ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

АРХИЕПИСКОП ГЕОРГИ

 

         

Оловен печат на „Георги – чернец и синкел български”            Печат на Георги, архиепископ на България

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

                Възможно е Георги първоначално да е бил синкел, а след 870г. бил възведен в сан архиепископ. Той възстановил епископския сан на евнухът Сергий, който бил славянин по произход и му поверил Белградската епархия. На 16.04.878г. папа Йоан VІІІ (872-882г.) изпратил писмо до  княз Борис-Михаил І, в което протестирал срещу това действие на българския архиепископ. Последвалите опити на папа Йоан VІІІ да привлече отново княз Борис-Михаил І към Рим обаче не се увенчали с успех.

 

         

 

Синкелът е висша църковна длъжност, помощник на архиепископа. Запазени са печати на „Георги-чернец и синкел на българите”. Има дискусия дали синкелът и архиепископът са едно и също лице ( Иван Йорданов, „Корпус на средновековните български печати“, 2016, 161 - 171; 175-183), тъй като на синкелския печат текста е на кирилица, а на архиепископския е на гръцки, което се сочи и като аргумент, че този архиерей е бил византиец. Също така архиепископските печати са открити в Плиска и Мадара, докато този на синкела в м. Селище във втората столица Преслав. Тези аргументи обаче са доста относителни, защото както се вижда Георги е възстановил славянина Сергий като епископ, което показва, че едва ли е бил противник на използването на българския език в богослужението, а Преслав е съществувал като владетелски аул преди да стане столица. На архиепископския печат е изобразена Богородица с Младенеца, докато на този на синкела има кръст. Това също е аргумент, че двамата са различни лица, но не е достатъчно за да се направи категоричен извод.

До момента са известни 17 печата на архиепископ Георги. Те са две групи: 14 печата с допоясно изображение на света Богородица и 3 печата с образа на света Богородица в цял ръст. Три от печатите на Георги като архиепископ са намерени в района на Голямата базилика в Плиска, други три са намерени също на територията на Плиска, един в Мадара, един край с. Овчарово, Търговишко, един в Заливар, Унгария, а мястото на откриването на останалите не е известно. Печатът на архиепископ Георги намерен в Заливар, Унгария показва, че той е водил кореспонденция с Блатненското княжество на Коцел. Тъй като печатът е от по-късният тип, то се предполага, че писмото не е било изпратено до архиепископ Методий и княз Коцел, а до друго лице. На архиепископския печат има следния надпис: „Богородице, помагай на своя служител Георги, архиепископ на България”.

Първата група печати са сходни с тези на цариградският патриарх Фотий от периода 877-886, а втората група с тези на цариградския патриарх Стефан (886-893).

Запазени са 8 печата на синкел Георги. Пет от печатите на синкел Георги са намерени в Преслав в м. „Селище” при проучването на т. нар. „Църква на Мостич“, а за другите три печата не е съвсем ясно къде точно са били открити. На една от тухлите, с която е била иззидана двойна погребална камера в т. нар. „Църква на Мостич“ има надпис, че там е погребана майката на синкела, без да е посочено обаче името на сина. Починалата е била на около 25г. Първоначално е била погребана на друго място, а по-късно останките и били препогребани.

 

ЛИТЕРАТУРА:

 

1.      Георгиев, П., Първият български архиепископ, Преславска книжовна школа, 3, 1998,  129-139;

2.      Иван Йорданов, „Корпус на средновековните български печати“, 2016, 161 - 171; 175-183.

 

©ALD