Феликс Каниц - акварели
Феликс Филип Емануел Каниц е роден на 2 август 1829 г в гр. Будапеща, Унгария в семейството на Емануел Каниц и Юдита Дембиц.Семейството било заможно, но още а 13 години Феликс Каниц останал сирак. През 1843г. четиринайсетгодишния Каниц постъпил като „гравьор-практикант” в литографския институт на Винце Грим.
От 1 май 1847г. до 19 август 1848г. Феликс Каниц пребивавал във Виена, където е работил в литографския институт на Едуард Зингер. В този период той станал сътрудник на лайпцигското илюстровано списание „Illustrierte Zeitung”. През следващите години той посетил ред европейски страни.
Първото му посещение в българските зами станало през 1860г. По време на своите 18 пътувания из страната той направил описания и рисунки на множество български селища, на техните забележителности и на живота на хората в тях. Наред с това в поредица от статии той разказал за борбите на българския народ за политическа и църковна независимост. Неговите изследвания допринесли много за запознаването на европейската общественост с българските и сръбските земи и тяхното население.
Заради големите му изследователски заслуги е бил удостоен с множество почести: на 14 януари 1878г. Франц Йосиф го назначил за член на Унгарското географско дружество и за кралски съветник; през 1881 г. е бил обявен за почетен член на Българското книжовно дружество (днешната БАН), през 1883г. е бил награден от княз Александър Батемберг с орден „Св. Александър” и пр. Починал е на 08.01.1904 г. във Виена.
След смъртта му племенникът му Жак Каниц предал на БАН личния архив на големия учен. Описанията и рисунките на Каниц дават ценни сведения за живота на българите през ХІХв. и ред културни и исторически паметници, които не са оцелели до наши дни.
Галерии / Gallery
