Рим, базиликата "Светите четирима короновани" / Roma, Basilica dei Santi Quattro Coronati

Комплексът включващ базиликата „Светите четирима короновани”, кардиналски дворец, манастир и параклиса „Свети Силвестър” се намира на римския хълм Целий. За пръв път черквата е упомената през 595г., макар според някои изследователи да е била изградена първоначално още по времето на папа Милииад (311-314) Храмът е посветен на четирима анонимни мъченици, които според едни се идентифицират с панонските мъченици Клавдий, Никострат, Симпроний и Касторий, които заедно с още един Симплиций били каменоделци, които отказали да направят статуя на Ескулап, според друга се свързват с четиримата мъченици от Албано - Сукунд, Севериан, Карпофор и Викторин, а според трета версия са били войници, които отказали да принесат жертва на Ескулап. Черквата е един от титулярните храмове, като названието Titulis Aemilianae показва, че е принадлежала в началото на заможен раннохристиянски род. Тя е изградена върху руините на римска вила от императорската епоха. Първоначално е била трикорабна с една абсида от запад.
При папа Лъв ІV (847-855) черквата е била значително преустроена и била изградена криптата за съхранение на мощите на светците, две крила, както и параклисите „Св. Варвара” и „Св. Никола”. След преустройството храмът добил внушителните размери 95м. дължина и 50м. ширина. Издигната е била също 22 метрова кула, следите от стенописи по която показват, че тя също е била изографисана.
През 1084г. когато норманите предвождани от Робер Гискар превзели Рим храмът бил изгорен до основи. Папа Пасхалий ІІ (1099-1118) се заел да възстанови базиликата, но размерът й бил намален наполовина, т.е. до това, което е останало от западната част. В резултат на това са се оформили два вътрешни двора, като първия от входа отговаря на този от ІХв., а вътрешния между него и храма е изграден върху основите на старата сграда, като основите на някои от арките се виждат от едната страна при влизане. От едната страна на храма има манастир, а от другата кардиналски дворец. Днешния храм е трикорабен, като наосите са разделени от колони носещи арки. Абсидата останала от стария храм изглежда несъразмерно голяма за построената в умален размер сграда. Новата черква е била осветена на 20 януари 1116г.
Племенника на папа Инокентий ІІІ – кардинал Стефано Конти преустроил двореца в крепост за защита на папата, който бил в конфликт с императорите от династията Хохенщауфен. През 1247г. бил осветен параклиса „Свети Силвестър”, които бил украсен с фрески свързани с живота на папа Силвестър І и император Константин І, които целят да покажат, че църквата в лицето на римския първосвещеник трябва да доминира над светската власт. По време на Авиньнонския плен на папите през ХІVв. кардиналският дворец западнал, но бил поправен по времето на папа Мартин V от кардинал Алфонсо Карило (1423-1434). Но след преместването на папската резиденция от намиращия се наблизо Латерански дворец във Ватикана значението на комплекса значително намаляло. През 1564г. папа Пий предоставил черквата и манастира на августинците. През 1580г. е бил направен нов дървен покрив. От ХVІІ до кроя на ХІХв. манастирът е служел като дом за сираци отглеждани от монахините. През 1913-1914г. под ръководството на Антонио Муньос са започнали проучвателни и реставрационни мероприятия, които продължават и до днес.
Начало/ Home
Фотоалбуми/ Gallery
Рим, фотоалбуми / Roma, gallery
Офиц. сайт
Hosted by uCoz