Дворецът „Пелеш” / Peleș Castle
Замъкът „Пелеш” се намира северозападно от румънския град Синая на живописно място в планината Карпати. Синая е разположена на пътя, който свързвал някогашните воеводства Трансилвания и Влахия. При започването на строежа, замъкът се е намирал недалеч от границата с Австро-Унгария, но след разширението на Румъния в резултата на Първата световна война сега е в средата на страната. Замъкът е изграден като лятна резиденция на румънския владетел, като е кръстен на течащата недалеч от него рекичка. Нарича се замък, защото е направен по подобие на швейцарските и германските замъци, но сградата е богато украсен малък дворец.Мястото за изграждане било избрано от румънския крал Карол І (1839-1914), който го бил посетил за първи път през 1866г. През 1871г. той закупил 1000 хектар
а земя от болницата „Ефория” за изграждането на замъка и парка. Първите проекти са били разработени от професора във висшето техническо училище във Виена Вилхелм фон Додерер. Той направил три проекта, вдъхновени от френските замъци край Лоара и сградите от района на виенската Рингщрасе. Според краля разходите за тези строежи щели да са твърде големи, а и били подражание на вече съществуващи дворци. Изграждането на двореца било поверено на Йохан Шулц, който предложил проект за малък дворец в алпийски стил, съчетаващ италиански и германски ренесансови елементи, а в украсата на интериора и барокови. През 1894г. строителните работи продължили под ръководството на чешкия архитект Карел Лиман. Строителните работи започнали през 1873г. с подготовка на терена за изграждането на двореца, заради подпочвени води и свлачища. Официалното полагане на първия камък станало на 10/22 август 1875г. Работата била прекъснала по време на Руско-турската война 1877-1878г., в която участвала и Румъния, а след това била подновена, като със смъртта на крал Карол І на 27 септември 1914г. приключило изграждането на големия дворцов комплекс. Освен основната дворцова сграда на двореца Пелеш и дворцовия парк, били построени също дворецът Пелишор, Гвардейския корпус, Сградата на иконома, ловна хижа Фойшор, електроцентрала, и вилата Шипот. Ловната хижа изгоряла при пожар и сегашната сграда е била построена при Карол ІІ в периода 1939-1940г. За стоежа са били изразходвани 16 милиона златни леи.
До 1948г. дворецът се е ползвал от кралското семейство, след което е бил конфискуван от комунистическия режим. В периода януари – март 1948г. замъкът е бил затворен и била направена инвентаризация на активите му. През 1953г. дворецът е бил превърнат в музей и отново е бил отворен за посетители. По заповед на диктаторът Николае Чаушеско в периода 1975-1989г. замъкът бил затворен за посетители и до него имали достъп само охраната и служителите по поддръжката. Слабо образованият диктатор като разбрал, че в сградата била разпространена бактерията Serpula lacrymans и тъй като не бил наясно, че тя поразява само дървото се опасявал да използва двореца, тъй като се страхувал, че може да заболее.
След свалянето на диктатора Чаушеско през 1990г. дворците Пелеш и Пелешор били отворени отново за туристи. На 20 февруари 2007г. дворецът е бил реституиран на крал Михай. Кралят обаче решил, че дворецът трябва да продължи да бъде отворен за посетители като музей и било подписано споразумение с румънската държава за тази цел.
Дворецът разполага със 160 помещения. От 1883г. има централно отопление, а също така след направата на електроцентралата станал първият изцяло електрифициран замък в Европа.
Най-важните зали и помещения са: 1) Зала на честта. Първоначално тя е била втория вътрешен двор на двореца. В периода 1907-1911г. архитекта Карел Лиман и декораторът Бернхард Лудвиг поставили подвижен стъклен таван, който може да се отваря автоматично или ръчно, като по този начин дворът е бил превърнат в приемна зала на двореца. Залата е украсена в стила на немския ренесанс с барокови елементи, като за образец е била ползвана Фредхагенската зала на Търговската камара в Любек. Облицована е с орехово дърво и е украсена с множество барелефи и статуетки. 2) Кралската библиотека; 3) Голямата оръжейна зала, в която се съхраняват над 4000 европейски и ориенталски оръжейни експоната от ХІV-ХVІІв., включително пълна броня от максимилианов тип за кон и рицар от ХVІ-ХVІІв. 4) Малката оръжейна зала – в нея са изложени предимно оръжия от индийски, персийски, арабски или турски произход, някои от които украсени с позлата и скъпоценни камъни. 5) Театърът – декориран е в стил Луи ІV, като в него има 60 места и кралска ложа; 6) Музикалната зала е била обзаведена с мебели получени от махараджата на Капуртала. 7) Флорентинската зала наричана също и Голямата зала, която е с позлатен таван и италиански неоренесансови декорации. 8) Мавританската зала е декорирана с испанско-мавритански елементи и ориенталски килими, като в нея има и мраморен фонтан; 9) Императорския апартамент – кръстен е така в чест на посещението на император Франц Йосиф І в двореца – декориран е от Август Бембе в австрийски барок от епохата на Мария Терезия. 10) Зала на съвета – за направата й е използвана за образец една от залите на Общината в Люцерн, Швейцария; 11) Турският салон – декориран е с турски килими и медни изделия от Анадола; бил е използвана като помещение за пушене; 12) Всекидневната; 13) Кабинетът и 14) Кралската спалня.
Фотоалбуми/ Gallery
Дворецът Пелеш, фотоалбуми / Peleș Castle, gallery
Официален сайт
