ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Втора грамота на император Василий ІІ за Охридската архиепископия от 1020г.

Текстът е по превода на Йордан Иванов – БСМ, стр. 550-562, като само съм осъвременил правописа.

Освен посоченото издание трите грамоти на Василий ІІ са публикувани също от Иван Снегаров – «История на Охридската архиепископия-патриаршия», т.1, стр. 55-59, С.195;, ГИБИ-т.VІ(ИБИ-т.11), стр. 40-48; ХИБ, П. Петров, В. Гюзелев, т.1, стр.144-148.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Тъй като след издаването на тая първа грамота за обсега на всяка българска епископия, светейшият архиепископ на България поиска от царство ни да се направи и друга грамота за останалите негови епископства, неизброени в първата грамота, защото съседните митрополити ги били заграбили от българската област и си ги били присвоили, и понеже царство ми не желае да допусне никого от тези митрополити или от техните люде ни крачка навътре в границите на българската област, то постановихме, щото сегашният светейши архиепископ да притежава и управлява всичките български епископства, които при цар Петър и Самуил се притежаваха и владееха от тогавашните архиепископи, и всички други градове, защото не без кръв, не без труд и пот, а с многогодишно търпение и с божия помощ, тая страна ни се подари от Бога, чиято благост явно ни помагаше, та да се съедини под един ярем разделеното, без да нарушат границите и наредбите, добре установени от царуващите преди нас. Защото, ако и да станахме господар на тая страна, запазихме непокътнати нейните права, като ги потвърдихме с наши хрисовули и грамоти. Също и сегашният архиепископ на България постановяваме да има толкова епархия, колкото е била при цар Петър и да владее и управлява всички епископства на България, т.е. не само ония, които бяха изброени в първата грамота, но и тия, които, които са били пропуснати и неизредени там и които в тая грамота се обявяват и поименно излагат. И на тези (епископства), както и на останалите подаряваме клирици и парици, т.е. заповядваме, щото епископът на Дръстър (Силистра) да има в градовете на своята епархия и в другите нейни околни градове 40 клирици и 40 парици. Защото при царуването на Петър в България тая епархия е блестяла с архиепископско достойнство, а след това архиепископите преминаваха от едно място на друго, един в Триядица (София), друг във Воден и Мъглен, и сетне ние намерихме сегашния архиепископ в Охрид, затова (заповядваме) самият Охрид да има архиепископ, а в Дръстър да се ръкополага епископ.

Заповядваме епископът на Видин да има в градовете на епархията си 40 клирици и 40 парици, защото тая епархия ми стана най-полезна и предана, като ми отвори пътищата си за страната, та и трябваше тя във всеки случай да бъде възвисена над най-добрите. Но за да не надмине и да не се постави над епархията на архиепископа, дадохме й равно число клирици и парици с тия на архиепископа, като увеличихме тия последните, които са 70, с още 10 души.

И заповядваме епископът на Раса да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.

И заповядваме епископът на Орея да има в цялата си епархия 12 клирици и 12 парици.

И епископът на Черник заповядваме да има в цялата си епархии 15 клирици и 15 парици.

И епископът на Химара заповядваме да има в цялата си епархия 12 клирици и 12 парици.

А на митрополита на Дирахий (Драч) заповядваме да остане само на своя престол, да се задоволява от своите имоти и доходи и да не пристъпва в епископиите на България, той като тях ги утвърдихме за архиепископа на България, който ги е имал още от старо време и властта му е била установена от старите (царе). Защото ние не разваляме нищо от това, което е било отредено за архиепископията на България, но ако и нещо затъмнено, ние го разясняваме и установяваме с тая си грамота, за да се пазят ненарушени и непокътнати всички правдини, които принадлежат от старо време на архиепископията. И нито сам митрополитът, нито други в българските епископства да не се разправят, а да се задоволяват с това, що е тяхно, удостоверено от старо време, и винаги неизменно да пребивават при своята си власт.

Заповядваме епископът на Адрианопол (Дринопол) да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.

И епископът (името е пропуснато в гръцкия текст, според Гелцер е бил епископа на Велас, Дрипуполско) заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.

И епископът на Ботрот заповядваме да има в цялата си епархия 12 клирици и 12 парици.

А епископът на Янина заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.

И епископът на Козил заповядваме да има в цялата си епархия 15 клирици и 15 парици.

И епископът на Петра заповядваме да има в цялата си епархия 12 клирици и 12 парици.

И епископът на Риги (Роги?) за има в цялата си епархия 40 клирици и 40 парици.

И постановихме, светейшият архиепископ на България да притежава не само изложените по име епископства, но ако има и други някои, които се намират в българските предели и са пропуснати поради забравяне, заповядваме и тях да владее и управлява. Също и всички други градове, които не са споменати в грамотите на царство ми, да ги владее същия светейши архиепископ и да събира от всички тях законния данък, както и от власите по цяла България, и от турките около Вардар, доколкото ги има в българските предели.

И всички стратези в България и останалите чиновници и архонти да почитат високо и да слушат думата и наставленията на архиепископа и да не се бъркат в делата нито на български манастир, нито на църква, нито в каква да е друга църковна работа и да не се бъркат нито нему, нито да пречат на подчинените му боголюбиви епископи, за да не би такива да понесат голямото и безмилостно наказание на царство ми.

Поради това и за сведение на царете след нас, ние направихме тази грамота и я дадохме на светейшия архиепископ, като я подпечатихме с моливдовула (оловния печат) на царство ни, в месец май, индикт 3, година 6528 (1020).