ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
ЛЪВ
ХИРОСФАКТ
Десето писмо между Симеон І и Лъв Хиросфакт
Лъв Хиросфакт е високопоставен византийски сановник,
който е носел високите титли магистър, антипат и патриций. Запазени са 27 писма
от кореспонденцията му, 14 от които са разменени между него и цар Симеон І.
Съдържанието на писмата е по превода на Васил Златарски публикуван в СбНУК,
ХХІV, 1908, стр. 132-133, като текста е осъвременен, за да е по-достъпен за
днешните читатели. Тъй като В. Златарски е направил коментари към повечето
писма, те са добавени в списъка по-долу под съответното писмо.
Преписката между цар Симеон І и Лъв Хиросфакт е във
връзка с преговорите за размяна на пленените във войната 894-896г. Войната
започнала тъй като било преместено тържището на българите от Цариград в Солун.
Първоначално българите удържали победа. Византия обаче изпратила нова армия по
суша и море, а също така подтикнала унгарците да нападнат България. Император
Лъв VІ все пак предпочел да не рискува и изпратил при цар Симеон квестора
Константинаки за преговори, но още щом пристигнал в България той бил хвърлен в
затвора. Притиснат от две страни Симеон претърпял неуспехи във войната с
унгарците. Унгарците продали на Лъв VІ пленените във войната българи. За да
излезе от тежкото положение цар Симеон се уведомил друнгария Евстатий, че е
съгласен да започне преговори. Императорът изпратил при царя Лъв Хиросфакт, но
още щом пратеникът пристигнал в България бил хвърлен в затвора. Лишен от
възможност да преговаря лично Лъв Хиросфакт бил принуден да започне преписка с
цар Симеон. В първото писмо цар Симеон обещал на Лъв Хиросфакт да освободи
пленниците, ако императорът познае какво е истинското намерение на царя.
Разбира се затвореният пратеник не е имал възможност да влезе в контакт с владетеля
си, нито пък да проследи как се развиват събитията. Считайки, че Византия има
решаващ превес, Лъв Хиросфакт написал, че царя ще върне пленените ромеи
безвъзмездно. За всеки случай обаче писмото било оформено двусмислено, тъй че
да може да се обърне резултата. Царят заявил, че императорът не могъл да
предскаже какво ще се случи и затова нямало да освободи пленниците. В
следващите писма Лъв Хиросфакт започнал граматическа еквилибристика с писмата
опитвайки се с празнословие да постигне целта на мисията си. На писмата си
обаче не получил отговор. Докато пратеникът правел филологически разсъждения
цар Симеон ангажирал за съюзници печенегите и с тяхна помощ нанесъл
съкрушителен удар на унгарците. След успешните военни действия цар Симеон
подновил преговорите с Лъв Хиросфакт, но съобразно променилото се съотношение
на силите и вместо пленените византийци да бъдат върнати безвъзмездно, то
императорът трябвало да предаде българите, които унгарците били заловили и
продали на Лъв VІ.
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]
Същият до Симеон, княз български.
„Човекът [се] състои от две части, о
най-велики от князете: от тяло, казвам, и душа. Двойна бива и речта: устна (προφορικός — произнесена) и написана от
една страна, а от друга — умствена и вътрешна. Когато устната и написаната следват подир
вътрешната и душевната (реч), ние бихме повярвали, че е истинска, и, като повярваме,
бихме се задоволили; а когато не следва, няма да повярваме и ще (я) отхвърлим.
Следователно, като узнаем, че устната и написаната не се съобразяват с
вътрешната и умствената, ние, незадоволени, отказваме. Но може би някой да каже:
как познават вътрешната? По добрите дела. аз бих отговорил. А когато делата на
човека са добри, то и написаното се смята за добро.
Ако пък тоя, който праща (писмо), е добър по душа и това всички удостоверяват с
делата (му), а пък онова, което някога и един път е написано, не е добро, то
ние бихме кавали, че това е изпитание, а не истина, и шега, а не сериозност,
или грешка
на оногова, който е написал писмото, а не на оногова, който е заповядал да го
напишат. Защото никой от добрите не може да се бори сам със себе си, нито
устната (реч) да търпи като враждебна на вътрешната, нито пък някое и (при
това) единично (частно) дело (да бъде противоположно) на ежедневната му
практика1). Това е свойствено на ония, които сами въстават от злоба
против себе си и другата. Здравей, здравей ми ти, който си недвоен по разум и
двоен по състав!"
БЕЛЕЖКА НА ЗЛАТАРСКИ КЪМ
ПИСМОТО:
1)
Целият този пасаж в гръцкия текст гласи така: ούδεΐς γαρ των καλων αύτός έαυτφ οίδε μάχβσθαι, ούδέ τόν προφορικών τοΰ ένδιαθέτου φέρειν πολέμιον, ούδέ της όσημέραι πράξεως την τινά πράξιν καί ίδιάζουσι. За последната
фраза ούδέ της.... ίδιάζουσι издателят отбелязва : „очевадно това място е изкривено", и наистина, както
тя е предадена в текста, не може да се разбере смисълът й. Но ние мислим, че
ако вм. ίδιάζουσι поставим ίδιάζουσαν, като го съгласуване с την τινά πράξιν, и, ако της όσημέραι πράξεως свържем с предното φέρειν πολέμιον,, то
ще получим напълно понятна цялата фраза, в смисъл: „нито някое и (при това)
единично (частно( дело да търпи като враждебно (противоположно) на ежедневната
(му) практика", т. е. на това, което той всеки ден върши.
__________________
Преписката
на цар Симеон с Лъв Хиросфакт