ALD * HISTORICAL
MATERIALS * ALD
Молдавско-полска летопис обхващаща
периода 1352—1564 г.
Молдавско-полската летопис обхващаща периода
1352—1564 г. е известна по два преписа и едно копие от втората
половина на XVIII в.
Основния препис (най-ранния) Варшавския
се е съхранил в сборник със смесено съдържание (ПР, Варшава, Национална
библиотека, Отдел ръкописи, № 3080), написан на полски език през XVI в.;
Молдавско-полската летопис е датирана - 28 октомври 1566г., в 1°, на
Съдържание на ръкописа: Л. 1—47 — Записки на еничарина. Л. 48—54 —
Молдавско-полска летопис от Драгош до Александър Лапушняну (1352—1564 г.). Л.
54 об.—57 — Фрагмент от повестта за влашкия господар Влад Цепеш (Дракула).
Другия е Краковския препис (ПНР, Краковски градски архив, ф. Русецких, №
26; обозначение — К), написан е
на полски език в началото на XVII в., в 1°, на
Съдържание на ръкописа: Л. 3—122 — Записки на еничарина. Л. 122—139 —
Молдавско-полска летопис 1352—1564 г. Л. 140—144 — Записки за щурма на град
Сегет през 1566г., кратки бележки и сведения от Лвов.
Издания и изследвания: I. Los.
Pamietniki lanczara, Krakow, 1912, str. ХХП—XXIV; Грекул, Ф.А.,
„Славяно-Молдавские летописи, ХV-ХVІв., М.,
1976, стр. 105-125 (Руския превод
е публикуван на сайта „Восточная литература”).
ALD
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]
МОЛДАВСКО-ПОЛСКА
ЛЕТОПИС
1352-1564
Преписано от хроника за Молдавската земя, също и за господарите й, как молдовците за пръв път за дошли в Молдавската земя и кой пръв е бил техен господар или воевода, от първата годината на Сътворението на света 6860, от Рождество Христово 1352. През 1566 година, месец октомври, 28, в Яш.
По Божия воля, първият воевода Драгош дошъл от Унгарската земя от града и реката Омарамаруса като ловец на лов за тур, който той убил край тази река Молдова, и пак там се веселил със своите панове. Тази земя му харесала и той останал там, и на тази земя заселил същите тези унгарски молдовци, и бил господар две години.
После неговият син бил господар, но не пише, как е било името му.
После Богдан, не пише, чий син, бил господар четири години.
После сина на Богдан, Яцко, бил господар осем години.
После Мушажиновия син, Петър, бил господар 8 години.
После сина на Петър, Роман, бил господар осем години.
После брата на Роман, Стефан, бил господар 7 години.
После Юг бил господар две години, не пише, чий син е бил.
През 6907 година господар е бил Александър воевода, и е бил господар 38 години и 8 месеца. И за него не пише, чий син е бил.
После Илияс воевода е бил господар две години и девет месеца сам, а после със своя брат Стефан били двамата господари седем години. Този пък Стефан после изменил на своя брат Илияс и го ослепил; после, след като ослепил брат си бил господар пет години.
После воевода станал Роман и екзекутирал този Стефан; и бил господар този Роман, син Илияс воевода, една година.
После станал господар сина му Александър за една година; той предал на унгарския [крал] Килия, за да го защитават от турците; не пише на кой крал.
После бил господар Чубек воевода два месеца.
После бил господар сина на воеводата Илияс, Александър, четири години. При него се появили владици и митрополити от патриарха на Сръбската земя Никодем, при крал Юри деспот. Този пък Александър умрял в молдавския Белгород.
През 6962 година, месец август, 26, господар станал Богдан воевода, сина на Александър воевода; бил господар две години, когото предал на екзекуция Петър воевода, който наричали Арон Харназан; той бил господар две години. При този воевода молдавците започнали да дават данък на турците.
После станал господар воеводата Стефан и заповядал да екзекутират този Петър Харназан. Той бил господар три години.
Лето Господне 6965, август, 12, на велики четвъртък дошъл от Влашката земя Стефан воевода, син на Богдан воевода.
Лето Господне 6969. Юни, 5, същия този Стефан воевода воювал в Секулската земя.
Лето Господне 6970. Юни, 22, край Килия унгарците ранили воеводата Стефан в крака.
Лето Господне 6971. Юни, 5, довели на този Стефан воевода жена от Киев, сестра на Симеон, киевския цар.
Лето Господне 6973. Януари, 23, в четвъртък дошъл същият този воевода при Килия, и я придобивал в петък. В събота я превзел от унгарците и поставил там пуркулабите Исая и Бухте. А той самия потеглил назад за Сучава, благодарейки на Господ Бог за победата.
Лето Господне 6974. Юли, 10, построил манастира на света Богородица в Путна.
Лето Господне я 6975. Ноември, 19, Матиаш станал унгарски крал и дошъл със своите войски в Молдавската земя до Тотруш, после до Романския търг и изгорил местенцето, после дошъл и до молдавския [град] Бойов. После дошъл срещу крал Матиаш този Стефан воевода със своите войски, разбил го напълно, и крал Матиаш бил ранен от него, едва си заминал със срам по друг път в Унгария с малко хора.
Пак през тази година умряла жената на господаря, тази от Киев, Евдокия.
После Стефан воевода се помирил с крал Матиаш, и крал Матиаш подарил на Стефан воевода два замъка в Унгария, Балта и Чичава, с техните околности в Арденската земя.
Лето Господне 6978. Август, 20, дошла голяма татарска войска в Молдова, и Стефан воевода се бил с тях край дъбравата Липница край Днестър, и ги поразил, и цялата им плячка отнел. По това време татарите минали през Подолието, тъй като нашите им пресекли пътя.
После наредил да се освети този манастир Путна, благодарейки на Господ Бог за победата; [това направили] самия митрополит Теоктист и епископ Тарас.
Пак през тази година, февруари, 27, се спречкал с Радул, влашкия воевода, и му подпалил Браила и други владения.
Лето Господне 6979. Наредил да екзекутират дворника Исая, чашника Негрил и столника А[ле]к[сандъ]р.
Пак през тази година станала битката с Радул, влашкия воевода, край река Соце, във Влашката земя, и разгромил влашкия воевода, и твърде много от тях избил, и хоругвите им взел, и неговата лична хоругва взел, и пленници много взел, и наредил всички тях да ги екзекутират, само двама от големите панове оставил, канцлера Станай и коняра Мирчо.
Пак през тази година, на 9 август имало голямо земетресение по целия свят по обед.
Година 6980. Септември, 14, Стефан воевода си взел жена, Мария от Мангоп, царството там било с прескопския цар християнско.
Лето Господне 6981, Ноември, 8, воеводата Стефан потеглил към Влашката земя срещу Радул воевода, и те се срещнали със своите войски край Белия поток във Влашката земя, и били там три дни. После този Радул воевода влязъл преди тях в своя замък край Дъмбовица; той пък вървял след него със своите войски и го обсадил при Дъмбовица. После той избягал от замъка, а Стефан воевода превзел замъка и заловил там жената на Радул воевода и дъщеричката му и всичките му съкровища, които били там. И живял в този замък три дни. После се върнал в Сучава, а оставил Басараб, та да бъде там господар във Влашката земя. И бил там господар този Басараб един месец. А Радул воевода избягал при турците, и взел със себе си 15 хиляди турци, и нападнал Басараб, и войската му разгромил, и всичко, което било негово взел. А Басараб избягал в Молдавската земя.
Година 6982. Октомври, 9 унгарците се били с власите, началник на унгарците бил Цапалуш; и унгарците бяха разбити.
Лето Господне 6983. Януари, 1 бил боят при Васлуй на молдовците с турците, и същият този Стефан воевода с божия помощ ги избил. Всичките тези турци не пощадил, оставил само един турчин, син на субаша, тъй като неговия баща бил старши над тези турци, които имали 40 хоругви; поляците били с тях.
Година 6984. Юли, 26 пристигнал турския цар Махомет с всички свои сили и Басараб воевода с него със своите войски срещу Стефана воевода, и се бил с турците при Белия Поток в Нямцката държава, в Молдавската земя, и го разгромил този турски цар, и завзел цялата земя и изгорил Сучава.
Година 6987. Ноември, 8 сина на Стефан воевода, Богдан, умрял. После и втория му син, Петър, умрял.
Година 6989. Юли, 8 станала битката с Цапалуш край река Рибник, във Влашката земя, Стефан воевода го разбил. В тази битка там бил убит неговия хетман Сандра.
Година 6992. Март, 15 дошъл турския цар, султан Баязид, при Килия, молдавския замък; тогава превзел Килия и Белгород, през другия месец станало това, през юли, август. По това време поставил за воевода във Влахия Влад.
Година 6993. Септември, 1 Стефан воевода пътувал до полския крал и се пресрещнали в Колома. А по това време турците стигнали чак до самата Сучава с Хромот да [вземе] господарството, и изгорили Сучава, и взели в плен много народ от Молдавската земя.
През същото това време Стефан воевода разбил турците през месец 16 [ноември] 9-ти при Кяткабудци. Там били [заедно] с поляците.
Година 6994. Февр[уари], 15. А през това време Стефан поразил воеводата Хромот, който дошъл с турците срещу него, но бил под коня. В тази битка не станало нищо лошо. Заловил Хромот, заповядал да го екзекутират.
Година 6998. Умрял унгарския крал Матиаш. Пак през тази година умрял сина на великия московски княз Иван. После умрял сина на същия този воевода Александър.
Година 7005. Дошъл в Молдавия полския крал Албрехт със своите войски срещу Стефана воевода, който бил тръгнал срещу турците. И Стефан воевода изпратил при него своите посланици, логотета Таутал и вистерника Исая, с големи дарове. Тези посланици краля, като приел даровете заповядал да оковат, и ги изпратил в Лвов. А той самият отишъл до Сучава и я обсадил, и се опитвал да я превземе 5 седмици, и не я завзел. А Стефан воевода събрал от своята земя всички при Романския търг. По това време пък брата на полския крал, Владислав, изпратил на молдавския воевода 12 000 унгарци против своя брат, които командвал ардеалския воевода Бирток, сват на Стефан воевода. И Радул, влашкия воевода, също му изпратил хора на помощ. И Бирток започнал да моли Стефана воевода, та той да се помири с полския крал, и Стефан воевода се съгласил на мир, помирил се с полския крал, но при такива условия, че краля със своите хора да се върне по този път, по който е дошъл. А Стефан воевода дал на Бирток големи дарове и той заминал за Унгария. А краля сам тръгнал със своите войски по този път, по който дошъл към Хотин, само няколко повета от своеволните земи тръгнали към Буковина, нанасяйки големи вреди, те [вървели] безгрижно, не внимавайки. А Стефан воевода изпратил след тях Болдор, великия дворник, с войска и там ги поразил, поваляйки ги в Козминска Буковина. Господ ги наказал заради това, че били прекалено своеволна армия, самите те били безгрижни и нанесли голяма вреда, и хетманите си не слушали; тогава били събрани не малко поветски хоругви и оръдия също, и от самите [тях] мнозина.
Година 7006. Воювал в Полската земя Марколч молдавски, бил с войската си даже близо до Лвов. И после потеглил Стефан воевода в Полската земя, воювал и, превзел два замъка, Трембовли и Подайец, и ги изгорил. Довел в своята земя също много хора.
Година 7012. Стефан воевода умрял на 2 юли. Този Стефан бил син на Богдан воевода и бил погребан в този свой манастир в Путна. Той бил господар или воевода 47 години и два месеца и три седмици; бил човек войнствен, щастлив и набожен.
Година 7015. 28 октомври потеглил Богдан воевода към Влашката земя със своята войска и дошъл до града, наречен Ротезерци и на могилата Койната, от двете страни на Рибник. И там при него пристигнал посланик от Радул, влашкия воевода, Максим, монах деспотов, и молил Богдан воевода, та той да се помири с Радул воевода, и за много друго говорил. А Богдан воевода се съгласил с желанието на Радул воевода, направил според неговата воля мир, и така изпратил с този деспот един свой посланик при Радул воевода. И там му се заклел Радул воевода пред неговия посланик и с пановете си над светото евангелие, че ще съблюдава с него вечен мир и границите по-старому. А Богдан воевода направил същото и потеглил назад към своята земя.
Година 7017. 29 юни, в петък преминал Богдан воевода през Днестър [със] своите войски, а в събота пристигнал край Каменец, а в неделята на първи юли потеглил със своите войски, започвайки от брега на Днестър, до самата литовска граница и палил и воювал в полската земя. И пристигнал при Рогатин, и Рогатин изгорил, и събрал твърде много съкровища, хора и всякаква плячка. Бил по това време и под Лвов и после разпуснал войската под Полонин, и много замъци и градове изгорил, и много хора довел в Молдавия. После потеглил към Сучава.
Година 7021. На 22 август дошли татарите, изгорили Молдавската земя до самия Яш и Яш изгорили и много хора унищожили и взели голяма плячка.
Година 7022. На 27 февруари пристигнал Трифаил до Васлуй, който искал да бъде господар; Богдан го хванал и го предал да го екзекутират.
Година 7025. На 22 август умрял Богдан воевода в град Хуш, който бил господар 12 години, 9 месеца. После воевода или господар бил неговия син, Стефан, при който страната била в мир с всички съседи.
Година 7026. През август, на 14 дошли татарите в Молдавската земя, първо на мястото при устието на Прут — Шарбат; тези татари командвал Алб султан и заповядал земята да бъде изгорена. А Стефан воевода събрал своята войска и потеглил срещу него по планината над Прут сам. И изпратил на Карабоц, неговия велик дворник, да премине Прут през цялата Долна страна към него. И му наредил, та в понеделник на разсъмване да удари татарите. И пристигнал, и ударил този дворник на тях, ги разбил и много избил, а от живите взел в плен твърде много, и хванали и двама от великите мурзи, а останалите гонили и избивали из полето, убивайки и сечейки до самия Днестър, така че само с малцина от хората си избягал този Алб султан. А Стефан воевода се върнал в Гролов, тъй като и той самия участвал в тази битка.
Година 7030. През септември, на 7 изменили на този Стефан воевода неговите панове и искали да го убият. И господ бог му помогнал, и ги разбил и някои заловил: Куфия, нямцкия пиркалаб, вистерника Максима и логотета Иванко и наредил да ги екзекутират в Романовия търг, а някои избягали в Унгария.
Година 7034. Февруари, 4, потеглил воеводата Стефан срещу Радул, влашкия воевода, до мястото Терафара и оттам, помирявайки се с Радул, се върнал в своята земя.
Година 7034. Умрял Петър, брата на този Стефан, през септември, на 20. Пак през тази година на 4 януари умрял и този Стефан воевода в Хотин и бил погребан в Путна; бил господар шест години. Пак през този януари, на 20 станал господар воеводата Петър, не пише, чий син, тъй като го избрали в Хорлов.
Година 7035. Пак този Петър воевода потеглил срещу Секулската земя, в Унгария, и имал със себе си две свои войски, разделени на два полка, и се движел по два пътя до тяхната земя, и се пресрещнал с техните панове при река Муреш и ги разбил и разпръснал и, събирайки хора навсякъде и плячка, се върнал в Молдавия, събрал твърде много сърби и саксонци.
Пак през тази година, на 10 юни се помирил с воеводата Петър Стефан, унгарския крал, и му бил обещал Бистрицкия замък, и областта на цялата Бистрицка земя с доходите й, но унгарските панове не се съгласили. Във всеки случай, големи съкровища и хора, сърби и саксонци докарал от там в Молдавия.
После този Петър воевода воювал срещу Полската земя, трикратно палил Покуц и в Серет разбил нашите. Но при Обертин добре получил от поляците по главата, така че едва сам си отишъл, а всички съкровища и оръдия, които имал със себе, му ги отнели.
После, през годината, както те пишат, 7046, Сигизмунд, полския крал, изпратил своята войска към Хотин, над който бил хетман граф Ян от Тарнова, и обсаждал Хотин две седмици, така че Петър воевода дошъл при него, и там се поклонил на кралския хетман, и се заклел на полския крал със всички свои панове.
През това време самият султан Солиман, турския цар, пристигнал със своите войски в Молдавия, преминавайки Дунав, но не посмял да иде по-натам. И по това време Петър, молдавския воевода молил кралския хетман, та той да му даде хора срещу пари против турците, което кралския хетман не искал да направи, тъй като краля бил в мир с турския цар. Пак по това време този Петър воевода бил разгромил поголовно татарите при Штепановиц. А турския цар като слушал за кралските хора при Хотин, не помръдвал от място, кралските хора пък се придвижили от Хотин. Тогава той потеглил със своите войски към Сучава, а Петър воевода пристигнал в Унгария преди него. Турския цар, пристигайки, поставил друг воевода, Локус, и пановете отстъпили от воеводата Петър. А турския цар, пребивавал малко в Сучава и потеглил обратно към Турция, наредил в страната нищо да не се руши, но преди това бил присъединил към своите владения един молдавски замък, Тичин.
Този Локус бил господар две години и половина. По време на неговото господаруване молдавците били дали половината земя на турците; после пановете убили този Локус. А турците, които били при него в страната, избивали и всички заловили, и земите им отнели. Султан Солиман, турския цар, узнавайки за това, изпратил за Петър воевода в Унгария и го поставил за воевода, а Корню, който те си били избрали, наредил да изпратят при него. Но Петър воевода не го послушал за това, предал го [Корню] на екзекуция и твърде много други панове екзекутирал. Така той бил господар до смъртта си.
Поверил господството на своя син Стефан бесния, който после неговите панове убили. Той бил господар две години, а за господар оставил Жолда, и на него дали дъщерята на воеводата Петър.
Преди този Стефан Илия, брата на този Стефан, бил господар 10 години, после се потурчил и бил взет в Турция.
Година 1552. Сигизмунд-Август, полския крал, поставил за молдавски воевода Александър, също от молдавски род, а Жолда, молдавеца, заловил, отрязали му носа и го изпратили в манастир. Този пък Александър, когато станал господар, наредил да удушат старата жена на воеводата Петър, а дъщеря й, която била за Жолда, взел за своя жена.
После, през 1561 година Ласки, поляк, пристигнал с Деспота в Молдавия и прогонил този Александър, а Деспота оставил да господарства и Ласки взел за себе си Хотин, който после дал на Деспота. А този Деспот започнал лошо да се отнася към молдовците и да граби църквите, го обсадили в Сучава и дълго обсаждали замъка. А на Димитър Вишнйовйецки казали да поеме господарството, на който изменили, изпратили с немалък отряд поляци и волинци в Турция, а на другите, [като им] отрязали носовете, пуснали [да си заминат] обратно в Полша. През това време си избрали за господар някой си Томаш от Хорйовската държава, който обсадил Деспота в Сучава, но не могъл да го превземе докато той лично не убил изменнически в покоите един унгарец, който бил там в замъка старши над унгарците. После унгарците напуснали замъка, така че нямало кой да го брани. Затова, седнел на коня, излязъл от замъка и [отишъл] при този Томаш, молейки го да не отнема живота му. Но не измолил – той наредил да го екзекутират веднага и той самия пръв го ударил с боздугана.
Турския цар скоро след като довели при него Вишнйовйецки, веднага наредил да го окачат на кука заедно с Пясецки, а останалите, както поляци, така и волинци, изпратил през морето на галерите. После поверил господарството на този Александър, който бил поставен от полския крал, който, когато дошъл в земята, имал със себе си голяма войска от татари, които по това време опустошили половината Молдавска земя. А турците били при самия него. Останалата земя му се подчинила. А Томаш с Моцуки и Спаницуки избягали в Полша, които полския крал, същия този Сигизмунд, наредил да екзекутират в Лвов заради това, че с толкова много хора го изпратил към турците, а на другите отрязали носовете.
Този пък Александър, когато приел господарството, за един ден дал на турците да убият 60 молдавски панове, поканвайки ги на пир, а после още твърде много от тях изтребил. Пак на този Александър султан Солиман наредил да унищожи замъка в Молдавската земя, Нямц. Пак при този Александър Януш, унгарския престолонаследник, присъединил към Унгарската земя Балта и Чичев — замъци, които по-рано подарил Матиаш на Стефан воевода.
Броят на всички господари — двайсет и осем; сборът на всички години на господството на тези господари е 214 [години] и 2 1/2 месеца.
Повети по цялата Молдавска земя:
По[вет] Берладски, по[вет] Зекузки, по[вет] Кидзиачски, по[вет] Лопашински, по[вет] Валсински, по[вет] Хориовски, по[вет] Сорокски, по[вет] Хотински, по[вет] Черновицки, по[вет] Сучавски, по[вет] Хорловски, по[вет] Доросонски, по[вет] Кулигаторски, по[вет] Яшки, по[вет] Фелчински, по[вет] Похорловски, по[вет] Хоринцовски, по[вет] Путнянски, по[вет] Хаджовски, по[вет] Тотовски, по[вет] Толтрушки, по[вет] Баковски, по[вет] Романски, по[вет] Нямцки.
Сборът на всички повети 24. Също така много пуркулаби и ватахи, тоест старост или хоражич. От всички тези повети хората годни за битка били 8000, а когато не били всички, то били 3000, но сега е пусто.
Висшите длъжностни лица на молдавския воевода:
Хетмана, дворника на Горната Страна, дворника на Долната страна, дворника, който е при господаря, той пък е и маршал; логотети три, по-нашенски канцлери; вистерници трима, по-нашенски подскарби, столници или крайци трима, похарници или подчашници трима; дякове старши, които са над писарите, трима; [х]усари трима, които са над [х]усарите, също и коморници, куртиани, както са по-нашенски дворяните, над тях са старши трима; коняри или комиси трима, кухмистри или сокари трима; армаши, които водят на палача, старши над тях, трима; апроди, които са при господаря в коморза, трима; питари, които са над хляба, трима; пивници трима, спатари или по-нашенски мечоносци трима. Всеки от тези чинове има под свое началство немалко количество хора.
А когато някой нещо наруши, него не наказват с думи, а само с пръчка, за простите дела. А за измяна, която там се случва нерядко, самия господар наказва със смърт; той сам съди.