ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

АНАЛИТЕ НА СВЕТИ АМАНДО

ANNALES SANCTI AMANDI

Аналите като историческо съчинение представляват ежегодни записи на случилите се събития през годината, които се правят без предварителен план на един автор. Запазили са се малък брой ранни англосаксонски анали от тоз тип: “Annales Cambriae” (444-1066), “Annales Lindisfarnenses” (532-993), “Annales Cantuarmenses” (618-690), “Annales Nordhumbrani” (734-802) и др. През VIIв., с началото на дейността на англосаксонските мисионери в Галия и Германия, тук се появил и такъв тип историография. Когато започнали да копират тези бележки, се оформило ядрото на всички последващи анали. При пренасянето на преписите с бележки в полетата от един манастир в друг те били допълвани с местни събития и данни от други източници; при това преписвачите сравнявали различните версии и привеждали порядък в хронологията. Най-ранните континентални анали от този тип се отнасят към епохата на Каролингите и са обособени в три основни групи: 1) аналите от манастира Белгики и производните от тях (аналите на свети Амандо, Тилианските, Лобските и Петавианските); 2) аналите, които произхождат от ранни исторически бележки правени в манастира в Лорш; 3) аналите, съставени в различни алемански манастири (Марбахските, Сен-Галенските и Рейхенауските анали).

Аналите на свети Амандо

„Аналите на свети Амандо” са били открити в манастира Сен-Дени намиращ се край Париж, в старинен кодекс съдържащ съчинението на Беда Преподобни „За последователността на времената”. Текста не е бил озаглавен и е бил преписан след хрониката на Беда за шести век. Аналите са получили това название тъй като в тях са споменати абати и светци, които не могат да бъдат отнесени към други църкви и манастири. Текста на аналите за пръв път е бил публикуван от Дюшене в “Писатели на истории за франките”, том 3, стр.125 и преиздаден от Буке (без хрониката на Беда) в том 2, стр.645 и в том 5, стр.28.

За настоящия превод на български език са използвани руския превод на аналите публикуван на сайта „Восточная литература” и дигиталната публикация на Monumenta Germaniae Historica. Bd. 1. Hannover. 1826, Страници 3-18, където текстовете на хрониките от тази група (аналите на свети Амандо, Тилианските, Лобските и Петавианските) са дадени паралелно.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

АНАЛИТЕ НА СВЕТИ АМАНДО

ANNALES SANCTI AMANDI

Години от въплъщението на господ.

687 (691). Битката на Пипин¹ при Тертри, където той победил франките.

688. 689. 690. 691. 692. 693. 694. 695. 696. 697. 698. 699. 700. 701

702. Смъртта на крал Хилдеберт

703. 704. 705. 706. 707.

708. По това време Дрого умрял през пролетта².

709. По това време Пипин потеглил за Свевия против Вилхар³.

710. Отново Пипин бил в Свевия против Вилхар.

711. По това време Валарих⁴ повел войската на франките в Свевия против Вилхар.

712. По това време епископа повел войската на франките в Свевия против Вилхар.

713. Смъртта на епископ Свидберт⁵ през месец март.

714. Смъртта на Гримоалд⁶ през месец април и смъртта на Пипин през месец декември.

715. По това време саксите опустошили земята на хатуарите⁷.

716. По това време Радбод⁸ пристигнал в Кьолн през месец март.

717. Станала битката между Карл и Рагамфред при Винши⁹ през месец март, в неделята по средата на великия пост.

718. Карл за пръв път бил в Саксония.

719. Умрял Радбод.

720. Карл започнал война против саксите.

721.

722.

723.

724.

725. Карл бил за пръв път в Бавария.

726.

727.

728. Отново Карл бил в Бавария.

729.

730. Карл заминал за Свевия против Лантфрид¹⁰.

731. Карл бил в Гаскония против Едо¹¹.

732. Карл започнал война против сарацините през месец октомври.

733. Карл пристигнал с войската във Вистрагау¹².

734. Отново Карл потеглил с войската за Вистрагау.

735. Карл бил с войската в Гаскония.

736. Карл воювал против синовете на Едо¹³.

737. Карл започнал война против сарацините.

738.

739.

740.

741. Карл, вожда на франките, умрял през октомврийските иди¹⁴.

742. Карломан повел войската срещу против Хуналд.

743. Карломан започнал война срещу баварците.

744.

745.

746.

747. Карломан се отправил за Рим.

748.

749. Грифо¹⁵ бил в изгнание.

750.

751. Пипин бил помазан за крал край Суасон.

752.

753. Хилдегар¹⁶ бил убит в Саксония.

754. Папа Стефан пристигнал във Франция¹⁷.

755. Крал Пипин с франките потеглил за Италия, победил лангобардите. Умрял Карломан.

756.

757. Франките обсадили Павия¹⁸.

758. Пипин бил в Саксония.

759.

760. Крал Пипин се бил срещу Вайфар¹⁹.

761. Пипин бил в Гаскония с Карл и изгорил с огън Клермонт.

762. Пипин отново потегляйки за Гаскония с Карл и Карломан победил гасконците.

763. Пипин имал събрание във Вормс.

764. Тогава бил голям студ и започнал на 19-я ден преди януарските календи, и продължил до 17-ия ден преди априлските календи.

765. Пипин имал събрание в Атиниа.

766. Пипин бил в Гаскония и построил Аргентон²⁰.

I. АНАЛИ НА СВЕТИ АМАНДО, ПРОДЪЛЖЕНИЕ

767. Пипин отново бил в Гаскония през месец март и отново през месец август.

768. Вайфар бил убит на 4-я ден преди юнските нони²¹ и крал Пипин умрял на 8-я ден преди октомврийските календи²². И Карл, и Карломан били помазани за крал на 7-я ден преди октомврийските иди²³.

769. Крал Карл бил за пръв път в Гаскония оттатък Гарона.

770.

I. АНАЛИ НА СВЕТИ АМАНДО, ПРОДЪЛЖЕНИЕ ВТОРО

771 (772). Карломан умрял в Салмун в навечерието на декемврийските нони²⁴.

772 (773). Крал Карл започнал война срещу саксите в Хересбург.

773 (774). Крал Карл бил в Италия и започнал война срещу лангобардите.

774 (775). Отново Карл бил в Италия и заловил Дезидер²⁵ и жена му, и дъщерята, довел ги със себе си във Франция.

775 (776). Отново Карл бил в Саксония и тогава започнал война, и завзел Сигибург. 776(777). Отново Карл бил в Саксония и подчинил саксите, и получил заложници, които направил християни: и Карл построил крепост на река Липиа.

777 (778). Карл имал събрание в Патресбрун²⁶.

778 (779). Крал Карл бил в Испания в Сарагоса.

779.

780. Крал Карл разделил своето кралство между своите синове и заминал за Рим.

781.

782. Въстаналите сакси убили много франки: и Карл събрал саксите, наредил да ги обезглавят²⁷: и през тази година епископ Гизелберт²⁸ умрял на 10-я ден преди юнските календи.

783. Кралица Хилдегарда²⁹ умряла в навечерието на майските календи; и кралица Бертрада на 3-я ден преди юлските иди в Шуази-о-Бак умряла, майката на Карл³⁰.

784. Карл за трети път се върнал в Саксония, и се задържал там.

785. Карл завзел Саксония, и Видукинд бил обърнат³¹.

786. Карл разорил тюрингите за техните престъпления.

787. Карл се отправил за Рим и се появил този знак „†” по хората³².

788. Карл завзел Тасило, подчинил баварците.

789. Карл се сражавал срещу вилците³³ във Винедония; и Карл, сина му, приел властта зад Сена: и тази зима била по-лоша от другите.

790.

791. Крал Карл бил за пръв път в Хуния³⁴.

I. АНАЛИ НА СВЕТИ АМАНДО, ЧАСТ ВТОРА

792. Саксите избили франките при река Елба край морето, в навечерието на юлските нони в петък.

793.

794.

795.

796. Крал Карл изпратил своя син Пипин в Хуния³⁵: и той самия се върнал с мир; и много съкровища получил, и ги донесъл във Франция.

797. Крал Карл имал съвещания в Аахенския дворец с епископите, абатите, монасите за манастира „Свети Павел”, който обещал да издигне; и през тази година заминал за Саксония, и зимувал там.

798. Карл зимувал в Саксония, и цялото лято бил там, и като заложници 1600 първенци довел оттам, и ги разпределил из Франция.

799. Римляните от злоба осъдили папа Лъв; и самия Лъв дошъл при Карл във Франция, и той го възстановил на неговото място³⁶.

800. Крал Карл бил на морето на риболов³⁷; и умряла кралица Леутгарда³⁸. И той се отправил за Рим, и помирил римляните и папа Лъв; и Лъв го благословил за император³⁹.

801. Император Карл връщайки се от Рим се отправил за Аахенския дворец и през същата тази година сарацините се появили отвън, и франките били избити.

802. Император Карл в Аахенския дворец имал съвещание, където всички заедно му се заклели във вярност, монасите, канониците, така и направили.

803.

804. Император Карл с децата си и франките пристигнал в Саксония и заповядал едни да убият, и други да разпръснат из цялото негово кралство; и папа Лъв отново дошъл във Франция.

805. Император Карл изпратил сина си Карл с войска във Венедония.

806. Император Карл разделил своето кралство между своите синове.

807. Карл император имал събрание в Ингелхайм с франките; и той раздал своите дарове и те се завърнали по домовете.

808. Краля на норманите Готфрид⁴⁰ пристигнал с войска във Венедония и император Карл изпратил своя син Карл против него, за да го спре, и той се завърнал в земята си.

809. През тази година имало такова наводнение, каквото никога не са виждали в тази земя и на 5-я ден преди януарските календи било най-високо. И през тази година била издигната гробницата на светия епископ Амандо⁴¹ на 12-я ден преди октомврийските календи и построена на своето място на 10-я ден преди ноемврийските календи.

810. Император Карл отправил с войската на франките в Саксония, и там имал събрание в Фереда; и там дошли венедите и се предали на краля⁴².

______________________

Бележки:

1. Пипин ІІ Херисталски (ок. 635- 16 декември 714г), майордом на Австразия (679-714). След битката при Тертри през 687г., в която разбил войската на нейстрийския майордом Берхар, Пипин пленил крал Теодорих ІІІ (673, 675-691) от династията на Меровингите и в резултат на постигнатата договореност бил признат за майордом на франките. По-късно възстановил длъжността майордом на Нейстрия, но на нея бил поставен негов привърженик. За да укрепи позициите си той направил своя син Дрого (Дроко, Дрогон), херцог на Шампания, а по-късно херцог на Бургундия.
2. Дрого умрял на 28 март 708г.
3. Вилхар (Vilarius, Wilharius, Willeharius, or Willicharius), херцог на Алемания (709-712)
4. Валарих (Валарик) – франкски херцог
5. Свидберт – епископ на Фризия
6. Гримоалд ІІ Младши, майордом на Бургундия и Нейстрия. След смъртта на брат си Дрого (вж. бул. 1 и 2), той станал наследник на баща си, но когато отивал на посещение на болния си баща бил убит. Същата година починал и Пипин.
7. Хатуария – област между Рейн и Маас.
8. Радбод (Редбад) – херцог на Фризия (ок. 690-719). След смъртта на Пипин ІІ честолюбивата му жена Плектруда се обявила за регент на 15-годишния крал Дагоберт ІІІ и на 6-годишния си внук, майордома Теодоалд, син на Гримоалд Младши и внук на Радбод. Противниците й след като били разбити на 26 септември 715г. при Форе-де-Куис си избрали за майордом Рагенфред (Рагамфред), сключили съюз с Радбод и нападнали Кьолн, където резидирала Плектруда. Тя била принудена да плати значителен откуп.
9. На 24 март 717г. Карл Мартел (686/688-22 октомври 741) разбил при Винчи (Винши, Виней) войската на противниците крал Хилперик ІІ (715-721) и Рагамфред.
10. Лантфрид (Landfrid, Lanfred)– херцог на Алемания (709-730)
11. Ед Велики (Eudes, Eudo, Odo) – херцог на Аквитания и Гаскония (674/700-735). На 9 юни 721г. той успял да разбие арабската армия предвождана от Ал-Самх-ибн Малик, но десет години по-късно претърпял от тях тежко поражение при Бордо.
12. Вестергау (Westergau, Westrachia) - област във Фризия
13. Похода е бил насочен срещу синовете на херцог Ед – херцозите на Аквитания Хуналд І (Юналд) и Хатон (Ато).
14. Карл Мартел умрял на 22 октомври 741г.
15. Грифон (Грифо) бил син на Карл Мартел от наложницата Свангилда (или втора съпруга). Братята му Пипин къси и Карломан го обявили за незаконнороден и отказали да делят властта в него. Те го заловили с измама и го затворили в манастир, но той избягал от там в Бавария . Бил убит през 753г. при Сен-Жан де Морене в битката с брат си Пипин.
16. Хилдегар - архиепископ на Кьолн (747-753)
17. Папа Стефан ІІ (ІІІ) (752-757) се обърнал за закрила към френския крал от лангобардите. От отвоюваните от лангобардите земи се оформила светската папска държава.
18. След изтеглянето на войската на франките на 1 януари 756г. краля на лангобардите Айстулф отново нападнал папата. Пипин отново дошъл на помощ, разбил лангобардите и обсадил краля им в Павия. Айстулф бил принуден да сключи мирен договор, по силата на който се признал за зависим от краля на франките и обещал да плаща ежегоден данък.
19. Вайфер – херцог на Аквитания (748-767), син на Хуналд І. Пипин поискал от Вайфар да върне отнетите имения на църквата, да плати обезщетение за избитите готи и да върне бегълците. За да протака Вайфар приел условията, но вместо да ги изпълни в съюз с графа на Бурж Униберт и графа на Оверн Бладин нападнал владенията на Пипин. Последвал поход на Пипин, в който участвал и синът му Карл. По време на този поход бил опожарен град Клермон и бил заловен граф Бладин.
20. Пипин III възстановил Аргентон, който бил разрушен от Вайфар.
21. Вайфар бил убит от своите приближени на 2 юни 768г.
22. Пипин починал на 24 септември 768г.
23. 9 октомври 768г.
24. Карломан починал на 4 декември 771г., а владенията били присъединени към тези на брат му Карл Велики.
25. Дезидерий – последният лангобардски крал (756-5юни 774), херцог на Сполето (758-759).
26. По време на държавния събор в Падерборн били покръстени много сакси, били водени преговори с някои видни сарацини и били разгледани някои църковни въпроси.
27. Според другите извори броят на избитите сакси бил 4500.
28. Гизелберт - епископ на Турне и Нуайон.
29. Кралица Хилдегарда починала на 30 април 783г.
30. В изворите има различия относно датата на смъртта на кралица Бертрада: 12 юли (Ann. r. Franc. (Lauriss.), Ann. Einh., Ann. Fuld.), 13 юли (Ann. s. Amandi), 8 юни (Ann. Mosell., Ann.Lauresh., Chr. Moiss.).
31. Става дума за покръстването на Видукинд във вила Атинаик.
32. В Лаурис. анали събитието е отнесено към декември 786г.: «През декември същата година на небето се появила светлина, толкова ужасна, каквато в наше време до този момент никога не е имало; по дрехите на хората се появявали знаци на кръст, а някои твърдели, че са били видели кървав дъжд, от тома ужас и голяма тревога обхванала народа, а след това последвал голям мор».
33. Похода срещу вилците, т.е. лютичите е бил предизвикан защото постоянно обезпокоявали ободритите, които били съюзници на франките. По-подробно описание на военните действия има във Лаурис. и Фулд. анали.
34. Става дума за похода срещу аварите.
35. Обезсилените от вътрешни междуособици авари не могли да окажат успешна съпротива. След като предводителите им били убити, аварите се подчинили на франките и им предали съкровищата си.
36. Профренската политика на папа Лъв ІІІ предизвикала недоволство в Рим. Противниците му, предвождани от племениците на покойния папа Адриан I -примицерия Пасхалий и сацелярия Кампул, на 25 април 799г.нападнали Лъв III по време на религиозна процесия и го заточили его първо в църквата „Свети Силвестър”, а после в манастира „Свети Еразъм”, нареждайки да го ослепят и да му отрежат езика. Папата успял да избяга при франките и с тяхна помощ се върнал в Рим.
37. Карл предприел укрепителни работи по морето за защита от морски нападения на пирати, нормани и маври.
38. Кралица Леутгарда починала на 4 юни 800г.
39. На 1 декември 800г. в базиликата „Св. Петър” в Рим се състояло събрание, по решение на което папата за да се защити от повдигнатите му обвинения, положил клетва на 23 декември 800г.. На 25 декември 800г. папа Лъв короновал Карл за император.
40. Кралят на Южна Дания (Ютландия) Годфред Вейдеконг (800/804-810) нападнал ободритите, които били съюзници на франките. Той превзел със щурм Рерик и обесил княз Годлав, а след това нанесъл поражение и на княз Дражко (Траско, Драговит). Карл на свой ред предприел военни действия срещу съюзните на даните славяни, като изградил укрепления по границата. Дражко със саксонска помощ успял да превземе столицата на смелдите Кононбург. В крайна сметка бил сключен мир между Дражко и Годфред.
41. Свети Амандо (починал на 6 февруари 676г.) е бил мисионер при фризите, баските, а също при славяните в Каринтия и Тирол, макар мисиите му да не били особено успешни. В периода 647-650г. бил епископ на Маастрихт, но напуснал поста, тъй като духовенството било недоволно от провежданите от него реформи. Той основал два манастира в Гент - Бландиниум и „Св. Баво”, както и манастира Елно край Турне.
42. След смъртта на Дражко новият княз на ободритите Славомир подновил съюза с франките.