Венеция, Дворецът на дожите / Venezia, Palazzo Ducale
През VІІв. начело на административно-териториалния район с център Венеция бил поставен управител с титлата дук или на местен диалект – дож. Отдалечеността на областта от столицата Цариград способствали тя да се сдобие с значителна самостоятелност. В средата на VІІІв. поста на дожа станал изборен, макар лицата, които да го заемали да имали някои атрибути характерни за монархическия институт.През 810г. Дожът Анджело Партечипацио преместил седалището на управата от остров Маламоко в района на Ривоалто. Няма данни как е изглеждал този дворец, а само се предполага, че навярно е заимствал модела на Диоклециановия в Сплит.
Археологически данни има за по-късния дворец от ІХ-ХІв., от който са намерени останки от стената и ъгловите кули. Предполага се, че укреплението е било с четириъгълна форма с по една масивна четириъгълна кула във всеки ъгъл, а зад стените са се намирали резиденцията на дожите, сградите на съда, затвора, конюшни, оръжейни и други.
През Хв. дворецът бил частично разрушен от пожар. При управлението на дожа Себастиано Циани (1172-1178) дворецът и площадът Сан Марко са били значително променени. Направени са 2 нови сгради, като едната, която е към площада е била предназначена за нуждите на правосъдието и една на юг, предназначена за правителството. От този период също са открити съвсем малко останки.
След реформите от 1297г. в резултат на които броя на членовете на Големия съвет бил увеличен значително се наложило значително разширение, което било направено в готически стил. Строителните работи започнали през 1340г. при управлението на дожа Бартоломео Градениго (1339-1343), а през 1419г. се провело първото заседание на Големия съвет в новата зала.
През 1424г. при управлението на дожа Франческо Фоскари (1423-1457) строителните работи продължили с подновяването на крилото към площада.
През 1483г. дворецът пострадал от пожар. Възстановителните и новите строителни работи приключили през 1567г., когато била направена „Стълбата на гигантите” (наречена е така заради колосалните статуи на Марс и Нептун символизиращи военна мощ на републиката по суша и море). През 1574г. последвал нов пожар, а когато били поправени пораженията от него, през 1577г. последвал още един, но по-разрушителен. Между 1579-1580г. сградата била възстановена в предишния й вид. През втората половина на ХVІв. започнал строежът на нов затвор, който е свързан с двореца чрез т.нар. „Мост на въздишките”. След края на Венецианската република през 1797г. в сградата се помещавали различни френски, австрийски и италиански служби. През ХІХв. сградата започнала да се руши. Правителството предприело реставрационни работи, след приключването на които дворецът бил превърнат в музей.
В сегашния му вид дворецът на дожите се състои от три крила, като две от тях се опират в дворцовия храм „Сан Марко” и така се оформя четириъгълен вътрешен двор. Двете основни фасади към площада и кея са във венециански готически стил, с открити галерии на две нива оформени от колонади свързани с арки. Фасадата е украсена със статуи изобразяващи пиянството на Ной, Архангел Михаил, Адам и Ева и др.
Монументалният вход Порте дела Карта е изграден в готически стил с богата скулптурна украса. Над вратата е изобразен дожа Франческо Фоскари коленичил пред лъва на свети Марко. Над него има изображение на евангелиста, а над него е статуята на правосъдието. От двете страни на входа са статуите на добродетелите. Декорацията е била повредена от французите през 1797г. и е била възстановена през ХІХв. при реставрационните работи.
Фотоалбуми/ Gallery
Венеция, фотоалбуми / Venezia, gallery
