Рим, Базиликата "Св. Богородица Капитолийска" / Roma, Basilica di Santa Maria in Aracoeli
Титулната базилика „Света Богородица Капитолийска” (Santa Maria in Capitolio) известна още като „Небесния олтар на Пресвета Богородица” (Santa Maria in Aracoeli) се намира в Рим на Капитолийския хълм. Според средновековния пътеводител за град Рим известен под името „Чудесата на град Рим” („Mirabilia Urbis Romae”) на това място император Октавиан Август се допитал до Сибилата и получил видение, в което небето се отворило и той видял много красиво момиче държащо дете да стои пред олтар и чул глас „Това е олтарът на Божия син” ("Hec ara filii Dei est"). Възможно е легендата да е свързана с обстоятелството, че книгите на сибилата от Куме са се пазили на Капитолия и с предсказанието, за което се говори в еклога ІV на Вергилиевите „Буколики” свързано с идването на Дева с Младенец и на нов златен век.Предполага се, че сградата е построена на мястото на храма на Юнона, който се е намирал на един от двата върха на Капитолийския хълм. Построяването на първия християнски храм се отнася към VІв. Счита се, че първоначално в нея се е спазвал православния обред. През ХІІв. оформилият се около нея манастир принадлежал на бенедиктиците, а през 1250г. папа Инокентий ІV го предоставил на францисканците. Францисканците преустроили сградата в романо-готически стил. Поради близостта си с сградите на градската управа, тя се е считала за храмът на населението на общината в противовес на главните папските базилики. През 1348г. в знак на благодарност към св. Богородица за настъпването на края на чумата било изградено монументалното стълбище от 124 стъпала, което било открито тържествено от народния трибун Кола ди Риенцо.
През 1571г. в храма се провела тържествената меса в чест на победата в битката при Лепанто и в знак на благодарност бил направен тавана във вида, в който се е запазил до днес. През 1797г. Рим бил завзет от французите и те прогонили францисканците от манастира. Положението не се подобрило и през 1798г. по време на просъществувалата за кратко антиклеркалната Римска република. След обединението на Италия имотите на манастира станали държавна собственост. Във връзка със строежа на мемориала „Виториано” в периода 1882-1911г. част от манастирските сгради били разрушени.
Сградата представлява трикорабна базилика, като корабите са отделени от колони с арки. Покрай северната и южната стена са разположени по 9 параклиса. Фреските са дело на художника Понтурикьо, а изработката на някои от надгробните паметници е дело на Микеланджело и Донатело. В храма се пазят мощите на св. имп. Елена. Сред забележителностите на храма е и чудотворната скулптура от маслиново дърво на „Светото дете” от ХVв. изобразяваща малкия Христос. Тя е била открадната през 1994г. и сега на нейното място е поставено копие.
Галерии / Gallery
Рим, фотоалбуми / Roma, gallery
