Никола Петрович бил син на Мирко Петрович. Станал черногорски княз след атентата срещу неговия чичо и предшественик Данило през 1860г.

Още в началото на управлението му, заради поддръжката на бунтовниците в Херцеговина се обтегнали отношенията му с Турция. На 22.05.1862г. Омер Латас паша нападнал Черна гора. Княз Никола и Мирко се обърнали за помощ към Сърбия, но от там не получили своевременно помощ. Турските войски удържали победа край Ново бърдо и настъпили към Цетина. Намесата на Русия и Франция обаче принудили Османската империя да подпише мирен договор с Черна гора през септември 1862г.

През 1870г. въпреки формалния неутралитет, княз Никола оказал подкрепа на бунта в Бока срещу австрийската власт. В средата на същата година оказал подкрепа на въстанието в Херцеговина координирано от Петър Вукотич и Пеко Павлович Вуколич. През 1876г. на среща в Грахово ръководителите на въстанието предложили на Никола бил обявен и за княз на Херцеговина, но той се съгласил, при условие че това бъде одобрено от Великите сили. На 18.06.1876г. Черна гора съвместно със Сърбия започнали война с Турция. Черногорските войски удържали победа над турците в битките при Вучи дол, Фундина, Медун, Требеч, край Спуз и Доляни, а също и в още 27 малки сражения. При Вучи дол на 18.07.1876г. разбили войските на Мухтар паша, а Омер паша и Селим паша били пленени и убити. Сърбия обаче нямала успех във войната и само намесата на Русия я спасила от пълен разгром.

С избухването на руско-турската война военните действия на Черна гора срещу Турция продължили. Черногорските войски минали в контранастъпление и удържали победи при Никшич (24.09.1877г.), Бар (10.01.1878г.), Улчина (20.01.1878г.), Грмозир (26.01.1878г.), Враняна и Лесандра (30.01.1878г.). По силата на мирния договор от Сан-Стефано Черна гора получила независимост, а територията й увеличена от 4.405 от km2 до 15.355 km². По силата на Берлинския договор (1878г.) обаче територията на Черна гора била намалена на 8.655 km², а Австро-Унгария получила правото на контрол над пристанището Бар.

След Берлинския конгрес, през 1879г. княз Никола премахнал Сената и го заменил с Държавен съвет, министерства и Върховен съд. Той реорганизирал образованието и покровителствал науката и изкуството. През 1888 Валтазар Богисик изготвил нов Общ закон, който заменил Общия закон за земята на княз Данило (от 1855г.). На 19.12.1905г. била въведена първата формална Конституция на Черна гора, според която държавата била конституционна, но не и парламентарна монархия.

През 1910 г. се провъзгласил за крал, но неговите правомощия били намалени. Черна гора се включила в Балканската война (1912-1913г.) срещу Турция, въпреки нежеланието на Русия, която се опасявала от близостта на страната до Австро-Унгария. Българския цар Фердинанд обаче, без да подписва договор, се споразумял с княз Никола Черна гора да се включи във войната. България поела задължението да отпусне субсидия на Черна гора за покриване на военните й нужди. През 1914г. Черна Гора се включила в І-та световна война на страната на Антантата, но била окупирана от Австро-Унгария. Крал Никола бил принуден да напусне страната. През ноември 1918г. Великата народна скупщина в Подгорица лишила крал Никола от престола и обявила присъединяването на Черна гора към Сърбия, което станало на 1.ХІІ.1918г. Починал в Италия през 1921г.

Княз Никола и съпругата му Милена Вукотич имали 12 деца (3 сина и 9 дъщери). Неговата дъщеря Елена се омъжила за италианския крал Виктор Емануил ІІ, а внучката му родена на 13.ІХ.1917г. от този брак : Джована-Елисавета-Антония-Романа-Мария, под името Йоана, се омъжила през 1930г. за българския цар Борис ІІІ.