Разделът "Кратки български летописи" е допълнен с още една от статиите от Черпанската (Геровата) преправка на Паисиевата история: За дяловете на българската земя, в който са изброени селищата влизащи в четирите части на България Мизия, Тракия, Македония и Дардания.
В разделът със Западно-европейски хроники е добавена Анонимна кратка баварска хроника обхващаща събитията от 1396г. до 1418г. Хрониката съдържа кратко известие за битката при Никопол през 1396г.
В разделът "Документи на българските владетели" е добавен е текста на писмото на деспот Яков Светослав до киевския митрополит Кирил ІІІ. Макар и кратко по обем, то е интересно по съдържание. Писмото е съпровождало препис от Фотиевата редакция на Номоканона, която в текста е наричана Зонора, по името на известния историк и юрист, който направил тълкуване на сборника с правила. През 1274г. тази Зонора или както още е популярна в славянските страни Кормчията била официално въведена в употреба от руската православна църква. Номоканонът съдържал светски и църковни правила. Сведението на писмото е важно и от гледна точка на обстоятелството, че още по времето на цар Константин Тих Номоканонът е бил преведен на славянски език, а също, че е бил в употребва и в диоцеза на Търновската патриаршия.
В разделът с Документи на българските владетели е добавено сведението на патриарх Евтимий за атонските грамоти на цар Иван Асен ІІ. В разделът освен текстовете на запазените документи от времето на средновековна България като приложения са включени и сведенията от историческите извори, в които е отбелязано за съществуването и на други такива актове, които обаче не са достигнали до нас.
В разделът с Документи на българските владетели е добавено е сведението на Георги Акрополит за Регинският мирен договор между цар Михаил ІІ Асен и Теодор ІІ Ласкарис. Тъй като съществува погрешна представа, че броят на документите на българските владетели е бил съвсем оскъден, то в разделът се публикуват освен запазените документи, също така като приложение и сведенията в които изрично е отбелязано, че са съществували такива в писмен вид. В случая договорната грамота е била съставена от Георги Акрополит, който е и автор на сведението.