ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ЛЪВ ХИРОСФАКТ

Коментар на Васил Златарски на второто писмо между Симеон І и Лъв Хиросфакт

Лъв Хиросфакт е високопоставен византийски сановник, който е носел високите титли магистър, антипат и патриций. Запазени са 27 писма от кореспонденцията му, 14 от които са разменени между него и цар Симеон І. Съдържанието на писмата е по превода на Васил Златарски публикуван в СбНУК, ХХІV, 1908, стр. 122-136, като текста е осъвременен, за да е по-достъпен за днешните читатели. Тъй като В. Златарски е направил коментари към повечето писма, те са добавени в списъка по-долу под съответното писмо.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

 

Още в първата фраза Лъв Магистър изтъква, че въпросът за пленниците е разрешен за него, защото Симеон „по-рано известил за онова, за което би известил", т. е. че той още на друнгария Евстатий бил обещал да върне пленниците. Обаче постъпката на Симеон с него и още повече поставеното от последния в първото писмо условие, при което е възможно връщането на пленниците, по­родили у Лъва Магистра съмнение, дали наистина Симеон има наме­рение да изпълни обещанието си и не търси ли той претекст да се отметне. Това съмнение се изтъква в уговорката му, че той „не съоб­щава чрез жива речь, защото речта, която се превежда от една на друга през преводач, е най-несигурна," като е допускал, вероятно, че при първите преговори, които са се водили устно, и то не непо­средствено със Симеон, а чрез пратеници, които сигурно не са знаели гръцки език, условията не са били точно уговорени, или пък не са били добре разбрани от двете страни.1 Затова сега той писмено и сигурно предсказва съгласно с желанието на Симеон, че тоя „ще изпрати пленниците, по никой начин няма да ги задържи." Тук е твърде интересен изразът на Лъв: „ώς τήν 'Ρωμαίων αίχμαλωσίαν άποστβλβΐς ουδαμώς κατέχων αυτήν”. Няма съмнение, че той би могъл със същата положителност да предаде смисъла на горния израз и по друг на­чин: обаче, като не е могъл да предвиди намерението на Симеон, когато последният е поставял условието в първото писмо, прибягал е към тоя израз, при това без да постави нужния препинателен знак, та да има възможност да го изтълкува, както за него е по-изгодно, т. е. отрицанието ουδαμώς да го отнесе или към άποστελεΐς, или към κατέχων, според отговора на Симеона. — Със същата неопределеност, в която бил поставен Лъв Магистър от първото Симео­ново писмо, ще трябва да обясним и следната фраза: μάλλον δέ απο­δώσεις oύ δώροις δέ ή τιμήμασι, в която ясно проглежда, че Лъв Ма­гистър е предполагал че Симеоновият прикрит отказ да върне пленниците в първото писмо има своята причина в желанието му да получи подаръци или някакъв откуп за пленниците, каквито при първите преговори, очевидно, не са били предвидени. По-нататък Лъв Магистър изказва надежда, че Симеон ще извърши всичко това „по подражание на божествения си отец." Кого разбира Лъв тук: бащата ли на Симеон Борис-Михаил, или самия император Лъва VI., трудно е да се разгадае. Наистина в 13. и 14. писма Лъв Магистър нарича императора „твой (Симеонов) отец и цар," от което би могло да се заключи, че и в дадения израз „твоя божествен отец" би трябвало да се отнесе към императора1, па и самият епитет θειοτάτος е една от титлите на византийския император. Обаче самият вървеж на събитията не ни дава да приемем това тълкуване. Лъв Магистър пише, че Симеон по подражание на своя божествен отец, ще извърши това, т. е. ще върне пленниците; ако под „божествен отец" разби­раме императора, тогава ще трябва да допуснем, че Лъв VI. е вече върнал българските пленници. Но, доколкото може да се съди от известието на Логотета, това е станало, както ще видим по-нататък, по-късно и при други обстоятелства. Ето що ни кара да мислим, че тук под „твоя божествен отец" ще трябва да разбираме не импера­тора, а бащата на Симеон Борис-Михаил. Лъв Магистър подканя Симеон да бъде верен на думата си и почтителен към императора по подражание на баща си, който е останал такъв през всичкото време на царуването си; па и епитетът θειοτάτος напълно подхожда към Борис, който тъкмо в това време се е подвизавал в мона­шеския живот в манастира. В заключение Лъв Магистър ласкае Симеон, като се изказва, че никой не е в състояние да го принуди да върне пленниците, него, който имал „вътрешна и доброволна борба," т. е. колебание да изпълни ли обещанието си, и „мнение противоположно на злото," т. е. всичките му решения изобщо са противни на злото. „Ето ти предсказанието, завършва Лъв писмото си, и ти ще изпълниш тъкмо това," т. е. съгласно с предсказанието. — И тъй първото писмо на Лъва е нищо друго освен един сондаж, чрез който той се е домогвал да узнае, защо Симеон предлага такова условие и защо се отказва да изпълни даденото вече от него обещание.

Симеон обаче разбрал хитро стъкмения отговор на византий­ския пратеник и, без да се подаде на неговото изпитание, не се забавил да го изтълкува в своя полза, като му отговорил по следния начин.

 

_________________

 

БЕЛЕЖКИ НА В. ЗЛАТАРСКИ:

 

1. Това място Кузнецов обяснява другояче: „Лъв Магистър, пише той,… обяснява причината, която го е накарала да отговори на Симеон не устно, а тъй също с писмо: устният отговор той счита негоден пред вид на това, че речта му трябва да се преведе на Симеон от гръцка на българска (а това ни най-малко не понасяло да развие дипломати­ческия си талант). От тия думи е ясно, че Симеон, ако и доста свободно да се обяснявал в туй време на гръцки, все пак не бил напълно запознат със строя на гръцкия език, с всичките му граматически тънкости, тъй като речите на посланика му ги превеждали на бъл­гарски език" (каз. ст. 213). Обаче такова обяснение надали е допустимо. Преди всичко Лъв Магистър не е могъл да говори на Симеон устно, защото бил арестуван, а после, едва ли може да се твърди, че Симеон, който е получил образованието си в Цариград, сам е превеждал от гръцки език, а от съвременниците си бил наречен полуелин, не бил напълно запознат със строя на гръцкия език, с всичките му граматически тън­кости, и затова не може и да се мисли, че речите на посланика са му превеждали на български език. По всичко се види, че в даденото място Лъв Магистър е имал пред вид не по какъв начин той е беседвал със Симеон, а как са били водени първите преговори с Евстатий.