ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
Обяснението
на названието „българи” в изворите от Средновековието до Възраждането
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]
За произхода на
названието „българи” има множество хипотези, които напълно се изключват една
друга. Една част се опират на езикознанието, но често се отдава предпочитание
значението на думата да се търси в чужди езици, за които се счита че са близки
до прабългарския, без да се отчита, че вероятността този език да се е запазил в
чист вид през вековете е същата, като и с днешния български език. Та често
търсейки значението на думата сред чужди езици се пропуска да се види дали
намерената чуждица има някаква връзка с българския език.
Значението на названията
на народите често обаче остават забулени в тайна и въпреки многото хипотези, то
всички проучвания в крайна сметка завършват само с предположения.
По тази причина тук ще
бъде проследено как в продължение на над хилядолетие е било обяснявано
значението на думата „българи” и „България” в историческите извори. Тези
сведения също са противоречиви, а понякога и малко вероятно да са достоверни.
Въпреки, че един такъв преглед е малко вероятно да даде окончателен отговор на
въпроса за произхода на думата, то това проследяване все пак ще позволи да се
проследят някои възгледи на българите и за тях от чужденците.
Константин Багренородни в
съчинението си „За темите” (ГИБИ-5, стр. 193) прави следното отбелязване: „Преминаването
на варварите през река Истър стана в края на царуването на Константин Погонат.
Тогава стана известно и тяхното име, понеже преди това ги наричали оногундури.”
По тази причина в прегледа на изворите по-долу ще бъде отделено внимание и на
обясненията на Прокопий Кесарийски за значението на названията на двете
прабългарски племена кутригури и оногундури.
В изворите съществуват
две основни групи виждания за произход на думата „българи”. Според първата,
названието произлиза от митичен владетел. Подобни възгледи са били изключително
популярни през средновековието. Така пак според Константин Багренородни: „Тракия
получила името си от цар Тракс, който умрял някога в тия места… Провинция
Македония е получила името си от Македон, син на Зевс и на Тия, дъщерята на
Девкалион, както казва поетът Хезоид.” (ГИБИ-5, стр. 193 и стр. 195). Първия,
за който е известно и има основание да считаме, че свързва името на основателя
на държавата с името на народа или страната е Мар Абас Катина, чието сведение е
достигнало до нас посредством Мойсей Хоренски. В случая обаче Мойсей говори за
Вунд, който се заселил в близост до Армения. Хазарския хаган Йосиф счита, че
този митичен основоположник на българите е синът на Тагарий (Тогарма) и са
потомци на Ноевия син Яфет. Повечето арабски автори също извеждат произхода на
българите от потомците на Ной, но не се ангажират с конкретно име, а просто
изброяват народите произлизащи от този клон. Прокопий Кесарийски пък извежда
имената на двете прабългарски племена кутригури и оногондури от двама
братя-основоположници. Макар да говорят вече за основоположник с име Болг, но
близки по съдържание версии дават също Михаил Сирийски, Зографската история и
йеромонах Спиридон. Без да говорят за двама братя, а само за основоположник
Болг/Булг към тази група автори са също Йосиф Генезий и Лъв Дякон.
Втората група, към която
се причисляват и авторите на другите две истории на България от началото на
Възраждането – Паисий Хилендарски и Блазиус Клайнер, които следвайки Мавро
Орбини свързват произхода на названието българи с река Волга. Подобно мнение се
среща още в една интерполация от VІІІв. към „Географията” на Ананий Ширакаци,
според която българските племена носят названията си според реките, край които
живеят, като той изброява неколко племена и реки. Никифор Григора се ограничава
обаче само с река Волга, от която извежда произхода на названието българи.
Съществуват и две други
обяснения на значението на думата българи, които не са толкова популярни и
нямат толкова привърженици, но са интересни и по тази причина ще бъдат
разгледани накратко.
Първото е на Абу Хамид
ал-Гарнати (посетил Волжка България през 1135/1136г. , който се позовава на
„История на България”, която обаче не е достигнала до наше време. Не е посочен
авторът на тази история, като е изказано предположението, че тя е написана или
поне е показана на ал-Гарнати от съдията от Волжка България Йа'куб ибн Ну'ман. Според него думата
българин означава учен. Говорейки за това ал-Гарнати, съобщава за един
мюсюлмански лекар, който излекувал българския владетел и помогнал да се победят
хазарите, в резултат на което българите приели исляма. Това сведение и
интересно, тъй като в българския език има запазена като архаизъм думата „биляр”
(билкар, знахар, лечител), която съответства на името на един от градовете на
Волжка България.
Другото интересно
сведение е на архиепископа на Солдания Йоан от 1404г. Той счита, че българите
са потомци на римляните и македонците, а названието българин се дължи на
простонародния латински, който са говорели. Цар Калоян наистина е писал на папа
Инокентий, че произхожда от римски род, но също така от преписката между
двамата става ясно, че българите и власите нямали хора, които да могат да пишат
на латински и се налагало да се прави междинен превод на гръцки език. Пак по
тази причина били изпратени в Рим да се обучат на латински език синовете на
владетеля и на презвитер Константин. По-друга е позицията обаче на Антонио де
Бонфини (починал през 1502г.) в „История на унгарците”: ”Власите произхождат от
римляните, понеже и до днес говорят техния език, който не бил изтръгнат, макар
и разположен между толкова много варварски племена, и обитават оттатъшната
страна на Истър, която някога населявали даки и гети; другата страна била заета
по-късно от българите, които дошли от Сърматия”. (ЛИБИ, т. 5.1, стр. 139).
Архиепископ Йоан не споменава подобно нещо за власите, макар да говори за тях непосредствено,
след като описва произхода на българите от римляни и македонци. Власите са
използвали във владетелската канцелария български и латински език. Тъй като съчинението
на Бонфини е от времето след падането на България под турско робство, когато
българският език бил изместен от латинския във владетелската кореспонденция на
Влашко и Молдова, то по-скоро това известие се базира на ситуацията след началото
на ХVв..
*************
Мойсей Хоренски (370-493), История на Армения, ХИБ,1, 53 (Сведението
е почерпено от Мар Абас Катина, автор от ІVв, чието съчинение не е достигнало
до днес.)
Тези земи били
обезлесени и впоследствие заселени от преселници на вхндур булгарина Вунд, по
името на когото тези са наречени Вананд.
Прокопий Кесарийски, ХИБ, т. 1, стр. 60
В старо време голямо множество хуни, наречени
тогава кимерийци, населявали областите, които току-що споменах (около Дон,
Азовско и Черно море). Веднъж на техен цар се родили двама синове: единият на
име Утигур, а другият Кутригур. След като умрял баща им те си разделили властта
помежду си и дали имената на своите подвластни, така че дори до наше време
едните се наричат утигури, а другите кутригури.
Добавка от VІІІв. към „Географията” на Ананий Ширакаци (ХИБ,
1, 77-78)
Северно от нея
(Сърматия) се намират племената тюрки и българи, които носят имената си от
названията на реките: Купи-булгар, Кучи-булгар, Оногхонтор-булгар,
Чдрар-булгар. Това са сегашни названия, които не са известни на Птолемей.
Абул-Мундир Гишам ибн-Мухамед, известен с
прозвището Ал-Калби († 819) – фрагмент запазен в съчиненията на Якуби и Казвани
"Ибн-Ал-Калби е казал: от синовете (или потомците) на Яфет,
сина на Ной са: Юнан, Саклаб, Абдар, Бурджан, Бурджас и Фарс, а Рум намиращи се
между тези народи и арабите. На друго място Иб-Ал-Калби е казал: моя баща ми е
разказвал, че Рум, Саклаб, Армини и Ифранджа са братя, те са синове на Лант,
сина на Кашлухим, сина Яфетов; всеки от тях населявал известна част от земята,
която получила от него название.
Ал-Масуди (първ. пол. ІХв.)
…Следните народи
произхождат от Яфет: Ашбан, Рус, Бурджан, Хазар, Турк, Славян, Яджудж и
Маджудж, Фарс, Мадян, обитателите на морските острови и Булгар…
…Бурджан са от потомците
на Юнан, сина Яфетов…
… Третият народ са
Юнанийците, Рум, Славяните, Ифаранджа и съседните с тях народи на север. Тези
народи са имали един общ език и един цар.
"Книга на познанието" от Абу-Мухамед Абдалаха
ибн-Мусалим известен с прозвището Ибн-Кутайб (умрял през 884-5 или 889 година)
Що се отнася до Яфет, то
от неговите потомци са: Славяните, Бурджан и Асбан; тяхното местообитание е
страната Рум, до Румийците. От неговите потомци (са също) Турк, Хазар, Яджудж и
Маджудж.
Йосиф бен Горион или Йосипон (цитиран е през 955/956г. от
Абу-Саглем: Книгата на Йосиф, която е била съставена по време на втория храм [в Йерусалим])
Тогарма са съставени от
десет племена, които са: хазар, пацинак, аликанус, булгар, рагбин, турк, буз,
забук, унгар, тилмац. Всички те живеят на север и страните им се назовават със
същите тези имена. а те живеят по река итил, но унгар, булгар и пацинак живеят
край голямата река, наречена Дануби.
Саид Ибн-ал-Батрик, или Евтихий Александрийски (умрял
около 939-940)
А в това число били от
потомците Яфетови петнадесет човека, разселили се от Диджли до най-отдалечените
краища на севера. От тях (произхождат): Турк, Баджнак, Тагазгаз, Тибет, Яджудж
и Маджудж, Хазар, Аллан, Абхаз, Санария, Джузран, Голяма Армения, Малка Армения,
Хауран, Антакия, Халдия, Афлагуния, Кабадукия, Харшан, Юнонийците, Рум,
Бизантия, Рус, Дайлем, Булгар, Славяни, Анкитирд (или Анкабурд), Ифранджис,
Джаластийците и Андалус.
„Царе” от Йосиф Генезий (съставена между 944г. и 959г.),
ГИБИ, 4, стр. 334
А
предводителят на българите, по род произхождащ от аварите и хазарите и водещ
името си от господаря си Булгар, когото ромеите оставили да се засели в
Доростол и Мизия…
Писмо на хазарския хаган Йосиф от 961г
Съобщавам ти, че
произхождам от синовете на Яфет от потомството на Тагарий. Така намерих в
родословните книги на моите предци, че Тагарий имал десет синове, ето имената
им: първия Авияр, втория Турис, третият Аваз, четвъртия – Угуз, петия Биз-л,
шестия Т-р-ка, седмия Хазар, осмия – Янур, деветия – Б-лг-р, десетия – Савир.
(ХИБ, т., 88-89)
Лъв Дякон, История (съставена около 992г.), ГИБИ-5, стр. 252
Казват прочее, че мизите
се отделили от северните котраги, хазари и кумани (неизвестно защо преводача е
направил такъв избор, Χουμάτων, т.е.
хумати е по-скоро хуни) и напуснали бащините си жилища. Скитайки из Европа,
завзели и заселили тази страна по времето, когато Константин Погонат управлявал
ромейската държава и по името на своя племенен началник Булгар я нарекли
България.
„Избрани спомени за чудесата на страните от Абу Хамид
ал-Гарнати (посетил Волжка България през 1135/1136г. )
И над тази страна обитават народи, които нямат брой,
те плащат джизие на царя на булгар. А смисълът на думата булгар е учен човек.
Работата е там, че един човек от мюсюлманските
търговци пристигнал при тях от Бухара, а той бил факих, добре
знаещ медицината. И заболяла жената на царя, и заболял царя от тежка болест. И
ги лекували с лекарствата, които са приети при тях. И се усилвал недъга им,
така че двамата започнали да се опасяват от смъртта. И казал им този мюсюлманин
«Ако започна да ви лекувам и вие се оправите, ще приемете ли моята вяра?» Те
двамата казали: «Да». Той ги лекува, и те се оправили и приели исляма, и приел
исляма народа на тяхната страна. И пристигнал при тях царя на хазарите начело
на голяма войска, и се сражавал с тях, и им казал: «Защо си приел тази вяра без
моя заповед?» И казал им мюсюлманина: «Не се бойте, викайте: Аллах е велик!» И
те започнали да викат: «Аллах е велик! Аллах е велик! Хвала на Аллах! О боже,
благослови Мухамад и рода на Мухамад!» — и се сразили с този цар, и обърнали
войската му в бягство, така че този цар сключил с тях мир и приел тяхната вяра,
и казал: «Я видях големи мъже на сиви коне, които убиваха моите воини и ме обърнаха
в бягство». И казал им този богослов: «Тези мъже са войската Аллах, великия и
славния.
А учените у тях се наричат балар, затова и
нарекли тази страна Балар, смисълът на което е „учен човек” и арабизирали това,
и започнали да казват „Булгар”. Аз прочетох това в „История на Булгар”,
преписана от булгарски къдия, който бил от учениците на Абу-л-Масали Джувейни,
да го помилва Алах”.
Мотофизитския патриарх Михаил Сирийски (1166-1199)
По това време трима
братя излезли от вътрешна Скития , водейки със себе си 30 000 скити…Когато
те дошли до границите на ромеите, един от тях, наречен Булгариос, взел
10 000 души и се отделил от братята си… И той помолил Маврикий да му
даде една област за да се заселят и да
станат съюзници на ромеите. Императорът му дал Горна и Долна Мизия и Дакия –
цветущи земи по времето на Анастасий, които аварите опустошиха. Те се заселили
там и станали ромейска стража. Те били наречени от тях (ромеите) българи.
Никифор Григора, Ромейска история, ГИБИ, т.11, 1983г., стр.
126
Сега
пристъпвам да обясня как мястото е получило името си България. Има една страна,
която е на север отвъд Дунав и през която тече голяма река. Местните жители я
наричат Булга. От името на тая река те получили името си българи, макар че по
начало били скити.
Из Земеописание от архиепископа на Солдая Йоан от 1404г.
(ИСИБ, т.2, АГ, бр. 9, стр.123)
Накрая на север е Волгария и е добро отечество,
но бе опустошена от турците. Те имат собствен език и като че ли е латински и
както се говори, самите те произхождат от римляните. Някой си римски император
завзел тези земи, именно Македония, с някаква дружина римляни, които като
видели, че е добро отечество, взели от тук съпруги и останали. Те поради това
се наричат „вулгари” – заради народния романски език. Затуй се хвалят, че са
римляни и това личи от езика, понеже те самите говорят така, като че да са
римляни; и в духовните дела следват латинците и гърците, но поради това, че
гърците им са съседи, и бързо ще се обърнат към нас, както опитахме.
Над
тях около Великото или Понтийското море е Волакия, голяма област...
„Царството на славяни” (издадена през 1601г.) от Мавро
Орбини
Българите – славянски
народ, са дошли от Скандинавия - според онова, което съобщават Методий Мъченик,
аланът Йорданес и Франц Иреник в кн. 6 гл. 32 – спрели се за известно време в
оня отдалечен край на Германия, който се мие от водите на Померанско море,
наричано още Балтийско, после се вдигнали оттук, плячкосвайки и опожарявайки
всичко по пътя си, за да се заселят върху просторните земи около голямата река
Волга, чието име взели, като се нарекли вулгари, а по-късно българи.
Блазуис Клайнер, История на България от Блазиус Клайнер,
съставена в
Най-подир Йосиф Инокентий Десериций (Joseph
Innocentius Desericus. Pro cultu litterarum in Hungaria ac specialim civitate dioeceseosque
Nitriensi vindicatio. Romae, 1743; idеm,
Historia episcopatus dioecesis et civitatis Vaciensis una cum rebus synchronis.
Opus posthumum. Pestini (1763).),
духовник от „Ордена на благочестивите училища”, пише в „Начало и предци на
унгарците”, че българите са били трибали, обитаващи около крайнините на Дунава.
Тъй като обаче хуните, по онова време техни съюзници и бойни другари, са били
наричани на своя език болгар,
сиреч съгражданин и съплеменник, поради това на тяхно наречие са били назовани трибали, полгари и пулгари.
Обаче, макар че лесно
мога да се съглася, че българите често сключвали военен съюз с маджарите,
смятам все така, че те са взели името си от другаде, а не от унгарците и поради
това без страх твърдя в съгласие с Кедрин: че българите са народ, произхождащ
от скитските земи на север от Черно море и водят името си от преславната река Волга и са били наричани отначало
волгари или вулгари и после българи, това име е било за тях наследствено и
най-употребявано, както може да се види у Йовий, Луций (Joannes Lucius. De Regno Dalmatiae
et Croatiae libri sex. Amstelodami 1666 (Francofurti, 1666; Amstelodami, 1668);
idеm, Inscriptiones Dalmaticae,
notae ad memoriale Pauli de Paulo. Notae ad Palladium Fuscrum. Addenda vel
corrigenda in opere De Regno Dalmatiae et Croatiae. Venetiis, 1673; срв. S. Gliubich, Dızionario
biografico degli uomini illustri della Dalmazia. Vienna, 1856, pp. 187—190.), Йорданес, Кромер (Martini Cromeri.
De origine et rebus gestis Polonorum libri XXX. Recogniti ab autore. Una cum
funebri eiusdem autoris oratione, Sigismundi Regis vitam compendiose complexa
et aliquoties iam prius edita. Accessit modo iudicium Francisci Robortelli
Utinensis authore(!) et libro. Basileae (1558) ) и др. Теофан също цитира от [Монте] касинския монах, който
живял към 855г. от Хр., че Велика Булгария или Волгария била разположена на
север около р. Волга. Не е в
противоречие това, което твърди [Константин] Багренородни: че българите обитавали
съседни на печенегите земи, които се мият от водите на реките Днепър и Днестър, сиреч на Бористен
или Днепър. Това с нищо не
опровергава горното мнение, тъй като една и съща област в различните си части
може да има много реки, които я пресичат или само граничат с нея, по които може
да бъде описана. Нека се прибави и това, че често една и съща река има у
авторите различни имена и следователно авторитетът на [Константин] Багренородни
не ни кара да подхвърлим на съмнение казаното по-преди и основаващо се на
авторитета на мнозина [автори]. Смятам обаче, че съм казал достатъчно вече за
името и произхода на българите.
Паисий Хилендарски
Афет имал един син,
наричали го Мосхос. На Неговото племе и род се паднал и от него се отделил
нашият славянски език и се наричал Мосхосов род и език. Тоя род и език отишъл
на север, гдето е сега Московската земя, и по онзи свой прадядо Мосхос нарекли
Москва реката, гдето най-напред се заселили, а по нея и селището. После
постепенно го превърнали в град, там поставили царския престол и поради това
всички се нарекли московци - и до днес. В Московската земя има една страна,
нарича се Скандавия. Както се разпръснали най-напред, ония, които били в тая
страна, нарекли ги скандавлани. Тия скандавлани след много години и време, като
се умножили в оная земя, дигнали се от нея, отишли на запад и намерили там земя
покрай Окиан-море. Това море се нарича Балтско и Помариско. И се заселили тия
скандавлани там покрай Брандибур, а по това име сандавлани после нарекли тоя
род славяни - и до днес. Ония, които останали там, се зоват славяни. Кръстили
ги свети Кирил и Методий и заради тях нарекли нашите книги и целия род и език
славянски род. Те говорят славянски език най-правилно и най-чисто и говорят
много думи, подобни на българските, но сега държат римска вяра и воюват на
страната на немския цар. Римляните ги подчинили под властта и вярата на папата.
Тия славяни са от един род и език с българите. Когато се населили в оная земя
край немците и брандебурите, по едно време се подигнал много народ от тях и
отишли пак в Московската земя, но москалите и русите не ги пуснали в своята
земя и станала голяма война и бран. Тук във войната славяните победили, отново
влезли в оная земя и се заселили край голямата река Болга, която тече от юг към
север през Московската държава и се влива в Окиан-море. Поради тая река Болга,
славяните се нарекли болгари - и до днес - и били в оная земя много години и
времена до 328г. от Рождество Христово.
Зографска история
А после пак през 3685г. имаха за крале два братя
Брем и Болг, понеже победиха много крале и завзеха много а Болг завоюва и завзе,
този народ се нарече по своето име. А този Брем завоюва западните страни и
остана там, край западното море - Балтийското в Померания, нарекоха се тези
словаци после пък и брандибури. А Болг завоюва източните земи и страни. И се
засели със своя народ. И се нарекоха българи.
Йеромонах Спиридон Рилски
И след
като мина много време, през годината от сътворението на света 4785 /723 преди Христа/,
се родиха от рода на Илирик два сина: единият по име Болг, а другият Брем,
сиреч двама братя; те не можаха да живеят заедно, но разделиха земята и Брем
взе /земята/ на север от Дунав, а Болг на юг от Дунава. Произлезлите народи от
Брем се нарекоха бреми или пеми, а от Болга - болгаре. От пемите произлязоха
словаки, а от болгарите - серби. Всички тези народи са илирически.