ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
ЛЪВ
ХИРОСФАКТ
Коментар на Васил Златарски на четиринадесето писмо между Симеон І и Лъв Хиросфакт
Лъв Хиросфакт е високопоставен византийски сановник, който е носел високите титли магистър, антипат и патриций. Запазени са 27 писма от кореспонденцията му, 14 от които са разменени между него и цар Симеон І. Съдържанието на писмата е по превода на Васил Златарски публикуван в СбНУК, ХХІV, 1908, стр. 137-138, като текста е осъвременен, за да е по-достъпен за днешните читатели. Тъй като В. Златарски е направил коментари към повечето писма, те са добавени в списъка по-долу под съответното писмо.
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]
Като изчерпал всички подходящи на положението си средства, за да въздейства на българския княз, Лъв най-сетне решил да използва и външния вид на последното Симеоново писма. В 14 писмо той посочва именно това, че третото писмо на Симеон не било снабдено в началото, както обикновено, с кръстния знак, с който Симеон, според тогавашния обичай, е почвал другите си писма, и който означавал „в името на Отца и Сина и Св. Дух”; тъкмо в това пропускане на кръста, както и в двусмислеността на това същото писмо, която Лъв изтъкна и доказа в по-първите си писма, императорският делегат и вижда още едно доказателство,че Симеон поради „величието и славата на правдата си” е изказал в него неистинското си намерение, защото иначе, ако те бе истинско, т. е. че той наистина не желае да върне пленниците, то той не би пропуснал да постави обичния кръст в началото на писмото. Затова Лъв Магистър уверява Симеон, че той (Лъв) ще повярва, че „преди написаното не само е най-човеколюбиво и недвусмислено и спрямо отца и царя”, т. е. че последното (третото) писмо на Симеон, в което той отказва да върне пленниците, ще трябва да се разбира като съгласно с обещанието му, дадено на императора, макар и да е написано двусмислено, „но и
че като да е снабдено в началото, както обикновено, с кръстния знак”, т. е. че като разбира тъкмо в горния смисъл въпросното писмо, ще смята, че последното има поставен в началото кръст – това от една страна; от друга пък, Лъв няма да повярва на съдържанието на това малко писмо, което той счита за „шеговито малко отлагане”, т.е. че в отказът на Симеон да върне пленниците, той вижда едно само временно шеговито отлагане да изпълни първото си обещание, защото се оказва, че това малко писмо „съдържа всичко противно на предидущото”, т. е. на второто (по ред № 3) писмо, в което Симеон явно констатира, че имал доброто намерение да върне пленниците, но не го изпълнява, защото нито императорът, нито сам Лъв Магистър не могли да узнаят бъдещето.
С това писмо се завършва преписката на Лъв Магистър до Симеон в оня вид, както тя е достигнала до нас. На пръв поглед тя се показва като не на място прекъсната, като непълна, защото в нея нищо не се споменава, дали императорският делегат е сполучил да постигне, или не, целта на своята мисия в България. Но от друга страна да предполагаме, че тя се е продължавала и че другите писма на са дошли до нас по тая или оная причина,1 не ни допуска това обстоятелство, че нашите писма са били намерени в един ръкопис, който се е запазил цял и съдържа и други писма и съчинения на Лъв Магистър, както и писма на други лица до последния2, с други думи тоя ръкопис съдържа цялата преписка на Лъв, каквато е съществувала. Щом това е така, то ясно става, че и преписката на Лъв със Симеон е дошла до нас в пълния си състав, и нейната видима прекъснатост и непълнота се обяснява с развитието на самите събития, както това ще ни покаже известието на Симеон Логотет.
______________________
БЕЛЕЖКИ
НА ЗЛАТАРСКИ КЪМ ТЕКСТА:
______________________________
Преписката
на цар Симеон с Лъв Хиросфакт