ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
ЛЪВ
ХИРОСФАКТ
24 писмо: От Лъв Хиросфакт до император Лъв VІ Мъдри
Издания: Лев Хиросфакт, „Сочинения”,
прев. Т. А. Сенина (монахиня Касия), С-П, 2017,
стр. 228-231.
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Галерия] [Филми] [Ново]
От магистър, проконсул и патриций Лъв до
самодържеца на ромеите Лъв
Докога, о господарю, ще слушам тълпата свине1,
а не хора – имам предвид многолюдното лъжливо събрание на моите обвинители?
Докога ще чувам тези от моите стари врагове, които те възбудиха (против мен),
които вече някога бяха уличени, казвам аз, в жалбите, съчинени от коварство и
претърпяха наказание според закона2. Уви, те ми се присмиват, блестейки
със своята клевета. Уви, те се превъзнасят заради туй, че ме победиха за с
помощта на нечестни средства! Уви, те въздигат глас за остроумия и не е по
силите им да удържат самохвалството за своите сплетни! Колко са непоносими за
всички, господарю! Ето защо съм мрачен и печален, ето защо у мен се надига
ридание в часа на петлите, заради което познатите ми казват, че не могат да ме познаят.
Защото аз се топя като масло от огъня, дотолкова съм изнурен, че лицето ми
прилича на призрак и аз падам на земята от силна слабост.
Но да оставим (мен,) стареца. Нима не ти е жал за
моята съпруга, болна от епилепсия? О, старост по-горчива от бедността! Уви!
Какво може да изцели моите бедствия? Защото аз не знам какво да правя? Заклинам
те заради благословението на твоите предци, спаси ме колкото може по-бързо!
Моля се и аз, и жена ми, и трите ми внука. О, и заради Христовите тайнства, и
за спасението на твоята душа, и заради всичко божествено, което ти е скъпо:
изслушай ме благосклонно и не отхвърляй тази молба!
Отново и отново те моля, защото вече, както виждаш,
природата не ми дава още много време за живот. Не ме принуждавай да търся
бучиниш3,
или пропаст, или подходяща връв, за да се обеся на нея, или, което е
по-умерено, груба кожа, та загръщайки се с нея, да прекарам живота си в
селската местност подобно на нищите4. Но нека моята старост стане цветущо
юношество благодарение на теб, защото кое е по-приятно от теб и твоите
добродетели? Та де е милостивия към мен? – казвам отново и отново и викам,
ридая и плача. Защо лежа, покрит с въшки и смазан, отмятайки глава? Защо в
пролетно време аз не съм в пролетно настроение, спомняйки си твоите думи, и другите
безбройни добродетели?
Спаси ме, спаси ме, господарю и осъди либийските
зверове5,
неразградените камъни6, лемноските злодейства7,
досадните хора, по думите на Платон8, заради които от плач ме болят очите,
я сълзите ми не са мегарски9, а по-горчиви. Да, осъди ги и ги
изобличи, като вълк около кладенец10, като куче край карантия11,
като коза пред ножа12, като врана със скорпион13,
като карпатиец със заек14! Покажи им, според пословицата,
луната на Акесей15, та да поживея в радост и да се
порадвам умирайки.
_____________________
БЕЛЕЖКИ:
1. Изглежда Хиросфакт отново използва игра с думи, като
ги свързва със своята фамилия.
2. Може би има предвид замонашването и анатемосването на
евнуха Василий, за които разказва в следващото 25 писмо.
3. Бучинишът (Conium maculatum) е отровно растение, което
в антична Атина се използвало за умъртвяване на осъдени на смърт. Когато Сократ
бил осъден на смърт, той бил отровен с бучиниш.
4. Става дума за бедните, но подобно нещо е било правено
и от отшелниците. Хиросфакт дори когато говори, че ще води живот в бедност и
унижение не пропуска да се заиграе с думите за да се изтъкне. В случая намеква
за евангелския текст: „Блажени нищите духом; защото тяхно е царството небесно.”
(Мат., 5.3).
5. Според античните разкази тъй като в Либийската пустиня
водата била оскъдна, то всички животни се събирали на едно място и като се съвкупявали
се раждали мелези, с белезите на различни видове (Par. Gr., p. 71D, 602).
6. Може би става дума за бъбречни камъни
7. Лемносците довели пленнички и заживели с тях, което
разгневило жените им и те убили съпрузите си и техните любовници (Par. Gr., p. 333-334).
8. Платон, Хипий, 290е4.
9. В смисъл, че сълзите му са истински, а не фалшиви.
Коринтянинът Вакхий се оженил за мегарска принцеса, но тя скоро починала и баща
й изпратил в Коринт много момчета и девойки да я оплачат (Par. Gr., p. 340-341).
10. Изразът идва от разказа за вълка, който искал да пие
от един кладенец, но колкото и да го обикалял, не могъл да достигне водата.
Употребено е в смисъл, че напразно опитва нещо, което не може да постигне (Par.
Gr., p. 338).
11. Изразът се отнася за тези, които не могат да се
насладят на онова, което имат (Par. Gr., p. 198) – кучето има карантия, но не
обича да я яде.
12. Изразът се отнася за тези, които сами си навличат
неприятности (Par. Gr., p. 160) – козата трябвало да бъде принесена в жертва,
но когато се приближили до нея със скрития нож, тя се досетила какво е
замислено.
13. Изразът се отнася до хората, които са се заловили с
опасни и вредни начинания – враната се опитала да хване скорпиона, рискувайки
да пострада от отровното му жило (Par. Gr., p. 323-324).
14. Според легендата на егейския остров Карпатос нямало
зайци, но местните жители започнали да ги развъждат, обаче те станали толкова
много, че започнали да вредят на реколтата (Par. Gr., p. 320).
15. Израза се отнася до тези, които отлагат да извършат
нещо. Кормчията Акесей отлагал плаването, тъй като искал да изчака появата
луната, за да е светло когато кара кораба (Par. Gr., p. 161).
__________________