ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ЛЪВ ХИРОСФАКТ

 

20 писмо: От Лъв Хиросфакт до император Лъв VІ Мъдри

 

Издания: Лев Хиросфакт, „Сочинения”, прев. Т. А. Сенина (монахиня Касия), С-П, 2017, стр. 215-216.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Галерия]  [Филми] [Ново]

 

От магистър, проконсул и патриций Лъв от заточение1 до самодържеца Лъв

 

Прокажен, не по състояние или на външен вид, но заради смехотворното, лъжливо (и) несправедливо обвинение2, като към добър ученик и помазан от Христа аз прибягвам (към тебе) без колебания и зная, че ще бъда очистен и  - според вярата ми в това – да бъда спасен и да вляза в дома на твоето царстване като в Божи храм и по този начин да видя, как доносничещите срещу нашата невинна старост като виновни (ще се окажат) вън от двореца, сред палачи и наказания.

 

_____________________________

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1. В периода 905-907г. Лъв Хирофакт бил изпратен да води преговори с арабите, а освен това във връзка с четвъртия брак на императора трябвало да издейства съгласието на александрийския, антиохийския и йерусалимския брак венчавката със Зоя да бъде призната за законна. Според преписката между Лъв Хиросфакт и приятелите му (вж. писма 15-19) и Псамантийската хроника мисията била изпълнена успешно. Но скоро след като Хиросфакт се върнал в Цариград и помогнал на императора да убеди Евтимий да заеме патриаршеския престол, Лъв бил изпратен на заточение в Петра. Арета Кесарийски пише, че Хиросфакт е бил изпратен в Петра още щом се върнал, без да му бъде дадена възможност да се види с владетеля, но информацията явно не е съвсем точна, още повече, че по това време самият митрополит е бил на заточение в Тракия. Причината за това не е особено ясна и съществува дискусия по въпросът. Самият Лъв Хиросфакт споменава за поводът едва в 25 писмо. Като цяло в писмата си до императора той избягва да стигне до същината на обвиненията и когато нищо не дава резултат, едва тогава се спира на тях по-конкретно. Съдейки обаче до писмата, които е изпратил от заточение до своите поддръжници Стефан и Никита (вж. 26 и 27 писмо), то явно и самият Хиросфакт макар да е бил наясно с повода за заточението, то явно се е чувствал в неведение за истинската причина за императорския гняв. В настоящото 20 писмо Лъв Хиросфакт само напомня за себе си като заточеник, тъй като изглежда е разчитал, че гневът на императора е отминал, като се надявал, че това е достатъчно за да бъде повикан отново в столицата. В следващото 21 писмо той предпочита да демонстрира своите познания по антична литература, но отново без да се задълбочава в конкретната причина, заради която се е оказал заточеник. Когато това не дава резултат, то в 22 писмо използвайки най-вече цитати от Псалтира се опитва да изпроси императорската милост и разбира се отново да напомни за своята начетеност – този път обаче свързана с религиозната литература. Едва в 23 писмо Хиросфакт се решава да изостави литературната и религиозна тематика и да бъде по-конкретен, но отново като избягва основния дебат за причината за заточението, той набляга на своите заслуги към императора. В 24 писмо пак сменя подхода и този път залага на състраданието, оплаквайки се от трудностите които изпитва по време на заточението и се опитва да смили императора, описвайки и проблемите на семейството си. Едва в последното 25 писмо от достигналата до нас негова преписка с императора той вече споменава за обвиненията на противниците си и сам ги напада.

2. В 25, 26 и 27 писмо се говори за повече от едно обвинение, но Хиросфакт определя всички като нелепи. В 25 писмо той твърди, че евнухът Василий, който бил негов помощник по време на тази мисия заедно със слугите си, си приписал заслугите му, а заедно с това прехвърлил на него своите грешки. В сатирата на Константин Родий, който не жали обиди спрямо своя противник, Лъв е определен като пияница, гулайджия, развратник, обирджия на покойници, комарджия, пратеник-користолюбец, че извършвал гадания, а освен това, че развращавал юношите и девиците. Родин го нарича „гинандрон” (γυνανδρων), което означава двуполов, лишен от мъжество. Арета Кесарийски също без да крие омразата си, го обвинява, най-вече за това, че е проповядвал в храма, като освен това споменава, че по време на мисиите си при българите и арабите е причинил вреди, а след като бил уличен за лошото изпълнение на поставените задачи, той започнал да създава интриги за сътрудниците. При тези данни изглежда поводът е бил, че Хиросфакт въвлякъл изпратените при арабите пратеници на най-христолюбивият владетел в хомосексуални оргии с домакините. Тъй като Хиросфакт често в писмата си набляга на старостта си, то явно сред обвиненията е било и това, че той лично се е включил в тези съвкупления и затова той се опитва да ги изкара абсурдни, позовавайки се на напредналата си възраст. Изглежда Арета е написал писмото си след като е бил запознат с 25 писмо, защото митрополита го обвинява, че създавал интриги за другите участници в делегацията, а освен това е посочено, че Лъв е бил лишен от трите си звания, които виждаме в заглавията на писмата му. Предположенията, че причината за заточението се е дължала на негови контакти с Андроник Дука и затова е забавил пристигането на представителите на трите патриаршии не е особено убедителна, тъй като Псамантийската хроника описва как са участвали в убеждаването на Евтимий да стане патриарх. Но доколкото през 913г. Лъв Хиросфакт е участвал в метежа на Константин Дука, заради което бил замонашен и затворен в Студийския манастир, то не е изключено да е поддържал контакти и с Андроник.

 

__________________

 

Писмата на Лъв Хиросфакт