Парижката "Света Богородица" / Notre Dame de Paris
Парижката Света Богородица, наричана още Нотр-дам дьо Пари (на френски: Notre-Dame de Paris), е построена е през 1163-1345г. на остров Сите на река Сена. Нотър-дам буквално означава "Нашата Госпожа (Господарка)" - популярно римокатолическо наименование на света Богородица. На мястото, където се намира днешната катедрала е имало езически храм, а след това на негово място е била построена християнска черква посветена на св. Стефан. Катедралата "Св. Стефан" вероятно е била построена около ІVв. и е била реконструирана през VІв. Западната й фасада е била на около четиридесет метра западно от сегашната фасада на Нотр Дам и е била с по-малка широчина около 36метра. Тази сграда е била дължина 70метра, т.е. малко повече от половината от дължината на настоящия катедрала. Сградата е била украсена с мозайки, а редици от мраморни колони разделяли наоса. Баптистерия е бил разположен от северната страна на катедралата "Св. Стефан".Строителството започнало през 1163година при управлението на френския крал Людовик VII. Има обаче разногласие по въпроса кой е положил първия камък във фундамента на катедралата: дали епископ Морис де Сюли (1160-1197) или папа Александър III. Основната част на строителството е била осъществена под ръководството на епископ Морис и неговия наследник Одо. Главния олтар бил осветен през май 1182 година, около 1196 година нефа бил почти завършен, през 1315 година били завършени и вътрешните работи. Строителството на западния фронтон с двете кули започнало около 1200 година. Кулите били завършени през 1245година, а цялостното завършване на катедралата станало през 1345 година.
Основната част от строежа е дело на архитектите — Жан дьо Шел (в периода 1250 – 1265г.), Пиер дьо Монтрьой (в периода 1250 - 1267г.), Пиер дьо Шел (работи по строежа през 1296г.), Жан Рави (в периода 1318-1344), Жан льо Бутейлер (в периода 1344 - 1363г.) и Раймонд дьо Темпл, който завършил строежа.
През ХVІІв. била извършена реконструкция на катедралата във връзка с изпълнението на обета на крал Луи ХІІІ, че ако му се роди син, то той ще обнови сградата. През 1756г. с цел по-доброто осветяване на сградата било взето решение цветните витражи да се заменят с бяло стъкло, а по-късно свода на централния портал със сцената на Страшния съд бил повдигнат, за да преминават по-лесно през входа процесиите.
По-време на Великата френска революция катедралата станала обект на вандализъм – били снети и обезглавени статуите на кралете, тъй като се смятало, че изобразяват владетелите на Франция, движимото имущество било разграбено, а сградата била превърната първо в Храм на Разума, а после в склад. Части от статуите все пак били спасени под предлог, че се откупуват за строителен материал и след като били открити през 1977г. сега оригиналите се намират в Музея на средновековието.
След подписването на Конкордата през 1801г. катедралата отново възвърнала функциите си на християнски храм. През 1804г. там в присъствието на папа Пий VІІ бил коронован Наполеон Бонапарт за император. За да се скрие лошото състояние на сградата за церемонията стените били варосани и покрити със знамена.
През 1844г. започнало възстановяването на катедралата, като основана заслуга сградата да добие днешния си вид се дължи на Йожен Емануел Виоле-льо-Дюк. Тъй като по сградата имало множество поражения, то при възстановителните работи са ползвани за образци и другите запазени катедрали от епохата (в Амиен, Шартър и Реймс), като били добавени и елементи, които катедралата никога не е имала, поради което реставрационните работи са обект и на критика. Реставрираната катедрала е била осветена на 31 май 1864г. от парижкия архиепископ. По време на Парижката комуна през 1871г. катедралата била нападната от вандали, които подпалили няколко пейки, но пожарът бързо бил потушен и не се стигнало до значителни поражения. По време на последвалите две световни войни сградата не претърпяла щети.
Катедралата "Парижката Света Богородица" има формата на латински кръст, като централния кораб е пресечен от трансепт с дължина 48метра и ширина 14метра. Вътрешността се състои от централен кораб с дължина 60метра и ширина 13метра, а страничните кораби свързани чрез деамбулаторий го обхождат по цялото му протежение под формата на двойна пътека разделена от колонада, които пък на свой ред се отделят от стените от параклиси (няма параклиси само при първите три травеи), оформящи абсидиола (венец от параклиси).
Сградата е дълга е 127м, широка е 48м, свода на централния кораб е висок е 33метра, покрива достига височина 43метра, а 3-етажните квадратни кули са високи 69м. Кулите не са довършени, тъй като е бил изоставен проекта да се поставят стрелите на върха им. В южната кула са разположени камбаните, най-голямата от които тежи 15тона. Стрелата е с височина 96м. Разгърната застроена площ на катедралата е 4 800кв.м., а общата застроена площ е 5500кв.м., като сградата има капацитет да побере 9 000души. Катедралата има 113прозореца, диаметърът на западната „роза” е 9.70метра, а на северната и южната „роза” на трансепта е 13.10метра.
Величествената фасада е разделена по вертикала на три части от пиластри, а по хоризонтала на три нива с галерии. Катедралата има 3 портала, разположени между статуите на свети Стефан, алегоричните фигури на църквата и синагогата и статуята на свети Денис. Първият портал е посветен на св. Ана (майката на света Богородица), средният изобразява Страшния съд, а третият е посветен на Дева Мария. Над порталите е разположена аркада („Галерията на кралете”) с 28 статуи, изобразяващи царете на древна Юдея. Статуите, които се намират от двете страни на всяка от вратите също са били пострадали тежко по време на Великата френска революция и са били реставрирани през ХІХв. Аркбутаните на фасадата на Нотр Дам освен основната си роля на контрафорси изпълняват и декоративни функции и придават характерния външен вид на сградата. Друг функционален елемент с декоративни функции са издължените скулптурни фигури на гаргойлите, благодарение на които дъждовната вода от покрива се излива на разстояние от стените на сградата, като по този начин се предпазва фасадата от повреди от стичащата се вода. Що се отнася до другите добили популярност фигури от украсата на Нотр Дам – химерите, то те имат декоративно предназначение и са били добавени при реставрацията от Виоле-льо-Дюк.
В съкровищницата са катедралата се пазят множество ценности, сред които е и трънения венец на Христос, който по време на Великата френска революция е бил пренесен там от Светата капела, а преди това се е намирал в Цариград, докато латинският император Балдуин ІІ не го продал.
Фотоалбуми/ Gallery
Париж, фотоалбуми / Paris, gallery
