Родос, Крепостта / Fortifications of Rhodes
Градът Родос е разположен на едноименния остров. Островът е бил обитаван още през неолита. Още през първата половина на ІІ хил. пр.н.е. там е имало поселищен живот. През ХVІв. пр.н.е. там са се появили минойците, през ХVв.пр.н.е. ахейците, а през ХІв. дорийците. През VІІІв. възникнали дорийските градове. Трите града на острова – Линдос, Иалисос и Камирос, заедно с остров Кос и разположените на малоазийския бряг Книд и Хиликарнас образували Дориския хексаполис (шестокрадие). Островът бил окупиран от персите, но след победата на атиняните през 478г.пр.н.е. бил освободен.През 408г.пр.н.е. в северния край на острова бил основан град Родос. Персите отново окупирали острова през 340г.пр.н.е., но той бил освободен след похода на Александър Македонски. Пристанищата и търговските пътища допринесли за просперитета на града. През 305/304г.пр.н.е. Димитрий Полиорект обсадил крепостта, но усилията му да го превземе не се увенчали с успех въпреки скъпите обсадни машини, които били използвани. В знак на благодарност за победата към бога на слънцето Хелиос бил изграден Родоския колос – едно от седемте чудеса на света. През 227/226г. пр.н.е. обаче крепостните стени били разрушени от земетресение, но били възстановени с помощта на другите гръцки градове. През 164г. пр.н.е. Родос сключил съюз с Рим, а след разделянето на Римската империя се озовал в източната й част. Византийците направили укрепление в най-високата част на града. През 672г. островът бил завладян от арабите. Император Алексий Комнин успял да го отвоюва и да го върне в пределите на Византия.
През 1309г. на острова се установили рицарите-хоспиталиери. Първото столетие от тяхното управление също преминало относително спокойно и византийските укрепления се оказали задоволителни да осигурят безопасността на рицарите. Предприетите строителни работи по поръчение на великите магистри Елион дьо Вилньов (1319-1346), Диедоне дьо Гозо (1346-1353) и Хуан Фернандес де Ередия (1376-1396) са били насочени към поправка на съществуващите крепостни стени. Филибер дьо Нейак (1396-1421) продължил укрепяването на пристанището и там била издигната висока кула, която се обозначава с неговото име. Междувременно положението се променило и над острова надвиснала опасност от настъпващите османци. Това наложило да се предприемат мерки за изграждането на нови модерни фортификационни съоръжения. Византийските укрепления били разрушени, като останала само част от старата крепост известна като Колакион. Великият магистър Антонио Флувиан де Ривие (1421-1437) се заел с разширяването на стените откъм сушата, в резултат от което град Родос достигнал сегашната площ от около 42хектара. За модел били използвани крепостните стени на Цариград. Тогава била направена двойната стена на Испанския участък. За да се намалят пораженията от вражеския обстрел били изградени кръгли кули. Във връзка с навлизането на огнестрелните оръжия на кулите и стените започнали да добавят отвори за стрелба. В Родос отворите били оформени като обърната ключалка, като се счита, че първите от тях са били направени на кулата „Св. Георги”. Великият магистър Жан дьо Ластик (1437-1454) предприел строителни работи за подсилване на северозападния участък на крепостта. Пиеро Раймондо Цакоста (1461-1467) се заел с укрепяването на френския участък. По време на неговото управление била построена кулата „Св. Никола” и били подсилени кулите „Св. Георги” и „Св. Йоан” с петоъгълни барбакани. Великият магистър Джовани Батиста Орсини (1467-76) модернизирал укрепления покрай пристанището и разширил рова в сухопътните участъци.
През 1480г. Родос бил подложен на неуспешна обсада от голяма турска армия, а през 1481г. пострадал от катастрофално поражение. Поправката на щетите била извършена под ръководството на великия магистър Пиер д’Обюсон. Неговият герб може да се види на над 50 места по фортификационните съоръжения, което показва, че при неговото управление е била извършена мащабна ремонтна дейност.. Дебелината на крепостните стени била увеличена и на места достига от 5 до 12м. При управлението на великия магистър Фабрицио дел Карето (1513-1521) били извършени последните значителни строителни работи, като фортификационните съоръжения били адаптирани за по-ефикасна защита срещу развиващото се огнестрелно оръжие.
През 1522г. рицарите-хоспиталиери били принудени да напуснат острова. Турците продължили да използват крепостните съоръжения, които се запазили в относително добро състояние до наше време.
През 1912г. след неуспешна война Османската империя била принудена да отстъпи острова на Италия, която го задържала до 1943г. Крепостните съоръжения и двореца са били реставрирани по време на италианското управление на острова, като проучвателните и възстановителните работи продължават и сега. През 1948г. островът е бил присъединен към Гърция.
Сега Родоската крепост има 11 порти: 1) „Д’Амбоаз”; 2) «Свети Атанасий»; 3) «Свети Йоан»; 4) «Акандия»; 5) «Св. Катерина»; 6) «Света Богородица»; 7) „Морската”; 8) «Арналдо»; 9) «Портата на Арсенала»; 10) «Свети Павел»; 11) Портата на Свободата (Елефтерос). Някои от тях са стари, а други са направени в по-ново време. Сред по-значимите фортификационни съоръжения са Италианския бастион и бастиона „Св. Георги”, фар-кулата „Свети Никола”.
Отбраната на родоската крепост по времето на хоспиталиерите е била организирана по езици. Всяка националност е защитавала определен участък от крепостта. Първоначално са били 6: 1) Арагонски (обхващал рицарите дошли от иберийския полуостров); 2) Овернски; 3) Английски (тук се включвали също дошлите от Ирландия и Шотландия); 4) Франция; 5) Германия; 6) Италия и 7)Прованс. През 1461г. Кастилия и Португалия се отделили от Арагонския „език” и формирали осма група. След реформацията в Англия при управлението на Хенри VІІІ англичаните отпаднали и тяхната група се трансформирала в баварска.
Родос е имал 2 пристанища: военното Мандраки и търговското Колона. Входът на военното пристанище се охранявал от фар-кулата „Свети Никола”, а на подстъпът към търговското от „Френската” кула и кулата „Нейак”.
Гарнизонът първоначално по щат се състоял от 500 конници и 1000 пехотинци. С попълването дори на тази бройка възникнали затруднения, което наложило за мотивиране на кандидатите да се раздават земя и пенсии. По време на нападение местните жители също се включвали в отбраната, като да целта орденът ги снабдявал с оръжие. По време на турските нападения за отбраната на крепостта били привлечени бойци от други крепости на хоспиталиерите, част от екипажите на корабите, а също така доброволци и наемници от Европа.
Фотоалбуми/ Gallery
Родос, фотоалбуми / Rhodes, gallery
