ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Молдавско-немска летопис обхващаща периода 1457—1499 г.

Молдавско-немската летопис 1457—1499 г. се е съхранила в един препис (ФРГ, Мюнхен, Държавна библиотека. Отдел ”Ръкописи”. Фонд „Латински ръкописи”, № 952), написана на средновековен немски език (началото на XVI в.), в 4°, на 12 лл. Корица — мека кожа. Водни знаци — гербов щит, глава на бика. Молдавско-немската летопис е датирана - 28 април 1502г.

Съдържание на сборника: Лл. 1—286 — липсват. Лл. 287—298 — Молдавско-немската летопис от началото на управлението на Стефан Велики (1457г.) до нахлуването на турските войски през февруари 1499г. в пределите на Молдавия и Полша.

Издания и изследвания: О, Gorka. Кronikа czasow Stefana Wielkiego Moldawskiego (1457—1499). Krakow, 1931, str. 5—18; I. C. Chitimea. Cronica lui Stefan cel Mare. Buc., 1942, p. 7—11.

Публикува се в превод на български по: Грекул, Ф.А., „Славяно-Молдавские летописи, ХV-ХVІв., М., 1976, стр. 36-54 (Руския превод е публикуван на сайта „Восточная литература”).

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

[л. 287]

ИИСУС МАРИЯ. ПРЕЗ 1502 ГОДИНА ОТ РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО, НА 28 АПРИЛ БЕШЕ НАПИСАНА ТАЗИ ХРОНИКА [ЗА ДЕЛАТА] НА ВОЕВОДАТА СТЕФАН ОТ ВАЛАХИЯ¹

КРАТКО НАПИСАНА ХРОНИКА

СТЕФАН, ПО БОЖИЯ МИЛОСТ ВОЕВОДА НА МОЛДАВСКАТА ЗЕМЯ, А НЕ НА ВАЛАШКАТА

Преди всичко, влашкото леточисление: от Сътворението [на света]

6965

[л. 288]

През годината², която след Рождество Христово e записва 1457, през месец април, XI ден, във вторника от страстната неделя, преди Пасха дойде воеводата Стефан, сина на воеводата Богдан, той дойде с неголяма войска планинци³ и с [хора от] долната земя, всичко 6 хиляди души. И се срещна с воеводата Аарон при ручея или рекичката наречена Хреска край Долшехт. Там воеводата Стефан победил воеводата Аарон и [го] прогонил от страната, а той останал да властва тук сам и т. н.

20

6969

През месец юни, 5 ден воеводата Стефан излязъл против цекелите⁴ и разграбил техните [селища], и взел много от тях и много от тях избил и т. н.

30

6970

През месец юни, XXII ден настъпил воеводата Стефан срещу Килия; но тогава не могъл да я превземе. Но той получил огнестрелна рана в левия глезен. Тогава той отстъпил от Килия и т. н.

40

6971

През месец юли, XV ден докараха на воеводата неговата княгиня от Киев. И с нея той имал [дъщеря, бъдещата] княгиня в страната на московците и т. н.

50

6973

През месец януари, XXIII ден, в четвъртък, в полунощ воеводата Стефан настъпил необезпокояван, без всякакви препятствия срещу Килия, и от ранното [утро] в петък той цял ден обстрелвал и щурмувал вратата на замъка и го превзел със сила. Там той престоял три дни, и тогава се предали също [отбраняващите] селището, и воеводата Стефан назначил за наместник в Килия своя зет Исая и т. н.

[л. 289]

60

6977

После, през месец ноември, на 19 ден, в четвъртък настъпил унгарския крал Матиаш с голяма войска и с много топове към Тотруш, където са солните мини. На 29 ден унгарците стигнали до Романовия търг⁵ и на 7 декември унгарците изгорили Романовия търг и тръгнали с всички свои сили срещу Мулда, един от главните градове в Молдавската земя. На 14 декември, през нощта на понеделник срещу вторник воеводата Стефан нападнал със своите войски унгарците, и твърде много от тях били убити, техните кости и до днес още [там] лежат и вечно ще лежат. Тогава и крал Матиаш бил ранен от две стрели, които той отнесъл [със себе си] от [тази] страна. Ако — и т. н. — беше проявил вярност към воеводата Стефан неговия дворцов граф Исая и беше притичал тук, както му било заповядано, то нито един [унгарец] не би се изнесъл на своите нозе от тук. За това той трябваше да заплати със своята глава, [както] и много други. На 15 декември, в сряда се разпръснала войската на воеводата Стефан, така че унгарците убили много от тях; а самия господар докато яздел с две момчета попаднал в ръцете на враговете си. Но воевода Стефан се договорил за себе си, както могъл, и се откупил, така че те го освободили. По същото това време татарите нахлули в страната, и хората отново бързо изпратили конници при воеводата, така че той събрал голяма войска; крал Матиаш научил за това и заминал с малка плячка от страната. А воеводата Стефан потеглил със своята войска срещу татарите и ги изгонил от страната, като убил много. Но голямата войска преследвала и крал Матиаш, като заловили много от неговите хора, така че краля не [успял] да изкара от страната топовете, които още са закопани в планините, и никой да днес не може да ги намери и т. н.

[л. 290]

70

6978

През месец февруари, 27 ден, воеводата Стефан потеглил срещу Браила в Мунтения и пролял много кръв и изгорил пазара; и не оставил сред живите даже дете в утробата на майка, а разпарял коремите на бременните и окачвал младенците им на вратовете.

По-натам. През месец януари на същата тази година, на 16 ден воеводата отсякъл главата на своя шурей - дворцовия граф Исая и т. н.

80

6979

През месец март, 7 ден, в четвъртък потеглил воеводата Стефан срещу Мунтения и пак на този ден имало голям бой с воеводата Радул на полето край пазара наречен Шотц, там убил много народ и заловил от тях и отвел със себе си в плен 17 хиляди цигани и т. н. Пак през тази година, през месец август, 29 ден, в четвъртък имало [такова] земетресение, че с думи не може да се опише. Пак през тази година, през месец септември, на 14 ден довели на воеводата Стефан княгиня от Маугоп на име Мария; тя била черкезка, и той имал с нея две дъщери и т. н.

90

6981

През месец ноември, 8 ден, в понеделник воеводата Стефан разположил своята войска със своята хоругва в Мунтения край [река] Вилкова; [тази] част [от войската се състояла от] 48 дружини, а с част от 12 [дружини] той излязъл с воеводата Басараб против воеводата Радул, не знаейки, че воевода Радул се приближава [със своите войски]. Всички [части на] войската се съединили през нощта, така че воевода Радул и неговата войска нищо не знаели за това. И те не мислели нищо друго, освен че [молдавската войска е] така малка, каквато те самите я видели И се случило през този месец, на 18 ден, в четвъртък, така че воеводата престоял целия ден край ручея, който се нарича Поток. И престоял, до вечерта в събота, а в неделя воевода Стефан [л. 291] призори ударил на Радул. И убил 64 хиляди души от неговата [войска], така че воеводата Радул едва [успял] да избяга с немного хора в замъка, който се нарича Дембовица. Пак през този месец, на 23 ден дошъл воеводата Стефан с цялата своя войска край този замък и го подложил на силна обсада, а през нощта воеводата Радул избягал от замъка. Пак през този месец, на 24 ден воеводата Стефан завзел замъка, превземайки го с щурм. И заловил [там] жената на воеводата Радул и неговата единствена дъщеря с цялата войска и с големи съкровища. И тя [дъщерята на Радул], тъй като била [от благородна] кръв и висок произход, от този ден е княгиня на воеводата Стефан: с нея той има син, воеводата Богдан и две красиви дъщери; и заловил всички атрибути на властта, които принадлежат на княза, с всички хоругви и обоза. И тук стоял, воеводата Стефан три дни в една гора, докато не привел в порядък своята войска, когато чул, че неизвестен брой турци идат на помощ на воеводата Радул. Те пристигнали пак през този месец, на 28 ден, всичко 13 хиляди души с 6 хиляди мунтяни. И воеводата Стефан мъжествено ги посрещнал; и бог му помогнал, така че той ги разбил. А които той заловил живи, [наредил] набият на колове кръстообразно през пъпа, всичко 2300; и бил зает с това два дни, а [после] отвел своята войска. И потеглил с голяма плячка и радост за Сучава, столицата на своята страна, като възхвалял бога със своите владици и. архидякони и рицари и с всички свои бедни [люде] за това, че му били дарувани от бога толкова успехи. И воеводата Стефан поставил воеводата Басараб за господар над страната Мунтения; а след 4 седмици, през месец декември, 20 ден дошъл воеводата Радул със 17 хиляди турци и 12 хиляди мунтяни. И нападнал воеводата Басараб и го прогонил от страната. Басараб избягал в Молдавия при воеводата Стефан. А турците го преследвали до Барлад⁵, подлагайки [страната] на разграбване, но те не останали да чакат воеводата Стефан и си заминали обратно. Тогава воеводата Стефан отново потеглил за Мунтения и за 14 дни през март почти напълно опожарил тази страна. Но било твърде студено, така че той могъл да остане [там] с войската и се върнал отново. Но много [пленени] хора довел той със себе си в Сучава, така че за един ден [само] той наредил да обесят пред замъка седемстотин [човека] и т. н.

[л. 292]

10

6982

През първия ден на месец октомври отново навлязъл воеводата Стефан [заедно] с Басараб и с голяма войска в Мунтения и се отправил към замъка, който се нарича Телишен, взел в плен наместника и му отсякъл главата. И заловил много от неговите цигани, които се намирали там и наредил да посекат много цигани, така че от замъка потекла кръв; и запалил замъка; и поставил отново Басараб за господар на страната като му предал страната, и наказал много боляри, което не искали да му се подчинят. Пак през този месец, на 4 ден пристигнали унгарците воеводата Цапелуш и се били с Басараб, и унгарците не могли нищо да отвоюват от него. А когато воеводата Стефан заминал за своята страна, то 20 дни след това пак този месец унгарците се върнали с Цапелуш и отвоювали страната от Басараб и поставили [да управлява] в нея воеводата Цапелуш, считайки воеводата Радул за изчезнал [без вест], тъй като никой не знаел, къде се дянал, а също така и воеводата Басараб.

[л. 293]

Пак през тази година, през месец февруари, на 9 ден турците завзели Кафа и натоварили 32 големи кораба с товари, големи съкровища, а в последния кораб [качили] 12 деца на граждани с 4 турчина; и ги изпратили в Константинопол. Излизайки в морето, юношите започнали да се съветват, как да се измъкнат от турците, и си уговорили час през нощта, когато да ги убият. На 19 февруари, в събота през нощта се случило [следното]: те убили турците, и бог им дал късмет, тъй като вятъра отнесъл корабите към Килия. И там пристигнал воеводата Стефан и неговата войска с 400 талиги и взели товара заедно с юношите и ги откарали в Сучава; там, в Сучава господаря разпределил юношите [къде да бъдат изпратени]. През това време кафците и венецианците узнали, че тези деца се намират при воеводата Стефан, и били много доволни от това. И му изпратили много пари и флорини, за да пусне юношите; тогава воеводата [снабдил] юношите с дрехи и ги пуснал и които от тях искали да си заминат у дома, тях той наредил да изпратят в страната на унгарците. Много от тях останали в Сучава, където се намират и днес.

Пак през тази година преди месец януари турския император изпратил много посланици, един след друг при воеводата Стефан, та той да му върне съкровищата и юношите, което той не направил. Това продължило до месеца януари и т. н.

11

6983

През месец януари, на 10 ден, в четвъртък воеводата Стефана имал голяма битка с турците малко по-нагоре от Васлуй при реката, която се нарича Барлад. Бог му помогнал, той разбил турците, [които били] на брой сто хиляди и 17 хиляди мунтяни, които били с тях, така че едва ли някой от тях си е заминал невредим. И тях ги преследвали още цели 8мили през много заблатена [местност] и т. н.

[л. 294]

12

6984

През месец юли, на 26 ден, в петък пристигнал турския император Отман с двеста хиляди души и се сразил с воеводата Стефан на едно поле край рекичката, която се нарича Бяла⁶; тук турците избили неговите велики боляри, дворяни и цялата негова войска, той самият едва успял да се измъкне с малък отряд. И императора опожарил почти цялата му страна, но не успял да превземе замъците му. Султана обсадил замъка наречен Нямц; тук с изстрели от замъка му разбили големия топ и убили майстора-топчия. Тогава императора отстъпил. По това време воеводата Стефан [събрал] отново войска от 16 хиляди души и започнал да действа против турците. Турците помислили, че той е получил помощ от поляците или от унгарците, и заминали, но той заловил от тях много пленници и т. н.

13

6984

През месец декември, на 19 ден воеводата си взел за законна жена дъщерята на воеводата Радул, която той [навремето бил] взел в плен, и т. н.

14

6987

През месец юни, на 22 ден воеводата започнал да издига каменни стени около Килия и ги завършил в пак през тази година [като в строежа участвали] 8 каменоделци и 17 хиляди помощни работници. Пак през този месец, на 16 ден Стефановата княгиня родила сина му Богдан Стефан[ов], който и до сега по божия благословия е жив, и т. н.

[л. 295]

15

6989

През месец юли, 16 ден, в неделя станала голяма битка между воеводата Стефан с воеводата Цапелуш в Мунтения край реката, която се нарича Рибник; и бог помогнал на воеводата Стефан, той разбил воеводата Цапелуш с цялата негова войска, спечелил сражението и убил Цапелуш; и поставил воеводата Влад за господар в Мунтения, сина на който и до днес е още жив и е господар в Мунтения. Пак тогава бил убит зетя на воеводата Стефана на име Шандро, славен рицар и т. н.

16

6990

През месец март, на 10 ден в неделя воевода Стефан превзел замъка на турската граница на име Кетцо и назначил там двама наместници, на име Вълчо и Иванко.

17

6991

През месец юли, 14 ден турците нападнали Килия и я превзели със щурм. Пак по това време, през месец август, на 7 ден турците превзели и Белгород⁷ и отвели със себе си в Константинопол най-добрите хора и т. н.

18

6992

През месец юни, 3 ден воеводата започнал да строи замък край Романовия търг⁸, и през месец август, на 11 ден се излял кървав дъжд над самия този замък, тогава воеводата прекратил строителството, т. е. издигането на каменни стени, и т. н.

19

6993

През месец септември, през първия ден воеводата Стефан се отправил при полския крал в Колома, и докато воеводата бил при краля, турците безпрепятствено дошли с Петър Хронод срещу Сучава, а тъй като Сучава не искала да се предаде, те изгорили околността [л. 296] и почти цялата страна. Но краля не искал да повярва на Стефан воевода и не искал да го пусне да си замине [у дома]. А когато той го пуснал, то наредил на своя син Алберт да му отиде с войската на помощ. Но крал[евича] Алберт се върнал обратно в Колачин, а наредил на неколцина военачалници, като пан Чесуй и пан Вайсдорфер и Ян Полаг, с част от войската да идат с него. И те по-рицарски се сражавали за негова милост, така че край Коклабуга били убити много турци.

20

6994

През месец март, на 6 ден, в понеделник воеводата Стефан се бил с Хронод при Билигер край реката, наречена Серет. Тук воеводата Петър Хронод разбил воеводата Стефана и спечелил сражението; а воеводата Стефан паднал от коня и лежал сред убитите от сутринта до обед. Тук попаднал на него един болярин на име Пурич, който познал воеводата. Тогава воеводата [с него] заминал яздейки и събрал своята войска; и изпратил при воеводата Петър болярина на име Пютиц, който се предал на воеводата Петър и го извел от боя, като го убедил, че е спечелил битката; тогава той със своята дружина отсякъл главата на воеводата Петър и занесъл главата на воеводата Стефан; по такъв начин воеводата Стефан останал господар в страната с помощта на Господ Бог и т. н.

След две години воеводата Стефан изпратил един болярин в земята на русите и [той] я завзел чак до Галич, а на четвъртата година пристигнал пан Николай Галички и разбил неговата войска край Рогатин, а самия този болярин избягал в Белгород; узнал това воеводата и тайно изпратил след него потеря, и го хванали под Белгород с неговите 36 конни слуги. И го довели в Сучава; там той престоял цяла година като пленник, а когато годината изминала, господаря го пуснал и го изпратил пак [л. 297] земята на русите, и той пак завладял тази земя чак до Галич. И веднъж в неделя се случило, [че] той бил в едно село край Калома, когато поляците го нападнали и го заловили заедно с пет съратници. Тогава докарали в Коц неговия дворцов граф на име Ребдже, военачалника, и му отсекли главата, болярите пък с другите хвърлили живи [от стената на] замъка Коц.

През годината след Рождество Христово, която пишат 1497 година, през месец април, в началото на месеца в Лвов пристигнал полския крал съпровождан от голяма войска както от своята страна, така и други люде, а именно прусаци, с намерение да излезе против турците. И той вървял през своята страна цялото лято в посока към Валахия, [но в действителност] против воеводата Стефан. И се случило през месец септември през първия ден, че той нахлул при Шебинц в страната на воеводата. Тук [при него] дошли пратеници на воеводата Стефан: великия канцлер по име Тайнтул и Исаак — великия ковчежник, считайки, че краля ще отива срещу турците. Но краля заповядал да бъдат взети в плен тези боляри и пратеници; и заповядал да ги отведат във Високия замък във Лвов. А той самия потеглил с цялата си войска към Сучава и обсадил на 16 септември Сучавския замък. И 21 дни денонощно го подлагал на силна обсада, но отстъпил от Сучавския замък на 9 октомври, в сряда; а в деня на свети Дионисий – Димитър⁹, в четвъртък, на 17 октомври поляците в Козминенската гора били застигнати от голямо нещастие, така че той [успял] да си замине само с малка част от войската, както това е известно на всички съседи, и т. н»

[л. 298]

В годината, която пишат 1499 година след Рождество Христово, през месец февруари навлязъл Малкоч с голяма турска [войска] в Полската земя И [стигнал] до Галич, но настъпила зима с големи студове и сняг, тъй че много [от турците] замръзнали и умрели от глад, и те не могли да преминат през Днестър; и отстъпили в голяма беда и глад; а когато пристигнали във Влахия между Днестър и Прут, искали [ да преминат] през Прут. Там разположил воеводата Стефан своята войска; заповядал да избиват турците повсеместно, така че били убити над 80 хиляди турци, и той заповядал да ги хвърлят в Прут и т. н.

БЕЛЕЖКИ:

1. Тази заглавна част е написана с почерк, различен от този, с който е изпълнен останалия текст

2. Следва зачертана дума от пет букви, вероятно немската „namen” – „името”

3. Немското „montanen” означава планинци, но вероятно въпреки, че се говори и за „долната страна” става дума за използваното по онова време название на власите „мунтяни”

4. Die Zekell e възможно е да се разчете и като Zetrell.

5. Става дума за днешния град Роман, счита се, че е кръстен е на молдавския воевода Роман І Мушат (1391-1394); в текста името е предадено на немски: Romass margk

6. В ръкописа е Warlad

7. В ръкописа „Бяла” е на немски – Weysse

8. В ръкописа Белгород е на немски – Weyssenburck

9. Димитър е написано в полето със същия почерк, с който е написан преписа.