ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
ЛЪВ
ХИРОСФАКТ
25 писмо: От Лъв Хиросфакт до император Лъв VІ Мъдри
Издания: Лев Хиросфакт, „Сочинения”,
прев. Т. А. Сенина (монахиня Касия), С-П, 2017,
стр. 231-236.
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Галерия] [Филми] [Ново]
От магистър, проконсул и патриций Лъв до
самодържеца на ромеите Лъв
Аз знам, най-велики господарю, август, свещен,
символично наречен победител1, на който посвещават трофеи, колко напразно някои ще
ме порицават, прибавяйки към приписваното и това изказване: „Мъдрецът няма
врагове”! А аз твърдо зная и това, че когато сега движа стилото2,
мнозина кимат към мен. И за какво те викат? Защо е необходимо да не се надигна
срещу отправеното обвинение и да мълча не само за срамните дела на злодеите, но
и да се въздържа от думите, считащи се за непристойни за говорещия! Но в
дадения случай това просто е невъзможно, това е несправедливо. Защо ли? Защото
те са започнали с несправедливите думи, защото те са отхвърлили възложените на
тяхното пратеничество всички възможни средства, макар че аз от великодушие и се
бавех да кажа за това.
Такъв беше измежду лъжливо обвиняващите
ме слуги любезния и могъщ евнух3, който се прояви отвратително по време
на пратеничеството – и заради глупост, и заради противоестествен разврат –
който, постъпвайки лошо, постигна туй, че по време на преговорите не го
слушаха, а в постелята го обичаха. Такъв беше милият на арабите, този, който
някога се прояви като такъв и за иверите4, каквито слухове се носят и всички им
вярват. Такъв е, уви, този роден все едно от две жени и затова, уви,
женоподобен; и за да завърша, такъв е този лош във всичко, но в нещо си показал
се прекрасен за най-гнусните от варварите! Защото, както казват, жените са
най-прекрасното в живота за най-развратните мъже.
А такива са и слугите на този, помощници в срамните
удоволствия, негодяи, мерзавци, нищо не разбиращи от пратеничество, не почитащи
нищо и не слушащи. Защото откъде, кога и къде тези скотоподобни тъпи човечета,
тези обработени с чук статуетки5, Кориби и Кокилиони6,
тези хора от кожа и камък, от глина и дъб, тези зинали с уста тъпаци,
двуфитилни свещници, пръскащи пяна, тези кипърски бикове7, дебелокожи, тези
обезумели, нахални глупаци, тези двуноги овце, блеещи животни, скотове, нямащи
здрав разум – и по природа, и в резултат от ненаситност, и заради неопитност, и
заради сляпа страст за печалба? Уви, такъв беше – ще кажа за него отново – и
самия, и обкръжаващите го; от завист с всичко, което им беше на разположение
възпрепятстваха моето пратеничество и в нищо не преуспяха благодарение на моя
труд и усилия – хора, които лъжливо приписаха на себе си моите доблестни
деяния, но с хитрост хвърлиха върху мен вината за собствените си злодейства и
празни приказки, те повдигнаха моите стари врагове и новопоявили се
недоброжелателни родственици да им съдействат в порицанията и са предложили в
писмо на моя сътрудник по пратеничеството да напише срещу мен лъжа още преди
моето завръщане от чужбина. И те, уви, за малко да останат незабелязани, че ще
ми причинят повече страдание, отколкото обвинение. какво са дръзнали, о мъка,
да говорят за мен!? Това е все едно някой Сарданапал8 с ругатни да
припомня за делата на Херакъл9, а някой Еврибат10 – за Радамант11,
или Фринонд12
– за Персей13,
или Сатон14
– за Паламед15, или Терсит16 – за Тезей17, или Кориб18
– за Ахил19,
или Ир20
– за Одисей21.
Такъв беше – ще въздигам отново и отново спомена за
него, все едно на колона – за този, който е усърден във всяко зло, и заради
това нека той, когато умре, да не го приеме земята, Господи! Тъй като отците от
Селевкия22,
без да разкрият престъплението, извършено от него срещу мен, го приеха, но
когато той им поднесе дарове заради своите грехове, те, постъпвайки прекрасно,
го предали на анатема. Та, нека не го приеме, както казах, майката, приемаща
всички, кърмилка и гроб (за всички) – земята! Защото той никога не би се спрял
в своето коварство, дори да предвидеше, че ще го порази гръм от Бога. Тъй като
той умря, то и самия той, аз знам, ще понесе в ада наказание, и своите слуги –
а е по-добре да кажа прислужниците на неговите мерзости – които направи
достойни справедливо да бъдат подложени на такива мъчения, че да не чуят и
грохота на самото небе. До там са стигнали със своите безобразия, глупост,
безразсъдство, безсрамие, наглост, лъжи и алчност! – Или аз, поразен от тяхното
злодейство, вече не трябва и нищо да говоря? Но в какъв момент, в какво време,
в този или в онзи ден или час за цели две години пратеничество зад граница аз
съм престанал да разгласявам и пресичам
техните срамни дела и безобразия, а също големия позор, който те навлякоха на
империята на ромеите? Но вярна е пословицата, че: „остарялото зло е
неизцелимо”.
Ето такива са тези постъпващи подобно на сепията,
която разливайки мастило, за да остане незабелязана, улавя тези, които се
опитват да я хванат. А кой свърши работата на пратеника, макар и обкръжен от
такива хора? Не аз ли сам, господарю? Кой благодарение на молитвата ти стана
обект на удивление и благодарение на нея застави арабите да се възхищават на
Твое царство, както ти може да узнаеш от мнозина, дори аз да имам навика, както
подобава да се прославям не с думите си, а с делата си! Кой ги убеди? Кой
сключи писмено споразумение сред такова голямо събрание, сред толкова
многочислен народ и сред толкова велико царство? Нима аз съм сторил нещо лошо с
това, че го направих сам? Съвсем не! Защото аз не говоря тогава, когато моите
дела мълчат и не се превъзнасям по неволя, когато се намират други, способни да
ги принизят. Тъй като работите стоят по този начин, защо аз съм подложен на
нещастие, което е невъзможно дори да се изкаже? Защо моето сърце се стяга, у
мен напира гняв и поглъща ума ми, като кон юздата? Защо ме вълнува или,
по-добре да го кажа, ме сковава такава мъка, като тази? Защо, господине на
всички, викат за това, защо, откъде, докога? Защо моят мозък се преобръща от печал?
Докога слънцето ще ми е мярка? И до кога денят ми ще бъда гъсто засенчен, като
у кимерийците23? До кога въздухът ще пее погребални
песни затворен заедно с мен, защото и остатъкът от моя живот, както виждаш, се
насочва към гроба? Но кажи, о императоре на само по власт, но и самата
добродетел, ще бъда ли аз окачен за нещастието като на въже? Окачен за какво,
бих искал да знам? И къде е присъщата ти справедливост? Къде е твоето свръхчовешко
човеколюбие? Върни ни теб самия и аз ще получа всичко и ще ти служа във всичко!
Защото кой може да се похвали като мен пред Господа, че е останал тъй постоянен
в пратеническата служба, кой ще бди над делата, кой ще се отправи като пратеник
при езичниците и ще ги убеди да се върнат към справедливостта? Ето всичко, с което
съм богат, това аз притежавам в изобилие, винаги направляван от твоите молитви
и съвети. И така, заповядай – и аз ще дойда, нареди – и аз ще дойда, аз не се
отказвам да положа душата си за тебе и за държавата! Нима някой друг би сторил
това? Спомни си за писмените похвали за мен, спомни си за службата ми като
мистик при твоя баща, спомни си за моите четири пратеничества – и аз непременно
ще бъда спасен!
БЕЛЕЖКИ:
1. Авторът се заиграва с името на императора – Лъв.
2. Стилото е писец за писане.
3. Най-вероятно става дума за евнуха Василий, за чието
участие в пратеничеството дават сведения и арабските извори (Вж. PmbZ, II, Bd.
1, # 20917). Във Византия евнусите често били замесени в хомосексуални връзки
(Вж. K. M. Ringrose, The Perfrct Servant. Eunuchs and Social Construction
of Gender in
4. Византийците наричали грузинците ивери. Става дума за
дипломатическата мисия на Василий в Кавказ.
5. В смисъл, че са безчувствени като статуя (CRG, I, p. 383, № 27).
6. В своите
„Пъстрите разкази” на Клавдий Елиан пише, че античните поети-комици говорели за
голямата тъпота на Полидор, Кикилион, който пресмятал вълните, а сък Кориб и
Мелитид (Claudii Aeliani, Varia Historia, ed. R. Hercher,
Lipsae,, 1856, кн. III, 15).
7. Става дума за копрофагите (Par. Gr., p. 178, Диоген, Сотн.,
ІІІ, 49). В своята „Естествена история” Плиний Стари пише, че кипърските бикове
ядели човешки екскременти, за да се излекуват от стомашни колики (вж. The natural history
of Pliny, vol. I-IV, tr. with notes and ilustr, by J. Bostick and H. T. Riley,
London, 1855-1857, book XXXVIII, Ch. 81 (20)).
8. Сарданапал е древноасирийски цар (1207-1204г. пр.
н.е.), който е описван, че бил изнежен и че обичал разкоша.
9. Херакъл (Хуркулес) – античен митичен герой, който
извършил 12 подвига. Бил е смятан за полубог. Запазени са негови изображения и
на тракийски оброчни плочки.
10. Еврибат от Ефес бил изпратен от лидийския цар Крез да
набира войска, но му изменил и преминал на страната цар Кир ІІ Велики, заради
което името му станало нарицателно за изменник. Хиросфакт го споменава и в
поемата си „Хилядостишно богословие”.
11. Радамант е
герой от гръцката митология, син на Зевс и Европа, мъдър и справедлив цар, брат
на критския цар Минос; двамата братя станали съдии на умрелите в подземното
царство.
12. Фринонд –
атинянин, чието име станало нарицателно за мошеник. Хиросфакт го споменава и в
поемата си „Хилядостишно богословие”.
13. Персей е древногръцки митологичен герой, син на Зевс и
Даная, като най-известния му подвиг е, че успял да убие Горгоната. На негово
име е кръстено едно от съзвездията.
14. Името Сатон
напомня на гръцката дума обозначаваща мъжки полов орган (ή
σάθη), но явно става дума за персонаж, чието име е станало
нарицателно за развратник, тъй като Атеней в „Пира на мъдрецте” (V.63)
разказва, че философа Антистен Атински написал диалог срещу Платон, в който го нарекъл
Сатон. Диоген Лаертски пише,
че диалогът е имал алтернативно название „За противоречията”, но не споменава
да е бил насочен срещу Платон.
15. Паламед е герой от разказите за Троянската война,
който се отличавал с проницателност и мъдрост.
16. Терсит е герой от „Илиада”, който бил с обикновен
произход, но си позволил да разкритикува Атамемнон, при това съвсем обективно,
заради което царят го набил с жезълът си. Омир се отнася негативно към този герой,
представяйки го за лъжец, който се вълнува от дребнави неща, заради които не
може да оцени стремежа на царете към подвизи и слава.
17. Тезей е митичен цар на Атика, син на цар Егей, който
извършил много подвизи, най-известния от които е убийството на минотавъра в
лабиринта на остров Крит, с което успял да освободи атиняните от данъка към цар
Минос. В исторически аспект с него се свързва т.нар. „тезеев синойкизъм, т.е. обединението на селските общини (деми) в
Атика и образуването на градът-държава (полисът)
Атина.
18. Отново
споменава Кориб, чието име станало нарицателно за тъпанар.
19. Ахил е един от най-важните участници в Троянската
война, който убил Хектор.
20. Ир (Ариней) - един от претендентите за ръката на
Пенелопа. Когато Одисей се завърнал инкогнито преоблечен като скитник, то Ир се
отнесъл пренебрежително към него, но когато се стигнало до двубой между двамата
лесно бил победен (Омир, Одисея”, ХVІІІ.1-110).
21. Хитроумният Одисей е един от главните герои на
омировите поеми „Илиада” и „Одисея”. Известен е със своята хитрост,
благодарение на която била превзета Троя с помощта на троянския кон.
22. Селевкия Киликийска (дн. Силифке, Турция) е била
административния център на клисурата Селевкия, която през 930г. станала
самостоятелна тема, разположена между темите Анатолик, Кападокия, Кивириотската
и морето в съседство с халифата на Абасидите. За отиването при монасите и
отлъчването единствен източник на сведения е това писмо.
23. Според Омир (Одисея, ХІ, 14-16) кимерийците живеели
при Океана и земята им рядко се огрявала от слънцето и затова била постоянно
покрита от мрак и мъгли).
__________________