Париж, Бастилията и портата „Свети Антоан” / Paris, Bastille
Бастилията е била създадена по нареждане на превото Етиен Марсел през 1357г. като малко укрепление (бастида) имащо за задача да подсили защитата на източната градска порта „Свети Антоан” намираща се недалеч от едноименния манастир. Още през 1370г. обаче укреплението било значително преустроено и разширено и се превърнало в кралски замък, който не само охранявал градската порта, но можел да послужи и за убежище по пътя към Венсан на владетеля по време на смутове. Основният камък бил положен на 22 април 1370г., а преустройството завършило през 1383г. Първоначално замъкът бил с 4 кули, а останалите били добавени по-късно. Замъкът е бил дълъг 66м., широк 24м., а височината му заедно с кулите била 24м. Той бил заобиколен от ров широк 25м. и дълбок 8м., който бил захранван с вода от водите на Сена. Входът се намирал откъм улица „Свети Антоан”. Осемте кули носели имената: du Coin - „Ъгловата” (намира се в ъгъла на улица „Свети Антоан”), de la Chapelle - „Параклисът” (в нея имало параклис, в който св. Петър бил изобразен в окови), du Trésor - „Съкровищницата”, de la Comté - „Графската”, de la Bertaudière - „Бертудиер” (по името на средновековния зидар, загинал по време на строежа на замъка), de la Basinière - „Базиниер” (по името на кралския ковчежник Бертран де ла Базиниер, който бил затворен в нея през 1663г.), du Puits - „Кладенецът” и de la Liberté - „На свободата”. Кулите били триетажни, като единия бил подземие и в него се затваряли провинилите се затворници. Вторият етаж бил с тройни врати и решетки, а най-горният бил под покрива на кулата. При разширението на замъка дължината нараснала на 68м., а ширината на 37м. Дворът на замъкът бил разделен на две части от крило, в което се намирали различни служебни помещения. Малкият двор се намирал при южния вход, а от север бил големия двор с размери 37х22м.През 1420г. окупиралите Париж англичани поставили Бастилията под своя власт до 1436г., когато след кратка обсада замъкът отново бил отвоюван от французите. През 1464г. за кратко Бастилията била завладяна от бургундците, но след преговори с кралските войски те се изтеглили оттам.
Първоначално бастилията е имала 4 входа, но през 1553г. три от тях са били затворени и останал само южния. При реконструкцията замъкът бил подсилен с бастион. През 1573г. промени претърпяла и портата „Свети Антоан”. При укрепването на града през 1357г. от Етиен Марсел нейната защита била подсилена от две кули. При новото преустройство обаче подвижния мост бил заменен с постоянен, а самия вход бил оформен като триумфална арка.
По време на „Деня на барикадите” през Осмата религиозна война замъкът се предал на 13 май 1588г. При завръщането на крал Анри ІV на 22 март 1594г. управителят на замъка отказал да го предаде и укреплението паднало след четиридневна обсада.
По време на Фрондата на 11 януари 1649г. фрондистите решили да завземат Бастилията, което успели лесно да реализират на 13 януари. 2 юли 1652г. недалеч от Бастилията се разиграло сражението между кралските войски предвождани от маршал Тюрен и на фрондистите начело с принц дьо Конде, като в хода на бойните действия били използвани и оръдията на укреплението.
Бастилията обаче е известна преди всичко като затвор. По ирония на съдбата нейният строител Юг Обрио се оказал първият затворник по обвинение в съжителство с еврейка и оскърбяване на религиозни светини. Той прекарал там 4г. и бил освободен по време на бунтовете през 1381г. Официално Бастилията получила статут на затвор през 1417г., като продължила да служи и за кралски замък, в който още на следващата 1418г. крал Шарл VІІ трябвало да потърси убежище.
Въпреки славата й на затвор, капацитета на Бастилията позволявал в нея да бъдат настанени 45 затворника, макар понякога да са настанявани и повече, напр. при Луи ХІV в нея били затворени 60 души. Бастилията била затвор за елита и настанените там имали възможност да обзаведат помещенията, които обитават. В някои случаи по отношение на отделни затворници били прилагани и по-сурови мерки, като напр. били затваряни в тесни клетки, от които били вадени само за мъчения, но тези случаи са били по-скоро изключение. Това, което наистина допринесло за мрачната слава на замъка и го превърнало в символ на кралския абсолютизъм било, че затворниците в нея се изпращали там само с кратко кралско писмо без да има осъждане от съда. Често пъти в писмото не бил определян срокът за задържане, а затворникът се държал там до ново разпореждане за освобождаването му.
Превземането на Бастилията на 14 юли 1789г. се е превърнало в едно от най-емблематичните събития на Великата френска революция, а датата на която е станало днес е национален празник на страната. Причината за щурма на Бастилията обаче не са били намиращите се там затворници, а оръжейния арсенал, който се пазел в укреплението. Комендантът на замъка Бернард-Рене де Люне отказал да изпълни исканията за предаване на боеприпасите, като било предвидено да се проведат нови преговори. В резултат от нетърпението на тълпата настъпил хаос и се стигнало до престрелка, при която били убити 83 от нападателите и 15 били ранени, а от защитниците загинал само един. Обстановката се променила, когато към нападателите се присъединили и разбунтували се войници. Коменданта се опитал да изпълни заплахите си да взриви Бастилията, но бил разубеден. При последвалите преговори неочаквано подвижния мост паднал, тълпата нахлула в замъка и заловила коменданта, след което той бил убит, а по-късно били убити още 3 офицери и 3 войници. След превземането на Бастилията в нея били намерени и освободени 7 затворника, като 4 от тях били фалшификатори, а други двама след освобождаването им били настанени в лудница. Седмият е бил Огюст Таверние, който бил затворен като съучастник на Дамиен в подготвяното покушение срещу Луи ХV.
На 15 юли започнало разрушаването на Бастилията. Останките били употребени вторично за някои нови строежи, като например моста Конкорд. Част от каменните блокове били преработени на макети на Бастилията и били продавани като сувенири.
През 1899г. при строежа на метрото в Париж били открити останките от кулата на Свободата. Те били демонтирани, пренесени на площад Анри-Гали и реконструирани там. Кулата е с диаметър 10м., а от някогашната височина от 24м. са останали само долните три реда. Дискусионен е въпросът на какво кулата дължи името си: според едни това се дължало на обстоятелството, че затворените там се ползвали с по-свободен режим, а според други заради виковете „Свобода” по време на протестите през 1380г.
Галерии / Gallery
Париж, фотоалбуми / Paris, gallery
