Рим, замъкът "Сант Анджело" / Roma, Castel Sant''Angelo
През 135г. император Адриан започнал да строи сградата, която била предназначена да служи като гробница на него и представителите на рода му. Тя била завършена при управлението на неговия наследник Антонин Пий през 139г. Сградата била построена във вид на етруска могила (тумулус) – върху квадратна основа с дължина на страната 84м. е бил изграден цилиндър с диаметър 64м. и с височина 20м. При градежът са използвани травертин и opus caementicium. Над цилиндъра е имало насип от пръст, върху който били засадени дървета и били поставени мраморни статуи. На върха на мавзолея имало бронзова квадрига, в който била статуята на император Адриан изобразен като бог Хелиос. Вратите на мавзолея били бронзови, украсени с изображения на пауни. В погребалните камери са се пазели урните с тленните останки на император Адриан и на съпругата му Сабина, император Антонин Пий и на съпругата му Фаустина, както и на три техни деца, Луций Елий, Комод, Марк Аврелий и трима от синовете му, Септимий Север и Юлия Домна с децата им Гета и Каракала.През 403г. западния император Хонорий включил мавзолея в системата на градските крепостни стени и сградата започнала да се използва като кастел. През 410г. замъкът е бил щурмуван от вестготите предвождани от Аларих, а през 455г. от вандалите на Гейзарих, а през 537г. от готите. Предполага се при отбраната са били хвърляни статуите от украсата и една от тях е намерената през 1620г. в рова скулптура на Фавн Барберини („Пияния сатир”).
През 590г. в Рим върлувала чумна епидемия. По време на литийното шествие папа Григорий Велики получил видение: видял на върха на мавзолея Архангел Михаил, който прибирал меча в ножницата си, което било възприето като предзнаменование, че скоро ще настъпи краят на чумата, което и действително се случило. В памет на това събитие първоначално на върха на кастела била поставена дървена статуя на ангел. тази статуя била заменена с мраморна, но тя била разрушена по време на обсадата през 1379г. и през 1453г. била заменена от мраморна скулптура на ангел с криле направени от бронз. Тази статуя също била разрушена от мълния през 1497г., както и следващата през 1527г. когато император Карл V обсадил в кастела папа Климент VІІ. През ХVІв. Рафаело де Монтелупо направил нова статуя от мрамор с бронзови крила, която се е запазила и до днес и се намира в двора на замъка. През 1753г. от Петер Антон Вершафелт била направена статуята, която днес се извисява на върха на замъка (правени са й реставрации през 1983г. и 1986г.). Във връзка с видението на папа Григорий и статуята на ангел замъкът получил името „Сант Анджело”.
Първоначално през средновековието замъкът бил притежание на различни благороднически фамилии. През Хв. кастелът бил във владение на патриция Теофилакт, а след това на неговата дъщеря Марозия, която имала огромно влияние върху управлението на Рим и затова този период е наричан „порнокрация” (т.е. управление на метресите”). Марозия била любовница на папа Сергий ІІІ, майка на папа Йоан ХІ, баба на папа Йоан ХІІ и леля на папа Йоан ХІІІ. През вт. пол. на Хв. замъкът станал владение на влиятелната патрицианска фамилия Кресценций и дори започнал да бъде наричан на тяхно име, което название се запазило и след това, когато преминал в ръцете на рода Пиерлеони, а след това и на Орсини. Оценявайки надеждността на укреплението папа Николай ІІІ преместил там своята резиденция. През 1277г. на мястото на стена съществуваща от времето на Тотила бил изграден Пасето – укрепен тунел с дължина 800м. свързваш Ватиканския комплекс със замъка „Сант Анджело”.
През 1367г. при завръщането в Рим на папа Урбан след т.нар. „Авиньнонски плен на папите” му били връчени ключовете на кастела и укреплението се превърнало за папите в убежище, съкровищница, затвор, съд и хранилище на архива. През 1379г. замъкът пострадал тежко от недоволството на римските граждани срещу френския гарнизон. През 1395г. папа Бонифаций ІХ започнал възстановяването на укреплението, като ремонтните работи се извършвали под ръководството на Николо Ламберти. Замъкът се сдобил с подвижен мост и бил възстановен параклисът „Свети архангел Михаил” на върха на сградата. Папа Николай V (1447-1455) започнал да оформя във вътрешността на замъка папска резиденция, а за подсилване на защитата били направени три бастиона. През 1494г. при нападението на френския крал Шарл VІІІ на папа Александър VІ Борджа се наложило да потърси защита зад стените на замъка „Сант Анджело”. Папа Александър VІ възложил на Антонио де Сангало Старши да модернизира укрепителната система на замъка – бил изкопан ров, запълнен с вода от р.Тибър, била направена кула отбраняваща моста и били направени 4 бастиона посветени на четиримата евангелисти. Бил добавен също нов папски апартамент, а през 1525г. папа Климент VІІ построил още един. През 1527г. войските на император Карл V нахлули в Рим и го подложили на разграбване. Папа Климент VІІ успял да се укрие в замъка „Сант Анджело”, където бил обсаждан в продължение на седем месеца. През 1542г. папа Павел ІІІ възложил на Рафаело Синибалди де Монтелупо и Антонио де Сангало Младши да възстановят укреплението. При папа Павел ІV започнал строежа на голямото петоъгълно бастионно укрепление. През 1630г. папа Урбан VІІІ наредил да бъдат премахнати предните укрепления на замъка, включително и мостовата кула на папа Александър VІ и да бъде направена голяма стена отпред. В периода 1667-1669г. папа Климент Х поставил 10 големи статуи на „Понте Елио” и мостът подобно на замъка получил името „Сант Анджело”.
През ХІХв. замъкът е бил използван за затвор. След обединението на Италия замъкът първоначално бил използван за казарма, а на 13.02.1906г. отворил врати за посетители като музей. При реставрацията през 1933-1934г. били възстановени рововете и бастионите.
Галерии / Gallery
Рим, фотоалбуми / Roma, gallery
