Париж, Дворецът на остров Сите / Paris, La Conciergerie
Консиержери или Пале дьо ла Сите е кралски дворец в Париж, разположен в западния край на остров Ил дьо ла Сите. Думата «Консиержери» означава «портиер», «пазач», «пазител». За произхода на думата има различни виждания. Според едни тя идва от латинската дума за восък (cire), тъй като в затвора е тъмно, според други от латинската дума съслужител (Conservus), а според трети от старофренската дума „canchiarche”, която означава „началник на затвор“. Първото споменаване на cumcerge е от 1195г. Когато комплексът все още е бил кралски дворец и кралят е напускал резиденцята си, то охраната на замъка се е поверявала на консиерж. На този пост се назначавали високопоставени лица – напр. кралица Изабела Баварска. След като кралската резиденция била преместена в Лувъра, сградата продължила да се използва за съд и затвор. Сега бившата кралска резиденция е част от „Двореца на правосъдието“.Между 308г. и 336г. римляните изградили крепостна стена с дебелина около 2м. на острова, която защитавала намиращите се там кастел и палат. Палатът е бил разположен на площ от около 1 декар. От тази епоха през 1844г. са открити руините на голяма базилика под сегашния пазар за цветя. В крепостта са пребивавали двама римски императори: Юлиан през 358г. и Валентиниан I през зимата на 359-360г.
През VIв. крал Хлодвиг избрал остров Сите за място, където да бъде неговия дворец и Париж станал столица на франките. По време на Каролингите в резултат на разширението на държавата Париж загубил значението си на столица. По време на нормандската обсада на Париж през 885-886г. крепостните стени били повредени.
През Хв. крал Хуго Кепет отново избрал за своя резиденция тази крепост и Париж отново станал столица. Синът му Робърт II Благочестиви (972—1031), предприел значително преустройство на замъка. Дворцовият комплекс бил оформен като четириъгълно укрепление с размери около 100х135кв.м. Робърт възстановил старата съдебна зала върху останките от гало-римската епоха, направил Кралската зала, в която заседавала Курията (Curia regis), т.е. кралския съвет, Кралската палата и параклиса «Свети Николай».
Людовик VI Дебели (1081/1078 − 1137) укрепил западната стена, съборил стария донжон и построил Голямата кула с диаметър 11,70м и с дебелина на стените 3м., която получила през XVI в. името «Монтгомери» и просъществувала до 1778г. (основите и са запазени в сутерена на съда).
Людовик VII Млади (1120—1180) разширил кралските покои и пристроил към тях параклиса „Света Богородица”. По негово време е споменат и параклиса „Свети Михаил”, който обаче до управлението на Жан ІІ бил извън дворцовия комплекс.
Филип ІІ Август наредил да се поправят улиците около двореца, за да се избегне неприятната воня от тях. По време на наводнението причинено от Сена през 1197г. кралят трябвало да се премести временно в абатството „Света Женевиев”.
Людовик IX Свети (1214—1270) през 1239г. се сдобил с ценни реликви и за тяхното съхранение построил на мястото на параклиса «Свети Николай» нова сграда - «Светата капела», чийто горен етаж посредством галерията «Де Мерсие» бил свързан с кралските покои. По негова заповед били направени също «Съкровищницата на Хартите» и «Залата на Водите».
Филип IV Хубави (1268—1314) възложил на коадютора Ангеран де Марини да извърши преустройство и разширение на дворцовия комплекс. Били построени: Следствената палата, кулата Цезар (кръстена на римския император, тъй като е била изградена върху основите на римска сграда), Сребърната кула (в нея се пазели кралските съкровища), галерията за преминаване в кулата Бонбек (името означава „добър клюн”, тъй като там се провеждали разпитите с изтезания и разпитваните „пеели”), нова южна крепостна стена, Сметната палата. На мястото на Кралската зала била направена „Голямата зала“, дълга 64метра, широка 27.5м. и висока 8.5м., като на колоните ѝ имало поставени полихромни статуи на кралете на Франция, които били дело на Еврард Орлеански.
Жан II Добрия (1319—1364) надстроил галерия „Де Мерсие“, направил двуетажна кухня и квадратната кула (Часовниковата кула) висока 47м., на която синът му Карл V Мъдри през 1370г. поставил първия градски часовник.
През 1358г. избухнало въстание начело с парижкия прево Етиен Марсел. Тогава пред очите на престолонаследника били убити в двореца двама от кралските съветници. След това събитие, когато Шарл V станал крал, той напуснал замъка и остров Сите, като първо се настанил в имението „Сен-Пол“, а после Лувъра станал резиденция на френските крале до Великата френска революция. След преместването на краля в Лувъра, сградата продължила да служи за съдебни цели, а подземията за затвор. През следващите векове комплексът претърпял множество промени. Шарл VІІІ променил западната фасада и променил украсата на Голямата зала. Луи ХV преустроил южната част но двореца. През 1611г. дворцовият комплекс пострадал от пожар. Луи ХІІІ предприел възстановителни работи, които обаче приключили през 1638г., след като комплексът пострадал от още един пожар през 1630г. През зимата на 1689-1690г. река Сена наводнила острова и причинила щети на дворцовите сгради, включително и на „Светата капела”. През 1737г. сградите отново пострадали от голям пожар. Възстановителните работи приключили през следващата 1738г. В нощта на 10 срещу 11 януари 1776г. избухнал нов унищожителен пожар. Луи ХІV се възползвал от възможността да оформи дворцовия комплекс в съответствие с вкуса на неговата епоха. Бил изграден монументален главен вход на двореца. Голямата зала била преустроена, а галериите на Дофина и Мерсер се сдобили с неокласически фасади. През 1781г. била разрушена източната стена. През 1785г. била построена „Галерия дьо ла Сент-Шапел”.
По време на Великата френска революция в сградата се помещавал революционния трибунал. Там са били държани затворена кралица Мария-Антоанета, принц Филип Орлеански (бащата на крал Луи-Филип), мадам дю Бари (любовницата на крал Луи ХV, която е била гилотинирана), а също и видни представители на партиите от времето на революцията – жирондистките водачи, Дантон, Робеспиер и др.
След революцията продължила да търпи промени свързани с функционирането й като съдебна сграда. Днес в „Двореца на правосъдието” се помещават Върховния касационен съд, Главната прокуратура, Апелативния съд, Адвокатската колегия и префектурата на съдебната полиция. Тъй като площта на комплекса понастоящем е недостатъчна за нормалното функциониране на толкова много институции, то има проект да бъде изградена до 2017г. нова съдебна сграда.
Галерии / Gallery
Париж, фотоалбуми / Paris, gallery
