир. За Йоан, патриарх Търновски. За Асен Втори. За синовете Александрови. За цар Георги. За Георги Арбанас (т.е. Албанеца – бел. м. АЛД). За Божията милост и за преславното чудо на светителя и великия чудотворец отец Николай, който бил на Туловското поле под Мъглиж. За българските учители. За светците. За второто разорение на България. За написването на имената на кралете и царете. За дяловете на Българската земя. Кратка история за българския род. Подбуждане на българския род към добродетели.”. Преправката започва с: „Латинеца Маврубир пише за славянския род, откъде произхожда …” и завършва с: През тази 1488 година побягна Гъргур и Мария, сестрата на Лазар, сръбския деспот в дома на Мехмед бег и двамата приеха турската вяра. До тук е краят на гърците, българите, сърбите, албанците. Бяха изтребени като от потоп от турския меч. Биха се с турците 127 години, започнаха да са бият в годината 6869 (1361-б.м. АЛД) и се биха дори до годината от Адам 6996 (1486-б.м. АЛД).

На последните листи има 7 бележки, от които ще приведа изцяло две, тъй като може да служат за ориентир за изготвянето на ръкописа и ползването му преди да попадне у Найден Геров. Първата гласи: „Нека бъде известно, че с усърдието и спонсорството на монаха Харитон беше в годината от сътворението на света 7339, в годината от въплъщението Христово 1831, когато седеше в град Чирпан и поучаваше децата на книжно четмо се преписа тази история от трима писари, освен четиринайсетте листа.” Другата преписка гласи: „Да се знае кога е изгорял Калофер за първи път, в годината 1793, Гергьовден преди Великден в събота. После пак след 11 години в годината 1804 на Гергьовден в събота преди Великден; през годината 1850 (Гергьовден – доп.м. АЛД) и Великден бяха заедно”. От тези бележки се вижда,, че преписът е направен през 1831г., като има бележка и за събитие от 1850г. През лятото на 1864г. ръкописът вече е бил притежание на руския консул в Пловдив Найден Геров. Тогава В. Ламански направил извадки от ръкописа и през август 1869г. в статията си „Болгарская словестность ХVІІІ века” в „Журнал министерства народного просвещения”, т.145, СПб. 1869 стр. 107-123 е публикувал и текста на разказа „Кратка история за българския род” (стр.121-122).

Разказът е базиран на събитията свързани с похода на Сицилийското кралство срещу Византия през 1185г. По време на тази кампания бил превзет и разграбен Солун, а чудотворната икона на св. Димитър попаднала в Търново, където след това избухнало въстанието на Асен и Петър. Във военната кампания тогавашния сицилийски крал Вилхелм ІІ Добрия (1166-1189) не взел участие. Флота бил командван от великия адмирал Маргарит Бриндизки – съпруг на Марина, извънбрачната дъщеря на крал Вилхелм І и от Танкред ди Лече, който след Вилхелм ІІ станал крал на Сицилия (1190-1194). Командваните от тях морски сили макар да понесли някои загуби във войната с Византия, все пак били върнати в родината. Сухопътната войска се командвала от Ришар Ачера, чиято сестра била съпруга на Танкред ди Лече и от Алдуин. Никита Хониат го нарича Алдуин Конт, като видно от Цеканския летопис където е наречен комит, то второто е титла, за която у нас по-често се използва думата граф. На 24 август 1185г. сицилийците превзели Драч, след това се насочили към Солун, който бил обсаден на 6 август и след пристигането на флота на 15 август градът бил превзет на 24 август. Сицилийската армия командвана от Ришар и Алдуин се насочила към Цариград. Във Византия обаче бил извършен държавен преврат – император Андроник І Комнин бил детрониран и убит, а престолът бил зает от Исак ІІ Ангел. Исак ІІ обединил византийските части, които недоверчивия Андроник І бил разпокъсал между няколко военачалника. Под командването на Алексий Врана византийците разбили сухопътната сицилийска армия при Мосинопол и я принудили да отстъпи към Амфипол. При Димитрица започнали преговори между командирите на двете армии, но под предлог, че сицилийците имат намерение да нарушат примирието византийците ги атакували и разбили, като Ришар и Алдуин попаднали в плен. Двамата пленници били изправени на съд пред император Исак ІІ Ангел. Алдуин, който до пленяването се държал арогантно и обиждал византийския император, показал, че колкото бил усърден в ругатните, толкова му се удавало и подмазването. Разчувстван от ласкателствата Исак ІІ пощадил живота им. По-късно Ришар бил откупен и се върнал в Сицилия, но след смъртта на крал Танкред бил пленен през 1196г. от император Хенрих ІV и след като бил държан овесен надолу с главата в продължение на два дни бил убит. За разлика от другите трима командири по-нататъшната съдба на Алдуин не е добре осветлена в изворите. За него Никита Хониат казва, че е произхождал от незнатен род, но се ползвал с благоволението на краля заради военните си умения. Самият Алдуин до поражението си се сравнявал с Александър Македонски. По-сложен е въпросът за намесването на българския цар в разказа. Най-вероятно Исак ІІ Ангел, който по време на събитията в разказа все още владеел българските земи да е отъждествен с търновски владетел. Преврата в Цариград и наличието на двама императори по време на събитията също може да е допринесло за объркването, като Андроник Комнин да е бил възприет за безсилния византийски император, а Исак Ангел за владетел на друга държана, т.е. български. Това изглежда се дължи и на смесване на събитията от 1185г. с тези от 1205г., когато извикания на помощ български цар Калоян разбил и пленил при Одрин латинския император Балдуин І Фландърски. Една такава грешка е напълно обяснима, тъй като много изследователи разглеждат първото събитие като прелюдия към второто. За съжаление Никита Хониат не е много ясен за някои събития свързани с въстанието на Асен и Петър, отнасящи се до попадането на иконата на св. Димитър от превзетия от сицилийците Солун в Търново, а също и дали Асен и Петър са имали някакви заслуги във военните действия, доколкото причина за разрива на отношенията им с Исак ІІ е свързан с исканията им да бъдели зачислени в армията и да получели прония. За съжаление поради липсата на конкретни данни, трудно може да се обоснове с категоричност евентуално пленяване и екзекутиране на Алдуин от Асен или Петър. От друга страна обаче информацията, с която разполагаме не изключва подобно развитие на събитията. Хониат споменава във връзка с метежа на Алексий Врана, че във армията, с която е бил изпратен към Балкана е имало освободени пленници от сицилианската войска, но не дава сведения дали сред тях е бил Алдуин и дали той е водил някакви сражения с българите. След разгрома на Алексий Врана, някои от провържениците му били избягали в България, но след като Исак ІІ Ангел им дал уверение, че няма за ги накаже се върнали във Византия. В Цеканския летопис (Латински извори за българската история, т.4, 1981, стр. 139-140) лаконично е отбелязано единствено, че пленниците били пуснати от византийците и всички живи и здрави се завърнали в страната си.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Кратка история за българския род

В отколешните времена този български род бил твърд, честен и славен, както се разбира от много истории и не само Азия, ами и Европа го славила. Защото тези българи имали четири твърде похвални добродетели. Първата е юначеството, където и дели все те побеждавали. Втората е справедливостта, защото без справедливост нищо не правили. Третата е, че съдили според правото и без лицемерие и за съд никога не взимали пари, както сега взимат глоба.

Четвъртата добродетел е, че не грабили чуждо нещо и не били лакоми за чуждо имане, а заради тези техни добрини всичките родове ги славили и хвалили. И от тази история се вижда тяхната правда и добрина.

Сицилийският крал Алкоин имаше голяма завист и злоба против гърците, защото той беше латинец, и събра много войска и дойде с гемии в Гръцката земя и много пакости направи и обра всичката земя и я плени, и дойде с гемиите в Селеник и там обра всичкия народ и взе на мъжете жените и ги даде на своите войници за поругание и взе миро от светия великомъченик Димитър, та го даде на своите любовници да се мажат с него, а всичките граждани, малки и големи, стари и млади, ги държеше затворени, та ги мъчеше гладни и жадни. А гръцкият цар с нищо не можа да им помогне и се видяха в голяма беда и неволя. Тогава те писаха на българския цар в Търново и много му се молеха да дойде, да ги отърве от Алкоиновите ръце. Тогава царя избра един войвода, та го изпрати в Селяник и му заръчал да изколят цялата Алкоинова войска, а него самия жив да заведат. И така воеводата като стигнал Селеник първо завзел Алкоиновите гемии и цялата му войска посякъл там, а него вързан откарал в Търново и го завели пред царя на съд. И царят му говорел с тези думи: „Брате, аз не те съдя, защото и ти си цар като мене, защото и ти съдиш виновните, които вършат лоши работи. И ти сам разсъди за твоите работи, та кажи и на мен, и аз да зная за какво са те достойни”. Тогава отговорил крал Алкоин и казал: „Наистина вярно говориш, о царю, аз когато бях цар на моя престол, не знаех колко съм струвал, а сега като се видях в голямо притеснение, сега познавам моите добри работи. Защото и аз бях цар, а сега седя пред вашето царско лице вързан, като хайдутин, и когато аз съм бил такъв, ами моите хора какви са били. И тогава горчиво заплакал крал Алкоин и сам си се осъдил на смърт. И царя заповядал, та го обесили за дясното ребро и той погинал. И пак царя него [воеводата] изпратил при всички хора в Селеник и царското повеление да върнат всичко обрано от хората, което го били разграбили Алкоиновите войници; а гемиите му подарил на гърците с всичко, което се намирало на тях и нищо не поискал да вземе.

И тука се изявили четирите добродетели, които тогава имали българите в онова време, сиреч: юначеството, защото победили Алкоин и отървали гърците от беда и неволя. Справедливост, защото на никой не причинили зло. Правосъдие, защото царя справедливо съдил Алкоин. Не били лакоми, защото не взели нищо от Алкоиновото имане. Виждаш ли благородството, разума и правдата на този род какъв е бил в някое си време! И заради това ги хвалели всички родове.