ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

БИТКАТА ЗА ТЪРНОВГРАД

1393г.

Превземането на Търново на 17 юли 1393г. нанесло съкрушителен удар на Второто българско царство. Две години по-късно цар Иван Шишман бил посечен, на следващата 1396 година турците разбили кръстоносния поход организиран за тяхното прогонване, след което пленили цар Иван Страцимир и го изпратили в Бурса, а през 1413г. окончателно завладели българските земи.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Главната порта на Царевец

ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА

В началото на ХІVв. турският емират на Осман и наследниците му започнал стремително да се разраства. Още при вторият султан Орхан османците успели да стъпят на Балканския полуостров и да започнат настъпление и в Европа. По това време останалите турски емирати в Мала Азия и християнските държави в Европа се намирали в етапа на развития феодализъм, който се отличавал със слаба централна власт и почти независими едри феодали. Докато емирите на останалите бейлъци и християнските владетели разчитали на малки, добре екипирани и добре обучени феодални армии, то османците предпочели да използват голяма армия, отчасти платена от тях, но отчасти съставена от зле екипирани, но силно мотивирани от жаждата за плячка доброволци. Приписват на султан Мурад І израза, че е по-добре да има 100 железни стрели, отколкото 10 златни, т.е. че предпочитал голяма, макар и зле екипирана и обучена войска, отколкото елитна, на малобройна армия.

При стъпването на османците на Балканите Византия била разкъсвана от борби за трона, България се радвала на относително спокойствие, а Сърбия на просперитет. В средата на ХІVв. обаче настъпила промяна. Усилията на Византия да привлекат помощ от Западна Европа срещу турците предизвикали точно обратния ефект – унгарци и савойци нападнали България подпомагайки император Йоан Палеолог, но в резултат от действията им османците успели да стъпят здраво на Балканите. В Сърбия цар Стефан Душан починал и многонационалната му империя се разпаднала. Все пак наследникът му цар Урош и крал Вълкашин с брат си Йоан Углеш успели да организират внушителна армия за спиране на османското настъпление, но кампанията приключила с катастрофален разгром при Черномен през 1371г..

НАСТЪПЛЕНИЕТО СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ

След битката при Черномен настъпил мирен период в българо-османските отношения, скрепен от династичния брак между султан Мурад І и дъщерята на цар Иван Александър Кера Тамара. През 1386г. обаче мирът бил нарушен и турците превзели Пловдив и София. Последвало нападение срещу Сърбия. Сърбите първоначално успели да нанесат поражение при Плочник през 1387г. Османците излели своя гняв срещу цар Иван Шишман и добружанския владетел Иванко, които през 1388г. били нападнати от 30-хилядна армия начело с великия везир Али паша. На следващата година в битката на Косово поле паднали султан Мурад І и княз Лазар, а новия сръбски владетел Стефан трябвало да се признае за васал на султан Баязид І.

През 1391г. възползвайки се от затрудненията на султан Баязид в Мала Азия влашкия воевода Мирчо предприел настъпление срещу завзетите от османците през 1388г. български земи и достигнал до Карнобат. Според турския историограф Ахмед Джевдед паша власите били отблъснати от войските на Гази Ахмед паша.

НАЧАЛОТО НА ОБСАДАТА НА ТЪРНОВГРАД

Малката порта на Царевец

През 1393г. султан Баязид І предприел ответен удар – начело на огромна за времето си армия той потеглил на поход срещу воеводата Мирчо. Баязид достигнал до Никопол, където пристигнали пратеници на Мирчо и през месец март бил сключен мирен договор, според който влашкия воевода се признавал за турски васал и трябвало да плаща ежегоден данък от 3000гроша. Тъй като в грамотите си Мирчо престава да се титулува като „господар на земята на деспот Добротица и владетел на Силистра”, то изглежда е трябвало да отстъпи тези земи на султана. След сключването на мира потегляйки обратно Баязид ненадейно обсадил Търново. Началната дата на обсадата не е известна. Сведенията, които дава Григорий Цамблак показват, че става дума за мащабна и продължителна обсада. От неговото известие се вижда, че Търново е бил подложен на пълна блокада от всички страни, което както изтъква той е било нещо необичайно. Търново е бил голям средновековен град и малките армии от периода на Второто българско царство били твърде малобройни да подложат едно такова селище на пълна блокада. Най-често били блокирани една или няколко порти. Османската армия формирана на съвсем различен принцип обаче била достатъчно многобройна за да бъде поставен градът под пълна обсада. Поради архаизирането на народите в изворите е трудно да се каже кои от васалите на султана са участвали в кампанията, но е ясно, че е била прехвърлена и анадолската войска.

СРЕДНОВЕКОВНИЯТ ТЪРНОВГРАД

Карта на средновековно Търново

Средновековният Търновград бил разположен на хълмовете Царевец, Трапезица и Момина крепост. Царевец и Трапезица поради своите природни дадености са два труднодостъпни хълма, а допълнителното им укрепяване правело изключително трудно превземането им с щурм. Между двата хълма бил разположен Новия град, който днес се нарича Асенова махала. Този квартал също бил защитен с крепостни стени. Той се разделял от река Янтра, като моста вероятно също е бил укрепен, както в периода на турското робство.

Стражниците на „Владишкия мост”

На хълма „Момина крепост” се намирало третия укрепен квартал – Девинград. Склоновете между Царевец и Девинград също представлявали квартал на Търново, но той бил извън градските стени и там живеела най-бедната част от населението. В участъка между Царевец и извивка на река Янтра бил разположен латинския квартал, наричан в периода на турското робство Френкхисар. Северно от Трапезица се намирал също неукрепения еврейски квартал.

Барут-хане (т.нар. Балдуинова кула”) и Френкхисар – ретуширана архивна снимка

КОМАНДВАНЕТО

Цар Иван Шишман – миниатюра от Лондонското четириевангелие

Съществуват разногласия относно това кой е ръководил отбраната на Търново. Сведенията на Григорий Цамблак създават впечатлението, че тя се е ръководела от патриарх Евтимий. Текстовете от „Канон молебен за царя” от Ефрем и народните предения обаче дават основание да се счита, че в началото отбраната е водена от цар Иван Шишман и синът му Александър, които едва при падането на Търново успели да избягат в Никопол. Сведенията в изворите дават основание обаче да се обоснове и алтернативна версия, че Иван Шишман е бил в Никопол през месец март, където са се водели преговори със султана и с влашкия воевода Мирчо, а след нападението на Търново неуспешно се е опитал да извърши пробив. Една преписка върху ръкопис от ХІІІв. на Радослав Вельов от Клисура, чиято достоверност се оспорва поради видимо по-късния стил на писане съобщава, че Баязид е нападнал Иван Шишман край Търново и царят е бил разбит. Относно сведението има дискусия ако бележката е автентична, то дали става дума за самото превземане на Търново или е имало първо сражение извън града.

Дискусионен е въпросът и кой е ръководил османската армия. Според Григорий Цамблак обсадата е ръководена от султан Баязид І. В Троицкия летопис се споменава, че военната кампания е ръководена от сина на султан Мурад емир Челеби и това е станало причина да съществуват и мнения, че ръководител на обсадата е бил престолонаследника, тъй като това е титла, носена от султанските синове. В някои документи от ХІV-ХVв. обаче самият Баязид е бил наричан Челеби и по времето, когато вече е бил султан. Следователно няма причина за съмнение, че султан Баязид лично е участвал в обсадата на Търново.

ОБСАДАТА

Търново е превзето от турците на 17 юли 1393г. Нямаме сведения колко време е продължила обсадата. Георги Сава Раковски пише, че обсадата е траяла три месеца, но не е посочил какъв източник е ползвал за тези данни. Този период обаче приблизително отговаря на времето между сключения договор с Мирчо край Никопол и датата на превземане на града. От сведенията на Цамблак може да се направи извод, че обсадата е продължила дълго и Баязид дори вече се е готвел да я снеме и да се оттегли.

Превземането на Търново от турците – миниатюра от 1550г.

Как е станало самото превземане на Търново също не е известно. Според преданието Търново се е състоял от 4 укрепени квартала: първият бил Трапезица и разположената под хълма Долна махала, вторият бил Царевец, третият бил Френкхисар и четвъртия обхващал района около днешната черква „Успение Богородично”. Последният квартал бил най-слабо укрепен и първо той бил превзет от турците. Пробивът станал в участъка между Сечената скала и Каябаша. Първият проникнал в града турчин бил Адил баба, но бил убит на около 180-200крачки от Сечената скала в посока към Каябаша. Мястото, което е било сочено като негов гроб се е намирало при бабукчийската чершия, където имало железен прозорец и каменна глава, обозначаваща мястото, където е бил убит. Пак според същото предание мястото, от което турците проникнали в крепостта им било посочено от един евреин, който по-късно също бил убит. Според друго предание обаче, т.нар. „Жидов гроб” не е бил на евреина, предал Търново, а на един от митичните великани основали града. Цамблак неясно отбелязва, че градът паднал, когато грехът надделял и понеже Божията воля допуснала това, а не заради силата на султана. Тези данни показват, че все пак вероятно става дума за предателство. Според друго предание един от завоевателите на Търново Мехмед Фехти е бил погребан в храма „Св. 40 мъченици”, като сградата била превърната в джамия и била наричана „Теке джамиси”.

Великата лавра „Св. 40 мъченици”

По-сложен е въпросът обаче как е станало самото превземане на Търново. Както вече стана дума градът не се е състоял от една единствена крепост, а от няколко укрепени квартала. При това положение дори да бъде превзета някаква част от града, то останалите квартали е можело да продължат да се отбраняват самостоятелно. Репресиите спрямо населението на Търново описани от Цамблак и Йоасаф Бдински, а също в руските летописи показват, че Търново е имал участта на превзет със сила град. Храмовете намиращи се на Царевец, Трапезица и около нея били или превърнати в джамии или разрушени. Единствено храма „Свети Петър и Павел” се е запазил през цялото турско робство като действащ и там се е преместил и патриарх Евтимий. Това показва, че тази част от града вероятно е капитулирала и затова е имала по-благоприятна съдба.

СЪДБАТА НА ПОБЕДЕНИТЕ

След падането на града преговорите с Баязид били водени от патриарх Евтимий. Църковния глава успял временно и частично да облекчи положението на завзетия град. Но патриархът трябвало да напусне патриаршеския дворец и храм и се настанил в най-голямата от оцелелите черкви – „Свети Петър и Павел”. Градът бил подложен на рушене и разграбване. Със заграбеното султанът надарил и своите християнски васали – Константин Деян получил намиращите се във Великата Лавра мощи на св. Иларион Мъгленски, а Страцимировия син Константин по-късно успял да издейства да бъдат пренесени във Видин мощите на св. Петка Търновска, които се пазели в дворцовия храм носещ нейното име, а също мощите на св. Теофано и св. Филотея.

Храмът „Св.св. Петър и Павел”

Иван Шишман и Мирчо не се примирили с новото си положение и потърсили помощта на унгарския крал Сигизмунд, който започнал да подготвя кръстоносен поход срещу турците. Султана предприел превантивни мерки и Търново било сполетяно от нова вълна от репресии – патриарх Евтимий след като бил изведен за публична екзекуция, макар и да бил пощаден бил заточен в Бачковския манастир, 110 търновски първенци били избити, а част от населението на града било изселено. Вероятно сред загиналите в боевете за града, а след това и при репресиите са изброените боляри в Бориловия синодик: Семир, Иончо, Добромир, Иваншо Арцо, Трошан, Ратен и неговия брат Карач, Потръц, Ханко, Стано, Михаил, Богдан, Шишман, Ботул, Радослав, Воислав, Константин, Годеслав, Чръноглав Възползвайки се от ситуацията през месец август 1394г. амбициозния цариградския патриарх Антоний поставил митрополит Йеремия да управлява Търновска епархия. Баязид предприел нов поход срещу Мирчо, който завършил с победа на турците в битката при река Арджеш. На връщане на 3 юни 1395г. по нареждане на султана цар Иван Шишман бил екзекутиран.

Мирчо с помощта на унгарците успял да завземе крепостта Холовник и да блокира анексирания от турците Никопол. През 1396г. обаче кръстоносната християнска армия която обсадила Никопол понесла катастрофално поражение. Възползвайки се от обстоятелството, че Иван Страцимир се е предал доброволно на кръстоносците султана подмамил царя с лъжливи обещания за мир, пленил го и го изпратил в Бурса.

В битката при Анкара през 1402г. султан Баязид бил пленен от Тимур, което позволило на много от прогонените от османците владетели да се върнат в земите си. Тогава вероятно Страцимировия син Константин се е върнал във Видин, а Шишмановия син Александър, който бил поставен за управител на Самсун също се върнал в земите си.

Гробовете на султан Баязид и Муса Челеби в Бурса

Двайсет години след падането на Търново обаче станало т.нар. „Второ разорение на България”. През 1413г. Муса Кеседжия нападнал българските земи на север от Балкана и ги завоювал отново. Константин избягал в Унгария и починал при едно свое гостуване на деспот Стефан Лазаревич в Белград. Скоро след завземането на българските земи Муса бил разбит и убит от брат си Мехмед. Победителят в междуособната война обаче не върнал земите на Александър, а го изпратил да управлява Смирна, чийто владетел Джунеид бей пък получил Никополския санджак.