Ефес, Храмът на Артемида / Ephesus, The Artemision
Храмът на Артемида е едно от седемте чудеса на античния свят. Според легендата разказана от Павзаний (VІІ,6-8) основателите на светилището били митичните Корес и Ефес, на чието име бил кръстен и градът. Според него обитатели на територията били лелеги, дял на карийците, лидийците и легендарните амазонки. По-късно йонийците предвождани от Андрокъл, синът на Кодрос, прогонили местните жители и се установили там и на Самос. Йорданес (Гетика, 51-52) приписва строежа на храма на амазонките, които почитали Артемида заради склонността си към стрелбата и лова. Според него те завладели региона и го държали под своя власт 100г., след което се завърнали в Кавказ.В района са открити са фрагменти от микенска керамика от ХІV-ХІІІв.пр.н.е. От началото на желязната епоха - края на ХІв.пр.н.е. - на мястото са открити следи от култови практики. Най-старият проучен храм на това място се датира към 680/650г. пр.е. Той е бил обграден с колонади – периптер. Този храм е бил малък – 13,5 х 8м., ограден с дървени колони върху каменни основи с размери 4х8м. Сградата е била ориентирана на запад. Вътре също е имало колони, които вероятно са носели балдахин, под който се е намирала дървена култова фигура.
Около 570г.пр.н.е. е започнал строежа на големия храм. Той е бил изграден от мрамор и е бил с размери 100х60м. и вероятно е имал 106 колони, които обграждали храма в два реда (диптер). Строежът е бил финансиран от лидийския цар Крез. На някои от базите на колоните са открити негови надписи: „Цар Крез посвети това”. Перпендикулярно на храма е имало сграда с размери 33х16м., която вероятно е служела за олтар. Запазени са варовикови плочи от основата и мраморни фрагменти от надземната част.
Строежът на храма е бил ръководен от Херсифрон. За да предпази постройката от разрушаване по време на земетресение, той проектирал тя да бъде направена в тресавището. Но да не потъне била в блатистата почва била направена „възглавница” от дървени въглища и вълна. Така тресавището и „възглавницата” изпълнявали ролята на амортисьор, който предпазвал храма от повреди по време на земетресения. Архитектът намерил също оригинални решениа за транспортирането на колоните през блатистата почва и за издигане на епистилите. Херсифрон не успял да завърши сградата. По строежа продължил да работи синът му Метаген, а сградата била завършена от архитектите Пеоний и Деметрий (първ. пол. Vв.пр.н.е.).
На 21 юли 356г.пр.н.е. в нощта на раждането на Александър Велики храмът на Артемида бил подпален от Херострат и изгорял. Хегесий от Магнесия иронично отбелязал, че нямало нищо чудно, тъй като Артемида била тъй заета да бабува на раждането на Александър, че не смогнала да се погрижи и за своя храм. Жреците от храма изтълкували събитието, че над Азия било надвиснала голяма опасност. (Плутарх, Усп. жив., Ал., 3:2) Що се отнася до Херострат, който извършил палежа за да бъде запомнен вечно, то ефесци забранили името на подпалвача да се споменава за да потъне в забрава. Въпреки това обаче желанието на Херострат благодарение на оратора Теопомп (Валерий Максим, ІІІ,14) се сбъднало и днес се е превърнало в нарицателно за човек, който не подбира средствата, с които да постигне целта си.
Възстановяването на храма започнало скоро след това под ръководството на Дейнократ (Витрувий, 1.14, Стасикрат според Плутарх, Алекс. или Хирократ според Страбон, ХІV,1,23). За направата също бил използван мрамор, за покрива – кипарисово дърво, а стълбата за изкачване на покрива била направена от лозово стъбло. Сградата повтаряла плана на стария храм, но е била издигната на около 2.70м. над предишното ниво и вероятно е имала 127 колони, които били високи 18.40м. За този храм са и данните на Плиний Стари (ХХХVІ, 95-97), въпреки че той ги отнася към предишния: че е бил с размери 425фута, ширина 225фута и със 127 колони високи по 60фута, като 36 от тях били с релефи, като на една от тях релефа бил направен от Скопас. Страбон, позовавайки се на постановленията на управата на града пише, че средствата за строежа са били набрани, като ефесци пожертвали собственото си имущество, накитите на жените и продали колоните от стария храм. Но също така е отбелязал, че според Артемидор и Тимей ефесци построили храма като злоупотребили с оставените им от персите средства. Макар Артемидор да твърдял, че ефесци тактично отклонили предложението на Александър Велики да поеме разноските по строежа на храма, като му казали, че не подобава на бог да строи храм на другите богове, най-вероятно владетелят е оказал финансова помощ, тъй като съшия архитект Хирократ е работил по изграждането на Александрия и е предложил фантастичния проект да направи от нос Атон гигантски паметник на царя.
Вътре в храма се намирала статуята на богинята била изработена от злато (Ксенофонт, Анабазис, ІV, 14-11). Плиний Стари (Ест. история, ХVІ, 213) споменава за древна статуя, която била изработена от абанос или от лозова дървесина и не е била заменяна, въпреки че самият храм бил възстановяван 7 пъти. Почти целият олтар бил дело на Праксител. Имало и няколко творби на Трасон изобразяващи Хеката, Пенелопа и старицата Евриклея. Според Павзаний в залата с картините на храма, при каменната стена наречена Артемида Първопрестолна сред фигурите се намирала статуята Нюкс (Нощ) - творба на Ройкос от Самос, син на Филей, който заедно с Теодор, син на Телекъл усъвършенствали обработката на медта. Местните художници дали свои картини като дарения за храма. За картината изобразяваща Александър Македонски художника Апелес получил колосалната сума от 25 таланта, тъй като била така нарисувана, че се получавал оптически ефект създаващ впечатление, че мълнията в ръката на владетеля излиза от платното на картината.
В храма служели като жрици девици, а мъжете-жреци били евнуси, наричани мегабизи. Храмът бил удостоен и с азилно право – т.е. правото на убежище. Александър определил то да се простира на 1 стадий около храма, Митридат – докъдето стигала стрела пусната от храма, Антоний разширил обхвата, като така попаднала и част от града, но тъй като наплива от престъпници се оказал вреден за жителите на селището, то август отново намалил територията, въпху която се протирало правото на убежище.
Предполага се, че през късната античност храмът на Артемида е бил използван като черква. През 263г. храмът бил разграбен и опожарен от готите предвождани от Респа, Ведук и Тарвар (Йорданес, Гетика, 107). Когато император Теодосий І забранил езическите култове, настъпил упадъкът на храма. На негово място била построена християнска черква, която след това също рухнала. Материалите от древния храм били използвани вторично за множество постройки.
На 31.10.1869г. останките от храма на Артемида били открити. Днес на мястото може да се видят основите на храма, както и една реконструирана колона.
Фотоалбуми/ Gallery
Ефес, фотоалбуми / Ephesus, gallery
