Захари Зограф, портрети / Zachary Zograf, portraits
Портретната живопис е често срещана и през Средновековието. Но изобразяваните личности по правило са владетели, видни духовници, светци и ктитори. Художникът и неговите близки обикновено не само не са изобразявани, но често дори имената им не са отбелязвани. Понякога художниците присъстват като персонажи в сцените, но доколкото техните физически черти не са познати от наименувани изображения, то обикновено само се предполага, че някое от лицата в сцените е самия творец.В това отношение Захари Зограф е новатор в българската живопис, като неговият образ присъства не само предполагаемо като например в иконата „Богородица – животворен източник, но той е оставил свои стенописни изображения в Бачковския, Троянския и Преображенския манастир. Но освен като стенописи, Захари Зограф е направил портрети на себе си и своите близки. След него го правят и други като Станислав Доспевски и Никола Образописов. Това разбира се е нормално явление, защото при Възраждането отново изпъква човешката личност и от там творецът се стреми към самоизява.
Автопортретът на Захари Зограф и портретите на Христофиня Зографиевна и Неофит Рилски от една страна носят белезите на своята епоха – облеклото и самочувствието на българи от епохата на Танизмата, които вече не се виждат като роби-гяури, а като хора с положение в обществото. От друга страна персонажите от трите картини носят и чертите на образи от традиционните икони – лицата са строги, ръцете са с издължена форма. Последното не е никак случайно. Захари Зограф се вижда като създател не свети образи и подобно на тях държи четката като индивидуализиращ атрибут. Видният български книжовник и просветител Неофит Рилски е бил близък приятел на Захари Зограф, благодарение на който преписката им с художника се е запазила и до днес. Христофиня Зографиевна или както е наречена на надгробния й камък от Захари Зограф Християния е сестра на брата на художника Димитър Зограф. Тя е починала на 27 май 1453г. на 43г., което ще рече, че със Захари са били почти връстници. Въпреки че изображението напомня светица, няма как да не направят впечатление ценните бижута с които е украсена, скъпите дрехи и модната по онова време женска чалма.
По различна е рисунката на Екатерина Хаджигюрова – жената на Захари. Самата рисунка не е наименувана, но въз основа на рубинения накит на главата на момичето, който е бил запазен сред семейните ценности на потомците на Захари Зограф се предполага, че това е Екатерина. Не само кожите, бижутата и прическата отличават девойката от останалото творчество на Захари. Нейният образ е жизнен и емоционален.
Запазени са и други рисунки на момичета, но при тях не само облеклото и прическата, но и моделирането показват, че това не са образи от натура, а са упражнения по вече съществуващи художествени образци.
Фотоалбуми/ Gallery
Захари Зограф, фотоалбуми / Zachary Zograf, gallery
