ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ЛЪВ ХИРОСФАКТ

Коментар на Васил Златарски на четвъртото писмо между Симеон І и Лъв Хиросфакт

Лъв Хиросфакт е високопоставен византийски сановник, който е носел високите титли магистър, антипат и патриций. Запазени са 27 писма от кореспонденцията му, 14 от които са разменени между него и цар Симеон І. Съдържанието на писмата е по превода на Васил Златарски публикуван в СбНУК, ХХІV, 1908, стр. 122-136, като текста е осъвременен, за да е по-достъпен за днешните читатели. Тъй като В. Златарски е направил коментари към повечето писма, те са добавени в списъка по-долу под съответното писмо.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

И тъй, според обясненията на Лъв Магистър, ако Симеон не разбрал правилно истинския смисъл на писмото му, то в това са виновни неговите граматици, които не умеят добре да четат, понеже не знаят да поставят запетаи там, дето трябва, а главно криво са тълкували смисъла на некои отделни думи. Очевидно тук Лъв Магистър стоварва всичката вина не върху Симеон, макар и да е знаел, че сам Симеон е чел и отговарял на писмата му, а върху граматиците, и то не защото е искал, както мисли Кузнецов, да покаже, че Симеон не познава добре гръцкия език, а защото е избягвал да не разгневи българския княз срещу себе си и по тоя начин съвършено да осуети целта на мисията си. Както и да било, всичкият въпрос се върти около смисъла на следната фраза в Лъвовото писмо: Τήν ΄Ρωμαίων αίχμαλωσίαν άποατελεΐς, ουδαμώς κατέχων αυτήν, μάλλον δέ αποδώσεις, ού δώροις δέ ή τιμάμασι. Симеоновите граматици или по-право сам Симеон, след като поставил запетаи подир ουδαμώς и второто отрицание ού от една страна, и от друга - на αποδώσεις дал значение на простия глагол δίδωμι, т. е. давам по собствено желание, а не връщам по задължение или обещание, и от трета — съюза ή, който според обясненията на Лъв Магистър, тук имал, неизвестно защо, значение съединително, разбрал като разделителна частица, - Симеон предал на горната фраза следния смисъл: „ромейските пленници по никой начин ти няма да изпратиш, а, като ги задържиш, по-скоро ще ги дадеш не иначе, освен за дарове или за откупи", т. е. смисъл тъкмо противоположен на мисълта, която Лъв Магистър изказва в писмото си. - По-нататък Лъв посочва, че граматиците разбирали думата άντιμιμοόμενος за „противоположен", а не за равен, и поради това фразата: καΐ τοΰτο ποιήσεις άντιμιμούμενος τω σφ θειοτάτω πατρί разбрали така: „и това ти ще направиш в противоположност на божествения си отец"; колкото до другите думи βιάσασθαι, αύθαίρετον, ένδιάθετον, τον πόλεμον и τήν αντικάθεζομένην γνώμην κακοΐς, с които Лъв Магистър иска да изтъкне колебливото, но мирно душевно състояние на Симеон в дадения момент, пред вид на даденото вече от него обещание да върне пленниците, те ги изтълкували в смисъл на гняв и стремеж към война у Симеон, тъй че и тук се получавало съвършено противоположен на истинския смисъл на Лъвовите думи. Дали всичките тия обяснения са били лични догадки на Лъв Магистър, или пък наистина Симеон е дал такова тълкувание на Лъвовото писмо, това не може да се констатира от самото му писмо, защото, както видехме, Симеон във второто си писмо нищо подобно не споменава; но все пак, като съдим по самата уверена форма на опроверженията, ние сме склонни да мислим, че такова тълкуване на първото си писмо Лъв ще да е чул от пратениците на Симеон, които са му донесли писмото (Симеоново) и за каквито той споменува в края на своя отговор. Както и да било, така ни обяснява Лъв Магистър произхода на отрицателния отговор на българския княз, като в същото време дава да се разбере, че такова тълкуване на писмото му било от Симеон, или от неговите граматици е предумишлено. Той уверява, че, ако да не е било това превратно разбиране и тълкуване на писмото му, Симеон би се напълно убедил, какво той точно е предсказал бъдещето според желанието му и би получил пленниците като награда за предсказанието си. В заключение, като посочва, че неговата предсказателна сила има своя извор от неговия цар, т. е. че той предсказва въз основа на това, що предварително му е кавал сам императорът, Лъв Магистър подканя Симеон да върне на пророка — отца исканото, т.е. пленниците, защото той вече бил обещал да ги върне, разбирайки, при преговорите с друнгария Евстатий, което потвърдили сега и неговите хора, т. е. тия, които му донесли писмото на Симеон.

При всичките тия ясни и обстоятелствени обяснения на Лъв Магистър, Симеон все пак останал непоколебим в първото си решение. В отговор на горното писмо той пише: