ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ДОГОВОР ОТ 1466 ГОДИНА МЕЖДУ РИЛСКИЯ МАНАСТИР И АТОНСКИЯ МАНАСТИР „СВЕТИ ПАНТАЛИЙМОН”

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

С благодатта и човеколюбието на Господа Бога и Спасителя наш Исуса Христа и с молитвата на пречистата Владичица наша Богородица и на нашия преподобен и богоносен отец Йоан – пустиножител Рилски – ние, иноците, живущи в манастира на Рилската пустиня:: игумен йеромонах Давид, йеромонах Теофан и с нашия светопочинал брат – игумен йеромонах Йоасаф1 намерихме светия Рилски манастир запустял от много години2, но с божията милост и с помощта на Пречистата и с молитвата на светеца го въздигнахме и обновихме, и от владеещите царе и велможи издействахме писани заповеди, с които манастирът да бъде освободен от царски данък и от данъците на други велможи. А след известно време, като видяхме в Света гора, в манастира на светия великомъченик Христов и целител Панталеймон, хрисовулите на предишните свети ктитори3, как двата манастира са били едно, то ние, като се посъветвахме след смъртта на нашия брат  господин Йоасаф, решихме, тези два манастира да са пак едно, както са били по-рано и да си поставят игумен тук, от тукашните братя, а там – от техни, и така да се управлява манастирът. Ние двамата братя, йеромонах Давид и йеромонах Теофан, ако се случи да заминем за светогорски свети манастир, да сме свободни от всякакви задължения, а в случай, че останем тук, също тъй да имаме спокойствие, а те да си управляват манастира както искат. След нашата смърт, там или тук, да се правят парастиси и литургии, както и на другите братя. Всичко, което е манастирско и се намира вътре или вън от манастира, предаваме на тях по списък, заедно с царските и господарски писания. И тъй, договорихме помежду си: каквото и да е тук манастирско, да не се взима и изнася навън от манастира, освен когато манастирът е застрашен от разорение. Който дръзне и развали тези наши разпоредби, или от тях, или от нас, нека да го разори Господ Бог в деня на страшното изпитание и да го убие силата на честния и животворен Господен кръст и да е проклет от 318-те свети и богоносни отци, събрани в Никея, и от всички светци, които от века са угодили Богу, и да му е враг пречистата Божия майка и светият великомъченик Христов Панталеймон и нашия преподобен и богоносен отец Иван Рилски на страшния Христов съд. А за знание и утвърждение, ние, които уговорихме това, се подписваме тук поименно:

 

Игумен на манастира на светия великомъченик Христов Панталеймон – йеромонах Аверкий; игумен на манастира на преподобния и богоносен отец Иван Рилски – йеромонах Давид, и йеромонах Теофан; проигумен руски Харитон; проигумен Герасим; проигумен йеромонах Аверкий; проигумен Никандър; проигумен Малахий; еклесиарх йеромонах Диомидий; духовник йеромонах Ефрем; старец Атанасий; старец Рафаил; старец Варлаам; старец Григорий; старец Доситей; изждивител поп Митрофан и всичките в Христа братя, които живият в двата манастира.

            Написа се в 69744 година , 6-ти ден от месец юни5.

__________________________

БЕЛЕЖКИ:

1. От една преписка е известно, че игуменът Йоасаф е починал на 20 май 1463г.

2. Тримата братя Йоасаф, Давид и Теофан, били синове на крупнишкия епископ Яков ( + 2 октомври 1448г). Те възобновили запустелия след турското завоевание Рилски манастир.

3. Пасажът, че някои от грамотите са били в манастира „Св. Панталеймон” е интересен. Известно е, че през 1385г. тогавашният игумен на Рилския манастир - Дометиан, опасявайки се от турското нашествие, укрил манастирските ценности и ръкописът на Завета на св. Иван Рилски, но не е споменато къде. Възможно е някои от манастирските документи да са били пренесени в Света гора. Една от клаузите на този договор също предвижда, че ако манастира е застрашен от разорение, е допустимо от него да се изнесат вещи в атонския манастир.

4. През 1466г.

5. Договорът бил подпечатан с печатите на двата манастира.