Дидима, Храмът на Аполон - екстериор/ Didyma, The Temple of Apollo - exterior
В Дидима, Делфи, Додона и Кларос са се намирали четирите най-важни прорицалища на древна Гърция.Според преданието Аполон си избрал един от местните овчари Бранх и му дал дарбата да предсказва. Така било положено началото на карийския род на Бранхидите, които ръководели храма до персийското нашествие. Някои изследователи свързват името Дидима с гръцката дума „близнаци”, т.е. че е свързано с Аполон и Артемида.
Предполага се, че светилището е споменато в Омировия химн в чест на Аполон Питийски, където се говори за лежащия край морето Милет като място на почитание на бога. През VІІв. пр.н.е. храмът вече се ползвал с голяма известност. Според Херодот египетският фараон Нехо ІІ дарил през 608г. доспехите, с които бил когато удържал победата при Мегидо. Лидийския цар Крез надарил богато оракула на Дидима, защото след като изпратил един и същи въпрос на 8 прорицалища, само двама оракули дали верен отговор.
Изглежда още по това време храмът е имал статут на убежище. Запазен е един разказ за пратеничество на кимейците до жреците-бранхиди дали да отстъпят пред настояванията на персите да бъде предаден укрилия се при тях лидиец Пактий. Оракулът отговорил, че Пактий трябвало да бъде предаден. Кимейците се усъмнили и изпратили ново пратеничество, в чисто състав бил и Аристодик. Оракулът повторил предсказанието, че Пактий трябвало да бъде предаден. Тогава Аристодок започнал да руши гнездата на врабците и другите птици, които се били приютили около храмът. Тогава от храма се чул глас, как се осмелява да гони търсещите защита в храма. Аристодок тогава попитал защо тогава нарежда да бъде предаден потърсилия убежище Пактий, а отговорът бил, че така щяло да има повод кимейците да бъдат изтребени и повече да не идват да питат дали трябва да предават потърсилите защита при тях. Това описание показва, че още преди разрушаването на храма от персите, светилището е имало и статут на убежище.
При потушаването на гръцкото въстание цар Дарий І осквернил и разграбил храма през 494г.пр.н.е. След поражението при Платея през 479г.пр.н.е. цар Ксеркс наредил храма да бъде разрушен, въпреки че жреците-бранхиди доброволно му предали храмовите съкровища и опасявайки се от наказание от страна на гърците заминали за Персия. При археологическите проучвания на територията на храма са открити следи от пожари отнасящи се към периода 494-479г.пр.н.е. Археологическите данни сочат също, че през следващите 150г. се е провеждало интензивно строителство на новия храм. Възстановяването на храма е протичало под ръководството на съседния град Милет, който установил своето господство над територията на Дидима и храмът. Въпреки, че възстановяването на храма траяло 600г., той така и не бил завършен и поради големината си останал без покрив.
Юлий Цезар разширил правата на храма, като потвърдил съществуващото от древността право на убежище. Калигула се опитал безуспешно да завърши строежа. Император Траян изградил „Свещения път” свързващ Дидима и Милет, останки от който личат и днес, а през 177г. Комод поставил за поклонение в храма своя образ.
През ІVв. предсказанията в храма били преустановени. След като християнството станало официална религия градът под името Юстианопол станал епископски център. В незавършения храм била изградена християнска черква, а стените на античната постройка служели като ограда на двора. През VІІ и ХVв. градът пострадал тежко от земетресения. Храмовата сграда била описана за последен път от ди Анкона през 1446г. Тя била разрушена по време на земетресението през 1493г., след което селището било изоставено. То било заселено отново през ХVІІІв., но при размяната на население през 1923г. гърците били изселени от там, а вместо тях били настанени турци и селището получило названието Дидим Йенихисар.
Археологическите проучвания на Дидима са започнати през 1765г. от англичаните, които правят проучвания и през 1800г., а също в периода 1857-1858г. Френски археолози са извършвали проучвания през 1873г., а също в периода 1895-1896г. Германските изследователи започнали да проучват в Дидима първо в периода 1905-1913г., след края на Първата световна война подновили работа в периода 1924-1926г. След прекъсване на работата по време на Втората световна война през 1962г. германските учени подновили помощта си при проучванията на селището.
Според Витрувий (7.16) строежът на храма е бил по проект на Пеоний от Ефес и Дафнис от Милет. Надписите, датирани от около 299/298г.пр.н.е. сочат като благодетел Селевк І Никанор. По нареждане на Селевк І била върната и отнесената от персите статуя на Аполон.
Храмът в Дидима е бил сред най-големите в елинистичния свят. Той бил с формата на правоъгълник. Размерите на храма са базирани на йонийски крак, т.е. 0.2943м. Крепидомата (стъпаловидната площадка върху която е издигнат храма) на храма 7-стъпална. Стълбището се намира от източната страна и то има 14 стъпала. Най-долната част на стереобата е дълга 118.34м. и широка 60.13м. Стилобата на храма е дълъг 109.34м. и е широк 51.13м.
Преддверието (пронаосът) има три реда от по 4 колони. Между пронаосът и наосът има помещение, чийто покрив от запад се е носел от две монументално коринтски колони, които оформяли три прохода към вътрешността. От това помещение 21 стълби се спускат към вътрешността. От двете страни на стълбището има по един тесен тунел, през които се преминава от преддверието към вътрешността.
Храмът е декастилен (с десет колони на тясната фасада) диптерен (с двойна колонада) храм, с 21 колони по протежение на дългата фасада. Покривът на пронаоса е бил носен от три реда от по 4 колони. Вътрешната колоната се е състояла от 8х19колони.
Пред входа на храма има кръгла постройка с диаметър 8м., за която има дискусия за нейното предназначение. Възможно е да се касае за толос, т.е. да е малък кръгъл храм. Някои изследователи считат, че това е споменатия жертвеник на Херакъл, който бил оформен от струпването на кръвта и пепелта от жертвоприношенията, тъй като около нея са открити изгорели останки от кости и фрагменти от керамика. Според други е възможно това е т.нар. „дом на оракула” или пък кресмографиона – сградата, в която се пазели дадените отговори от оракула, но последната според един източник се намирала в северозападната част. Южно от храма имало стадион, на който се провеждали състезанията по време на празника на светилището. За седалки се използвали стъпалата на храма.
Фотоалбуми/ Gallery
Дидима, фотоалбуми / Didim, gallery
