ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ЛОБСКИТЕ АНАЛИ

ANNALES LAUBACHENSES

Аналите като историческо съчинение представляват ежегодни записи на случилите се събития през годината, които се правят без предварителен план на един автор. Запазили са се малък брой ранни англосаксонски анали от тоз тип: “Annales Cambriae” (444-1066), “Annales Lindisfarnenses” (532-993), “Annales Cantuarmenses” (618-690), “Annales Nordhumbrani” (734-802) и др. През VIIв., с началото на дейността на англосаксонските мисионери в Галия и Германия, тук се появил и такъв тип историография. Когато започнали да копират тези бележки, се оформило ядрото на всички последващи анали. При пренасянето на преписите с бележки в полетата от един манастир в друг те били допълвани с местни събития и данни от други източници; при това преписвачите сравнявали различните версии и привеждали порядък в хронологията. Най-ранните континентални анали от този тип се отнасят към епохата на Каролингите и са обособени в три основни групи: 1) аналите от манастира Белгики и производните от тях (аналите на свети Амандо, Тилианските, Лобските и Петавианските); 2) аналите, които произхождат от ранни исторически бележки правени в манастира в Лорш; 3) аналите, съставени в различни алемански манастири (Марбахските, Сен-Галенските и Рейхенауските анали).

Лобските анали

Лобските анали са открити през 1823г. от Августино Мантегац, каноник в църквата „Свети Йоан” в Монц. Текста е бил написан в полетата на сборник съдържащ съчинението на Беда Преподобни “За последователността на времената”, завършен през IX или X век. Лобските анали са публикувани за пръв път в 1-ви том на MGH SS.

За настоящия превод на български език са използвани руския превод на аналите публикуван на сайта Восточная литература” и дигиталната публикация на Monumenta Germaniae Historica. Bd. 1. Hannover. 1826, Страници 3-18, където текстовете на хрониките от тази група (аналите на свети Амандо, Тилианските, Лобските и Петавианските) са дадени паралелно.

 

ALD

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

Години от въплъщението на Господ.

687. Започнало първото управление на Пипин.

688. 689. 690. 691. 692. 693. 694. 695. 696. 697. 698. 699. 700. 701. 702. 703. 704. 705. 706.

707. Умрял херцог Хилдулф; погребан е в Лобския манастир.

708.

709.

710.

711.

712.

713.

714 (711). Умря Гримоалд (712). Пипин умря през месец декември.

715.

716.

717 (713). Император Лъв.Станала битка между Карл и Рагамфред при Винчи, през месец март, в неделята по средата на великия пост.

718.

719.

720. Карл започнал война срещу саксите.

721.

722.

723.

724.

725. Карл бил за пръв път в Бавария.

726.

727.

728.

729.

730. Карл се отправил в Свевия против Лантфрид.

731. Карл бил в Гаскония против Едо.

732. Карл започнал война против сарацините.

733. Слънчево затъмнение.

734.

735 (734). Карл пристигнал с войската в Гаскония.

736.

737. Карл започнал война против сарацините.

738.

739.

740.

III. ЛОБСКИ АНАЛИ, ПРОДЪЛЖЕНИЕ

741. Карл умрял. Карломан и Пипин. Император Лъв умрял. Наследил го синът му Константин.

742.

743.

744.

745.

746.

47 (745). Карломан се отправил за Рим .

(747). Раждането на великия крал Карл.

748.

749. (747). Грифо заминал в изгнание.

750.

751 (749 или 750). Пипин бил помазан за крал край Суасон.

752.

753.

754 (752). Папа Стефан пристигнал във Франция.

755 (752). Крал Пипин с франките заминал за Италия.

756.

757. Франките обсадили Павия.

758. Пипин бил в Саксония.

759.

760. Крал Пипин се сражавал срещу Вайфар.

761. Слънчево затъмнение.

762.

763 (762). Пипин бил на събранието във Вормс. (763). Слънчево затъмнение.

764. Силен студ.

765.

766.

767.

768. Крал Пипин умрял на 8-я ден преди октомврийските календи. Наследили го синовете му Карл и Карломан.

769.

770.

III ЛОБСКИ АНАЛИ, ВТОРО ПРОДЪЛЖЕНИЕ

771(768). Карломан умрял на 2-я ден преди декемврийските нони.

772 (около 770). Крал Карл започнал война против саксите в Ересбург.

773. Адриан приел понтификата през февруарските календи.

774 (772). Карл отново бил в Италия и заловил Дезидерий и жена му, и дъщеря му; отвел ги със себе си във Франция.

775.

776. Карл отново бил в Саксония, и подчинил саксите и получил заложници, които направил християни; и Карл построил крепост край река Липиа.

777.

778 (779). Карл бил в Испания в Кесария-Августа (Сарагоса).

779.

780.

781.

782. Въстаналите сакси убили много франки; и Карл като събрал саксите, заповядал да ги обезглавят.

783.

784.

785.

786.

787. Карл се отправил за Рим, и показвал този знак „” над хората.

788.

789.

790

791 (792). Крал Карл бил за пръв път в Хуния.

III. ЛОБСКИ АНАЛИ, ВТОРА ЧАСТ

796. Папа Адриан умрял на 8-я ден преди януарските календи.

801. Господин Карл станал император.

807. Двукратно слънчево затъмнение.

811. Двукратно слънчево затъмнение.

813. Слънчево затъмнение.

814. Императорът господин Карл умрял на 5-я ден преди февруарските календи. Властта взел синът му Людовик.

838. По подобен начин той ни съединил с бог.

840. Господин Людовик умрял на 12-я ден преди юлските календи. Наследил го император Лотар. scpt RC (писа Рикбод)

842. Станало сражението във Фонтенуа между Лотар и Людовик и Карл на 8-я ден преди юлските календи, в събота.

846. На 8-я ден преди юлските иди станала страшна буря, от която загинали много хора; и на 18-я ден преди юлските календи станало  сражение между Пипин, синът на Пипин и хората на Карл, в което Хуго и Рикбод загинали, в събота.

851. Императрицата госпожа Ирмингарда умряла на 13-я ден преди априлските календи.

855. Крал Лотар, син на император Лотар, взел за жена Теутберга.

858. Крал Лотар повел войската в Бургундия против своя родственик Хукберт, тръгвайки от Аахен на 5-я ден преди януарските календи, във вторник. Пак през тази година Людовик повел войска срещу своя брат Карл, като го заставил да бяга.

863. Голям глад.

868. Умрял крал Лотар Младши.

869. Кралица Ирминтруда също умряла.

885. Крал Карломан умрял.